четвъртък, октомври 30, 2008

"Пищите като умрели!"

Каза Математичката. (сиреч "Онази на която дължа противната ни програма")
По БЕЛ ме изпита. На Дон Кихот. И ми писа шестица. А аз не съм го чела.
Избягах от физическо за да занеса един диск в работата на майка ми.
После се върнах за контролното по География. Няма такава примерна ученичка като мене.
После имаше родителска и ние с Яна, Вики и Ема останахме. Беше много забавно да зяпаме как учителките хвърчат напред назад по стаите.
Забележете, не са ме споменали на родителската, въпреки че съм единствения човек с две шестици по френски, една от двамата с две шестици по Химия и т.н.
Възмутена съм!
Та, както и да е.
Лени ми върна дрехите с които беше на концерта, само за да ми вземе дрехи за утре - Вси Светии.
Ще водим Яна до Горгоната.
Един колега на мама ми се оплакваше, че компютърът им е само 80 GB. Аз като му казах, че моят е 40 направо щеше да падне.
Та струва ми се, че е това.

сряда, октомври 29, 2008

Всичко си е обичайно.

Може вчера да е бил един от най-невероятните дни от живота ми, но днеска всичко си беше по старому. Е, отидох на даскало без Марги, че трябваше да ходя за бележка при лекарката, но пък в автобуса се засякох с Косьо. Той пък се оказа много радващо човече.
Иначе какво....Класната ни се караше, тази по Етика въведе темата за Смисълът на Живота (държах си устата затворена през целия час, ако тя ме чуе възгледите просто ще се притесни за мене). Историчката се сопваше, тоя по физическо пак го направихме на луд, затова пък скочих от място за максимален брой точки. Както каза Косьо "Ау, спортистката ми тя!" Е как, с три шестици съм. ^^ Баси, аз по физическо изкарвах 4-ки, какво ми става...
И със шестичка по Химия. Само ние с Филип имаме шестици и на това и на входното. Но Филип не се брои, защото той не е човек. Филип е робот.
И утре има родителска. (смях)
Дали баща ми съзнава, че вероятно ще е пълно само с майки?
Както и да е.
Everything's back to normal again...Остана само един спомен...затова пък какъв спомен.

A perfect concert , my best friend...

Това е от първата песен на Найтуиш, която някога чух. Dead Boy's Poem. Тогава даже не си и представях, че някога мога да чуя Таря на живо, но ето че и това се случи.
Концертът наистина беше почти перфектен. Казвам почти само заради две неща. Не пя Фантома. И...
Да, чакахме 3 часа за да влезем. Да, закъсня с половин час. Да, беше страшна блъсканица, но не това е важното.
Бях на около 3 метра от нея. Още не мога да го повярвам. Просто не е истина.
Толкова емоция, толкова енергия, толкова страст...
Тази жена наистина е уникална. Да изпълни една такава зала с излъчването си, да докара няколко хиляди души до истерия...просто не е истина.
Не знам как ще спя...Нито дали утре ще мога да говоря.
Но я видях. Бях там. Пеех с нея. Подскачах, пищях и...
Не е истина просто.
И пя Nemo. И аз седях там, неможейки да повярвам на ушите си и...Почти се разплаках. И пя Over The Hils и The Wishmaster и всички пяхме с нея и...
Уау...

понеделник, октомври 27, 2008

Къв си ти бе?!

А аз коя съм?
Губи ми се частта от живота ми преди първия звънец днеска. При което се почна:
Първите два часа - контролно по руски. Без да ни е казвала.
Вторите два часа - френски. Enough said.
ИТ. Единствената светлина в мрака бе помрачена от компютър номер 11 (май), дето направо ми извади душата днеска.
Контролно по Информатика. омфг. Всъщност май написах голяма част от нещата, но не съм сигурна дали са верни.
И Биологията. Ад. Частите на мозъка, фтв?! Вторични полови белези при мъжете?! Панкреас, хипофиза, хормони?! *самоtuer*
И да. До утре.
Утре...Концерт. <3

Гадни две седмици...

...ми предстоят.
Единственото хубаво нещо май ще е концертът, затова пък концертът е нещо много хубаво.
С две думи (или малко повече):
Сега трябва да се напиша домашното по френски + старото домашно по френски. Трябва да уча за контролните по Биология и Информатика.
По принцип утре имаме контролно по БЕЛ, но ще го правя следващия вторник, защото утре няма да ме има. (това прозвуча странно)
Четвъртък - География.
Петък е контролното по математика. Следващата седмица по История.
Иии май е това.
Аз тичам да пиша по френски, че пак се успах.
До довечера.

неделя, октомври 26, 2008

Моята песен...

...все още се търси.
Засега не мога да кажа, че съм намерила песен, която напълно да ме
описва, която да ме изпълва всеки път като я чуя...която да е моята песен.
Имаше два случая, когато реших, че може би съм я намерила. Everything Burns на Anastacia и Humaine на Helene Segara. И двете са близо. Но не, не са достатъчно близо.
Когато се разбра, че първата песен на новите Nightwish ще се казва Eva, реших, че може би...може би...
Но не. Тя всъщност е доста далеч. И ми напомня осми клас, а това беше най-тежката година на живота ми, така че...
Веднъж реших, че някъде там има песен, която не само ще ме описва, но и ще е кръстена на мен. Изслушала съм много песни с име подобно на моето. Нищо.

Възможно е да няма такава песен и никога да не проима. Все пак човешката личност е нещо твърде сложно и уникално. Но си остава надеждата... Не че ми е кой знае колко важно, но все пак, добре ще ми е в труден момент...да чуя моята песен...
А може би ще е по-лесно ако имам песен за конкретния момент?

Да, свързвам песни с определени моменти, както и със определени хора. Но за някои знам песента, за други - не.
Ако осми клас е с Eva, то не мога да кажа нищо за девети клас.
Ако за Лени е I'll stand by you, идея си нямам какво е за Мила.
Примерно.

Може би музиката е станала твърде голяма част от живота на хората?

Както и да е. С Лени се записахме как пеем "Под Дъгата" и, ако щете вярвайте, звучим добре.

събота, октомври 25, 2008

Once I had a dream... and this is it...

Преди няколко дена засегнах темата за сънищата. И си реших лека полека да размишлявам по въпроса. И сякаш по поръчка сънувах нещо много интересно.
Пустиня.
Помолих Яна да погледне в съновника си какво би означавало това и получих следния отговор.

[16:45:38] Гари Форест каза: Пустиня
в съня показва, че дълго трябва да обмисляш, преди да предприемеш нещо. Aко си сред пустиня, предстоят ти сърдечни изпитания, продължителна раздяла, самота.

Та не мога да не се зачудя...Какво точно е провокирало този сън? Какво точно представляват сънищата? Мечти, спомени, желания, намеци...
Защо на толкова много езици думата за сън и мечта е една и съща? Ако сънищата всъщност представляваха мечтите ни нямаше да имаме кошмари, нали?

Е, трябва най-сетне да приема, че отговор няма. Пък ако някой го открие - няма да съм аз. И все пак...се чудя...
И да...нещо, които обичам да казвам.
Искам да заспя, да засънувам и никога повече да не се събуждам.
Имаше един епизод на "Али МакБийл"...една жена се беше влюбила в мъж, който съществуваше само в сънищата и'...
И имаше едно филмче...Легендата за Ализея... Двамата влюбени бяха разделени от зъл магьосник (знам, че звучи детинско!) и можеха да се срещат само чрез сънищата си...
И...да...
Сънища, мечти...А ние сме в прецаканата реалност, нали?
Разбира се.

петък, октомври 24, 2008

Есен е.

Чак вчера го разбрах и чак сега го осъзнавам. И да, за да стигна до това гениално заключение трябваше да ми падне жълто листо на главата.
Да изясня нещо. От всички сезони искрено харесвам само зимата. Лятото също получава доста точки, но най-вече заради ваканцията, а не заради самия сезон. Не ми понасят жегите.
Обожавам зимата. Обожавам снега, студа...
Пролетта и есента са ми най-неприятни. Най-вече пролетта заради цялото това клише с пробуждането на природата, тревата зеленее, птичките пеят, всички са щастливи...Бляк.
Пролетта е едно голямо клише, а аз ненавиждам клишета.
Есента бих я предпочитала, ако не ме хващаше есенна умора.
Днеска не се успах, въпреки че вчера съм седяла на компютъра до три. Наистина не помня първите 4 позвънявания на телефона, но поне станах на петото.
Стигнах до вратата и се отказах. Върнах се, легнах си, завих си се и си седях така половин час, в топлото легълце, без да си мисля за почти нищо...
Предполага се, че трябва да пиша по френски и математика и да уча по химия и биология. Може и да драсна нещо по френски.
До после.

четвъртък, октомври 23, 2008

"Защо смятате, че нямате Интернет?"

По вафлите, човек не може да отиде на училище спокойно, знаейки, че като се върне ще намери компютъра си както го е оставил!
Представете си следното - връщам се аз вкъщи, изморена, раздразнена, хвърлям гадните ботуши на другия край на стаята и поглеждам монитора. И какво да видя? Две двойки мониторчета долу вдясно. Две двойки! Общо 4!!!
После виждам елемент на монитора, който направо се гаври с хармоничната симетрия на десктопа и иконките ми. Грозна иконка с още две мониторчета и прекрасното, напълно връзващо се с педантичната подредба на всичко в компютъра ми име - kalina.
Последва писък - "Какво си сторила с компютъра!!!"
Майка ми довтаса и се започна едно...Върнала се тя нашата от работа и какво да види - няма Интернет. И вместо да ми се обади или да ме изчака да се прибера от училище звъни на онези от Интернета. Онзи и диктувал каквото диктувал - създали нова connection.
Обяснявал и каквото обяснявал, но пак не е ясно защо и какъв е бил проблема на първо място. Нито защо всеки път като включа компютъра (не че го изключвам кой-знае-колко често) трябва да ми се появява едно...нещо, на което аз трябва да кликам Connect.

Та утре ще ходя да се разправям...
И като им звъннала и им казала, че няма нет, те и отговорили, че не можело да няма нет. И онзи си позволил да я пита "Защо смятате, че нямате Интернет?"!!!
Не че майка ми е компютърен гений, но можеше да е и по зле. Определено може да прецени, че няма нет.
Айде аз ще се мъча да измисля някакво решение на проблема.

Хех...Успах се...

Аз имам много странна система на събуждане. Телефонът ми звъни в 6, 7, 8, 9 и 10. Всеки ден си избирам след кое звънене да стана според домашните и т.н. Но днес даже не помня нито едно позвъняване...Добре че се събудих от само себе си в 11 и половина, иначе щеше да има търчене към даскало.
Мила каза, че Вики е била в скайп. И че днеска нямало да може да дойде в даскало, утре нямало да може да дойде...Не е честно, от толкова време не сме се виждали! А аз знам, че изравнителният и` по Биология е минал вече, какво толкова се ослушва...
Ох, добре че не съм първа смяна. Ако се успя и съм първа смяна направо няма да ходя на училище! И добре, че нямаме домашно по френски...

И помня, че сънувах нещо...Но идея си нямам какво. Даже най-бегла представа, а повечето пъти, когато сънувам (което е рядко), имам представа за какво е ставало дума.
Всъщност не се изразих като хората, сънуваме всяка нощ, просто много рядко помним...
Доста съм се интересувала от сънищата. Какво са, какво ги предизвиква и т.н. Но едва ли точно аз ще ги измъдря тези нещица.

сряда, октомври 22, 2008

Акселерация.

Чух следния разказ. Момиче от 11-ти клас влиза в тоалетната в училище и вижда момченце и момиченце (очевидно 1-2 клас) да се целуват. С език. И момченцето и казва "Може ли да излизаш по-бързо, че ни пречиш?" о.О
Само аз ли не намирам това за нормално?
Само според мен ли 12 годишните момиченца не трябва да се разхождат насам натам с 20-годишни, да правят секс, само защото изостават от връстниците си, да забременяват на по 14-15, до дванайсти клас да са с по 2 аборта...
Това просто не е нормално. А ако някой успее да ми намери логично обяснение...
Но такова просто няма.
Г-жа "Аз забременях на вашата възраст" (сиреч онази по Етика) ни разказа, че....Да де, че е забременяла като е била на нашата възраст. Но защо не ни се струва чак толкова странно? Защото по наше време е нормално да забременееш на 16-17. Виж, 12-13-14 вече се брои за притеснително. Но по нейно време са го възприемали другояче.
С една дума - Акселерация. Бърза, безсмислена...
Бля, аз като бях на 12 гледах Ю-Ги-О, за Бога!!!
Тц...

вторник, октомври 21, 2008

Протеста на "В" клас...

...си остава най-забавното нещо за деня. Не че денят е свършил, но не показва голям потенциал да стане кой-знае-колко интересен.
Та, класната на "В" клас (по подобие на нашата Класна) е забранила на момчетата да носят къси панталони и им прави забележки за прическите. Поради което днес всички бяха официално облечени, с вратовръзки, със зализани коси и бяха уникално смешни. Единия беше баш като Хитлер, ама сериозно.
По История реших най-сетне да превъзмогна фобията си от рускинята и да взема участие в час. Тя изглежда най-сетне забеляза, че съществувам.
Литературата само дето не я проспах. Дон Кихот. Пффф.
Не помня часа по физика. Съжалявам. И математиката ми се губи. Френския си беше откровено тъп.
И съм си счупила нокът. Не знам кога и къде, но е счупен, което предполага, че в един момент съм го счупила, нали?

Чак сега започвам да осъзнавам колко обичам да съм сама. Не през цялото време, не и през повечето време, но си имам нужда от моменти, в които да съм сама със себе си. Да мога да си мисля колкото и за каквото си искам. И за бонус мога да си слушам музика.
Бля, трябва пак да свиквам да нямам дълги нокти.
Това е, ако има нещо - едит.

Как (не) се учи по История.

1. Не се събуждаш в 8, както си планирал, а в 10.
2. Забравете образа на детенцето залегнало над учебниците на бюрата си. Бюрото принадлежи на клавиатурата и мишката. И слушалките. И микрофона. И *преброява* 5 гердана, речник по френски, много химикалки и листчета. За учене е леглото.
3. Подчертаваш си най-важните неща. Нищо, че това означава целия урок.
4. Не пропускаш да видиш кой от VIP групата в скайпа ти е на линия и да им прегледаш муудовете. Не забравяш и да напишеш малоумна публикация в блога си.
5. Надуваш си Найтуиш.
6. Чудиш се кога ще си напишеш домашното по френски...

^^

Аз похвалих ли ви се, че вече съм много добра на БДС?
Та, вече съм много добра на БДС. Почти стигнах скоростта на писане от времето на Фонетика...Е, не казвам, че онази скорост беше нещо кой-знае-какво, но пак - бях доволна. Пък и забелязах, че се оправям с клавиатурата в даскало, а на нея с и' изтрити повечето букви на БДС-то. Ха! ;Р
Освен това бедната клавиатура сигурно е връстник на първокласниците, но това е друг въпрос.

Comedie Francaise ще идва в София през ноември и Класната много държи да отидем. Е, когато Класната държи на нещо, то обикновено се случва.

Протестирам срещу липсата на "и" с ударение на клавиатурата. Много ме дразни.
До след даскало, предполага се, че трябва да си науча, пък може и да си напиша домашното....Фък, имам да преписвам плановете по Биология...И трябва да прегледам нещата по Матиматика...Съвсем съм се отказала от Физиката.
Аз какво правя на компютъра, в името на Шоколада?!

едит - Асен ме светна, че днеска по Френски сме с граматиката. Нямаме домашно! (sun)

Общия чат дето сме 1/3 от класа в него е супер забавен. ^^

понеделник, октомври 20, 2008

Ох...

Споменавала ли съм, че обичам точки? Най-вече многоточия. Едно многоточие може да каже много повече неща от хиляда удивителни.
Струва ми се, че някой е сменил часовете ни по Руски Език с часове по Руска Култура. Извинете, но само аз ли намирам, че трябва да учим граматика и лексика, а не историята на московското метро?
Знам със сигурност, че господина по Информатика изпитва някакво болно удоволствие от начина, по който се бием кой да занесе дневника на другата група.
Но за това пък учим Паскал и, забележете, аз разбирам.
Пък на връщане с Марги се возихме в автобуса с г-жа "Аз съм първата приятелка на всеки тийнейджър" (сиреч преподавателката по Етика).
После пък гонихме 72. При все, че от баба си знам, че след автобус и момче не се тича, защото винаги има следващ.
Като говорим за момчета и превозни средства, днеска в тролея имаше едно рапърче с такива очи....Такива очи....Само дето не се спънах като ги видях. А може и да съм се спънала, но ако така е станало - виновни са токчетата. Точно така. Не че са кой-знае-какви токчета, но все тая.
И не че аз не съм правила номера на гейшите - да спънеш някое момче само с поглед. Беше много радващо.
Ама толкова сини очи не бях виждала през живота си. А аз съм виждала доста сини очи. Даже съм имала шанса да бъда със сини очи, но генната лотария (както обикновено) е била срещу мен.
Да ви разкажа какво се случи съботата. Ставам аз в 9 и половина и започвам да се чудя, защо в името на Шоколада, телефонът ми не ме е събудил поне 4 пъти вече. Решавам че съм го забравила в другата стая. Ставам с ясното намерение да продължа с размишленията след няколко глътки кола...и в кухнята срещам майка ми. Поради ранния час това напълно разгони всякакви съмнения, че може би е събота...Преди да се върна в стаята си решавам все пак да я попитам. Въх, то било събота бе!
Заобичквам си това блогче ^^





Понеделник сутрин.

Не знам кой е измислил това нещо, но съм сигурна, че искрено съжалява.
Не стига, че съм будна, че ми се спи, пък на всичкото отгоре от мен се изисква да мисля. При това на френски.
"Какви промени бихте искали да допринесете на днешното общество?"
Кой реши да зададе този въпрос точно на мен, която даже вестници не чета (ще запазя детската си невинност колкото се може по-дълго!)
Защо всички автори на учебници по френски да решили, че имам планове за промяна на света и, че искам да ги споделя с Класната и съучениците си. Не че такива планове съществуват де. Освен един, но Класната няма да е очарована да го чуе.
Мразя (*n) да губя връзка с приятелите си.
Първо Надето. Знам, вкопчена съм в спомените за тъпата детска градина, но тя е първият ми истински приятел. Първи клас - в различни училища. През годините имаше един-два периода, през които се виждахме по-честичко, но с всяка година усещах, че се променя. А сега...представете си най-стереотипната кифла на света. Вече познавате Надето.
После след 7-ми клас...Когато Деси и Мишето се преместиха в Костинброд.
И си смениха телефоните. И 2 години не се появиха в скайп. Говоря за 2 от най-добрите ми приятелки. Не се чухме 2 години.
А сега....Вики. Не че е преместена в друг град, даже училището и е близо, даже сме различни смени, даже една приятелка на Мила е в класа и...
Но от началото на учебната година се се видели 3 пъти... Един от които беше за 10 минути.
А сега моя милост се опитва да се свърже с нея, но никакъв успех. Обещала ми е, че ще прекара един цял учебен ден при нас, но засега няма такова нещо. От няколко дена тъпия и` телефон е на гласова поща. Без звънене преди това.
Мразя гласови пощи.
И мразя хора, които не си спазват обещанията. Тя ми каза, че ще идва едва ли не всеки ден. А сега учела, моля ви се. Да се беше сетила да учи по-рано и може би даже нямаше да я преместят.
Е, аз трябва да си напиша малоумното есе по френски.
Да, днеска пак съм със странното усещане за празнота.
До довечера.

Защитни механизми.

Само на мен ли ми се струва, че човешкия мозък има и подобна опция?
Мислим, че съзнанието ни, душата ни е най-висшето нещо в природата, но според мен има и нещо по-силно. Тук би била подходяща някоя компютърна метафора и съм убедена, че има не една и две подходящи, но тъй като не се оправям с компютрите, ще си я спестя.
Идеята ми е, че понякога мозъкът ни избира да направи нещо за да ни предпази. Най-ясния пример, който мога да дам, е втория път като ми се беше измъкнало рамото. Помня всичко в най-големи детайли, освен точния момент, когато са ми го наместили. Мозъкът ми е решил да ми спести споменът за тази болка.
Предполагам, че това е възможно и в емоционален вариант.
Всъщност се опитвам да кажа, че цял ден се чувствам някак празно, изкуствено. Бих могла да се задълбоча в проблема, но и без това го мисля цял ден...няма смисъл.
Търсих си цитати от Али МакБийл и намерих такъв, в който Рене казва на Али, че е емоционален идиот. Е, тогава аз спокойно мога да заявя, че съм емоционален мазохист.
Прочетох в Хекса една мисъл...Болката означава, че си още жив. Е, значи в момента не съм кой-знае-колко жива, защото не усещам нищо. Така се събудих днес сутринта. Изкуствена. Numb. /няма хубава подходяща дума на български/
И така бях до един определен момент, в който нещо като че ли ме удари в гърдите...Сериозно, едва не се превих на две. И за миг отново усетих, че съм жива. Преди да ме залее предната празнота. Объркващо е...

Майка ми ми заяви, че за конфликтите между нея и баща ми съм виновна аз. Това леко противоречи, на това, което той ми каза преди няколко месеца - че ако не съм била аз отдавна да я е напуснал.
Поне напоследък гледат да не се карат пред мен. И преди беше така, после за около седмица-две беше като по филмите - родителите се карат, а детето им се сдухва в стаята си и слуша злобни песнички.

Мда, чакам с нетърпение момента, в който г-жа "Аз преподавам Психология, значи можете да ми споделяте всичко!" (сиреч даскалката ми по Етика) ще се опита да ме накара да напиша есе на тема `Смисълът на живота`.

Да, объркана съм.
Просто усещам стената, която в момента ме пази от болката, заради която усещам вече споменатата празнота. Едва ли не я визуализирам. И знам, че мога да я унищожа, знам и как да го направя. Но преди това трябва да избера - да усещам болка и да се чувствам истинска, или да не усещам нищо, но да бъда празна.

Когато приключа с оформлението на блога, ще дам линка на подбран списък от хора. А може и на никой да не го давам. Ще видим.

неделя, октомври 19, 2008

Ново начало.

Е, започнах първия си истински блог. Не че темичката ми дневник в Хекса е нещо кой-знае-колко по-различно, но все пак….друго си е да си имаш блог. Истински при това.

Не знам какво точно ме накара да го създам. Ако трябва да бъда честна, отдавна го обмислях. Но или ме домързяваше да се гмурна в завидните си познания по CSS и да го направя хубавичък, или просто не можех да си избера НЕзаето вече име. Това беше трудно. Ако трябва да бъда напълно честна и това име не ми харесва достатъчно. Но все пак бива. Знаех, че не мога да очаквам хубавите имена да са свободни. Колкото и да ми е ниско мнението за по-голямата част от останалия свят, си знаех, че не може да няма човек, който се е сетил за Pearl, Ruby, Vanity, Evita и разни други имена, с които се подвизавам насам-натам из Интернет пространството.

Но и това име го бива. Можеше да е и по-добре, но какво да се прави - ще трябва да го преживея.

Това е от мен за днеска ^^