петък, януари 30, 2009

сентябрь...

Днеска беше забавно...предполагам...но и изморително. Не успях да се загубя, така че не съм се и намирала.
Стискам палци на Лени за понеделник. Дано да се получи....въпреки, че знам, че не е много разумно, помня... Да, помня...никога няма да забравя, или поне така ми се струва.
Така де...поне веднъж да го види...въпреки че веднъж далеч не е достатъчно...
Мамка му, не ме слушайте.

http://www.youtube.com/watch?v=mBWL5b1PXBY
Има нещо в тази песен, не знам какво. Определено не е нескопосаното дерене... Така де, харесвам деренето, ама като го правят като хората. Но пак...има нещо в тази песен...

Нали виждате името на блога ми? За първи път от доста време се чувствам точно така.
Както и да е..
Песничката е яка, както казах... ("она ему не нужна...")

До когато.

Пф, колежанчета...

Новия клас на лени най-официално ми е антипатичен. Особено разни блондинки и блондини, дето то 5 километра им личи какви са. Така де, вярно, че съм брюнетка като по учебник, но като цяло нямам нищо против русото, стига да не е на моята глава. За доказателство...хм да видим...
Яна и малката Яна са от руса по-руса.
Онзи беше рус, при това много.
Така че, нямам нищо против русите хора. Но имам много против руси хора, на които им личи колко са надути само от един поглед. Особено ако се заяждат с най-добрата ми приятелка.
Ето, знаех си, че по-голямата част от популацията в Американския колеж ще ми е антипатична.
Така де, някак си ми се беше наложила идеята, че повечето там са надути. И наистина така излиза. В никакъв случай не казвам всички, мразя да слагам хората под общ знаменател, но...излиза, че съм била права.
Както и да е, просто много ме издразниха с цялата тази история, не за друго, и трябваше да си го изкарам някъде.
Та...дам.

О, утре ще взимам Лени от въпросното учебно заведение, за да и правя компания после, като си прави багажа за търново...та идеята ми е, че след като съм толкова добре с ориентацията, като нищо ще се загубя... Та, ако не ме видите повече, да знаете какво е станало....
Но както обичам да казвам - "Аз наистина мога да се загубя в София, но хубавото е, че после мога да се намеря" ^^
Ениуей, до утре, предполагам.

(не искате да знаете по какъв уникален начин Елена обяснява къде се намира...каквото и да е, всъщност lol)

четвъртък, януари 29, 2009

*подскача*

Ще се видя с Вики, ще се видя с Вики!
Да ви е гадно, да ви е гадно!
И много яко ще му се накарам на това дете, че не идва в даскало.
^^

сряда, януари 28, 2009

Silent tears full of pride...

От доста време не се беше случвало.
Както и да е. Ще ви дам само фактите.

По Френски за срока имам 5. Средно аритметично ми се получава 5,33. Ако на устното изпитване ми беше писала шестицата, която заслужавах (не само според мен, но и според хора, които са ме слушали), вместо петица, щях да имам 5,50 средно аритметично, щеше да ми пише шестица за срока и щях да хвана стипендия.
Трима души в класа имат шестици. Емилия, Филип и Румянка. Реших да сметна техните оценки и вижте на какво се натъкнах.
Емилия - средно аритметично 5,14.
Филип - средно аритметично 5,00.
Румянка - средно аритметично 4,66. (четири и шестдесет и шест, да не решите, че съм объркала някое копче)

Да, знам, че класната не пише оценките точно по средно аритметичното, но това на нищо не прилича. Ако има някой в този клас, който да заслужава шестица, това съм аз, ако не за друго, защото си взех сертификат за B1 още в девети клас, при това с оценка 6,00. А драгите ми съученици ще го вземат най-рано февруари, при това не е ясно кой-кога или с колко.

Кажете как да не ме е яд.
И повярвайте, бих и казала всичко това, но това би означавало да не мога даже да си мечтая за шестица за годината, а тя ми трябва. Защо ли? Защото искам диплома 6,00, мамка му!
И с цялото си нахалство ми каза да съм се била стегнела втория срок.
Според наште иска да ми мотивира, за да не се отпусна втория срок. КАК, в името на всичко несвято, ще се отпусна, щом както всички знаем оценката от втория срок е по-важна, и ако имаш петица за втория срок на никой не му дреме, че си имал шестица първия. И защо тя се мисли за такъв велик педагог? Аз не съм от хората, които имат нужда от мотивиране, аз съм от хората, които имат нужда от поощряване. А тя да не би да ме познава достатъчно добре, че да си вярва, че може да прецени всичко това? За Бога, мен даже майка ми не ме познава като хората.

Какво да ви кажа...обидена съм. Определено съм много обидена. Но кажете ми честно - кой не би бил обиден на мое място?
Ако заслужавах петица щях да го приема. Повярвайте, не ми пука че имам петица по БЕЛ или по математика или по История, защото знам, че си ги заслужих. Но когато заслужавам шестица, а ми пишат петица....а шестицата пишат на Румянка, която не е научила езика, няма усет за него, а го е назубрила... Просто не става така.

Та...да. Тази жена определено изгуби една част от уважението, което имах към нея, и цялата привързаност, която бих могла да имам, въпреки многото пъти, в които ме е разплаквала. Колкото и да ме е срам от това, вчера пак се случи. Но по-скоро от яд и накърнена гордост, от колкото от нещо друго.
Но едно нещо ви обещавам. Ако спомене това, че не съм хванала стипендия, ще я погледна в очите и ще и кажа, че ако ми беше писала шестица, щях да я хвана.

Мамка му, щях да я хвана бе!
Ох, казах ви, че като не я хвана ще бъде голям удар над гордостта ми..

Но наистина, не мога да ви опиша колко ме обижда тази ситуация.
Най-вече това 4,66... Не друго, а това... И да я хвали, че има шестици по всичко. Зубрачка... Знаете ли как си изкара шестицата по История? С измама. Подправи си теста с коректор след като и го върнаха. А по Химия? На Голямото контролно, което реално трялва да покаже всичко, което си научил през този срок, тя има тройка.
Тройка!

*въздъх*

Наистина ме обиди... и бих и го казала, но няма. Защото ако направя проблем от това, няма даже да мога да мечтая за шестица за годината. За съжаление, това е ситуацията. Иначе щях да се изправя и да и го кажа, защото вече не съм каквато бях преди. Не съм онова стеснително, плахо момиченце.

Хубавото е, че мека полека започвам да се се усещам като завършена личност и лека полека започвам да опознавам тази нова личност. И съм доволна, честно казано.

Затова пък ще изпратя майка ми, по нейния заобиколен и захаросан начин да поиска някакво обяснение. До колкото я познавам ще бъде нещо от сорта на "Щом има петица, значи има някакъв проблем, смятате ли, че е необходимо да я пратим на курсове за да може да навакса?"
Аз пкъ повече се интересувам как на оценки 3,4,4,5,6,6 се пише шестица.
Я да го сметнем заедно с вас! двете четворки и двете шестици правят две десетки - значи 20. Тройката и петицата правят осем, значи - 28. Делено на 6, колко прави? 4.66! Браво на нас!
Някой да ме накара да млъкна, защото май цял живот ще помня оценките на Румянка по френски за първия срок на десети клас, а тази мисъл не ми харесва.

Ооо, и ако класнта само ми спомене стипендия... "Ако се бях представила по-добре на устното изпитване на книгата, за да успея да си заслужа шестица за срока по френски, щях да я хвана."
Ето, и аз мога да бъда захаросана....това прозвуча двусмислено. Както и да е.
Но докато и го казвам, ще я гледам в очите и ще и се усмихвам... Да я видим.

Добре, наистина млъквам.

понеделник, януари 26, 2009

Игнорирайте начина по който изглежда бедничкия ми блог.
Ще сънувам кошмари с кодове, но ще го поразкрася малко.
Та, не го гледайте много много. :)
А не може ли вместо да изчуруликам на класната гениалното обяснение на прекрасния глагол gifler, което са съчинили в тълковния речник, просто да и го демонстрирам на някое опитно зайче?
За непросветените gifler означава `шамаросвам`.
a.k.a. Frapper quelqu'un d'un coup donne' du plat de la main sur la joue.

С две думи - Да удариш някого с отворена ръка по бузата.

Та както казах, не е ли по-лесно просто да шамаросам Бочев (щото той си е свикнал) и тя да ми пише шестицата?

Така де, научих си половината думи в междучасието на английския, не съм ли гениална?
Между другото, споменах ли, че съм най-добрата по английски? Мдам, така е. Даже госпожата ми предложи да ме сложат в горното ниво, което наистина би било приятно, защото ми е малко скучно в това, обаче предпочетох да си изкарам цялото четвърто, за да съм сигурна, че няма да имам пропуски.
Та, тези от групата ги комплексирам по...три точки.
1. Знанията ми.
2. Възрастта ми. Най-малка съм, и 26-27 годишните почват да се чувстват стари около мен. Даже пресметнахме, че Сашо би могъл да ми бъде баща, с малко зор.
3. Комбинирано. Аз на ТАЗИ възраст знам английски ТОЛКОВА добре. А те...

Та, дам.
В събота минах да се видя с Орхидея и беше много забавно и носталгично и си спомних далечния 5ти клас, когато учихме половината време и играехме Counter Strike (доброто старо 1.5) момчета срещу момичета. И бяхме добри! С Наталия ги разбивахме направо. Защо ли? Защото ние имахме стратегия. Нещо, което на тях им куцаше много здраво.
Както и да е. Днеска и последния страшен ден. Изпитване по френски и руски. После ще си поема дълбоко дъх. Да... И после започва втория срок и всичко започва отначало.
Та...аз сега си почивам от зубренето на думи, че ще се затормозя, а тогава нищо не се научава. И после пак почвам. : )
Предполагам, че ще пиша довечера да ви разкажа как е минало кошмарното изпитване и как се оформям за срока.
До тогава.

четвъртък, януари 22, 2009

Края на срока...

Такам...ето как се оформям...
Френски - 5 или 6, зависи от устното изпитване в понеделник.
БЕЛ - 5, може би 6, зависи от оценката на теста, който правихме днес (продължавам да мразя идеята за ТЕСТ по Литература)
Математика - 5, следващия срок ще се стегна.
История - 5, следващия срок ще се стегна и ще бъда нахална и ще си поискам доклад
География - 6 ^^
Биология - 5 или 6, може би ще ме изпита утре, или понеделник...
Физика - 5, ще се стегна следващия срок.
Химия - 5 или 6, зависи от оценката на контролното, което правих вчера...но и да е зле, може да ме изпита утре.
Руски - 6 май, но трябва да ме изпита в понеделник.
ИТ - Май нямаме срочна оценка, но съм си със 6-ци.
Информатика - Същото като ИТ.
Физическо - 6, ако имаме срочна оценка.

Е, май не е чак толкова зле... май...съм доволна, но май втория срок ще се учи.. Защото, колкото и лудо да ви звучи, в 12ти клас искам диплома 6.00
Косьо май е прав...Май наистина съм зубърка..
Е, ще го преживея. :P
To be edit-нато, когато всичко се изясни.

Само срока да мине...

Още два дена, реално погледнато, + едното устно изпитване по френски в понеделник и ще мога да си поема дълбоко дъх, да си се радвам на 4-те дена ваканция, да се подготвя да ставам в 6 сутринта всеки ден..
Обичам да съм първа смяна. Единственият проблем е въпросното ставане в 6 часа, защото, както знаете,..аз обичам да спя! И това е.
Но хубавото е, че имам повече време, смятам да се постегна малко в училище.
Вчера беше гадно.. Прецаках се доста на класното по математика и не чак толкова на контролното по химия. Днес предполагам, че ще ме изпитат по География, петък по химия и биология, може и по математика...Хубавото е, че с класната се разбрахме да ме изпита на книгата в понеделник.
Събота и неделя съм на английски, предполага се, че в петък ще е добре все пак да понапиша нещичко, въпреки че не знам какво ни е домашното...така де, не се сетих да поискам нечии скайп...ще трябва да я поправя тази грешка.
Лошото е, че този срок май няма да хвана стипендия, което е по-скоро удар над гордостта ми, отколкото над финансовото ми състояние. ;Р
Определено ще трябва да се стегна втория срок..По почти всичко се оформям с петици, така че ще трябва да поработя здраво за шестици за годината. И ще го направя! Ако трябва ще прихвана от нахалството на Лени... Така де, дразни, но понякога е полезно и необходимо.
В шести клас собствената ми учителка по биология ми каза, че трябва да бъда по-нахална. Та.. ще се нахалства.
Какво трябва да си изнахалствам втория срок:
-Да не оставям Славчева и Генова намира, докато не ми пишат 6 за втория срок.
-Да превъзмогна страха си от Колева и да и поискам доклад за нещо..
-Да приема, че материала по Биология си е тъпичък, и да си измоля я доклад, я нещо друго.
-Да ръчкам тая по География, докато не си уредя шестица.
-Да се прежаля и да напиша някое и друго есе за г-жа `аз забременях на вашата възраст`.
Какво друго остава... с френския и руския сама ще си се оправя, компютърните предмети също не са ми проблем... Физика...хм, физика...ще измисля нещо.
Аз ще се приготвям вече да училище, че от тези думи за книгата за устното изпитване по френски едвам намерих време да го напиша това...леко си жертвах обяда де...

вторник, януари 20, 2009

Ох..

Няма де ми има много-много тия дни. Класната е започнала да изпитва на книгите, вчера и днеска все я чета моята, чета ли я, имам още 50 страници, щее изписша 3 листа плътно с непознати думи, от които имам чувството, че 80% няма да ги има в речника. След малко повече от половин час отивам да си направя класнното по математика и се надявам да мине добре, измежду цялото четене успях да намеря време да си систематизирам нещата и...ще видим. Днеска ще дочета книгата, написала съм си всички думи на листа, довечера и утре се започва...Търсене във френско българския речник, после каквото съм намерила го слагам в тетрадката речник за пред класната, със все обяснението от френския тълковен речник. Ще пробвам да се измъкна да не ме изпита утре, да остане за четвъртък, за тогава трябва да прочета и Тартюф, но то поне е малко.
Добрата новина е, че имам 5 на класното по френски, което ми прави оценките три или четири 6-ци, една четворка и една петица, и 5ца за срока ще имам най-малко, каквото ще да става. По литература също, но за съжаление стана голямото прецакване с 4ката на класното и.. Сега ще трябва да направя теста за Тартюф и...ще видим.
По География също трябва да ме изпита, имам две 5ци..
По история ще имам 5 за срока, но предполагам, че не трябва да се оплаквам, миналата година имах 4. По Биология може и да хванем 6ца, с малко повечко късмет, по математика също, по руски ми е в кърпа вързана.. и ще видим.
Физиката ми е зле...много зле горката. По Етика може и да имам...абе не знам, или 5 или 6. По химия ще си уредя шестица. По Информатика и Информационни може би също...или пък ние май нямаме срочни..е, нищо, годишните поне.
И това е.Трябваше малко да си почина от книгата. Имам още около 20 минути да чета и ще се приготвям за училище...за класно де.
Чао ви.
Баси и седмицата ми се очертава...

понеделник, януари 19, 2009

Днес не ми е ден...

Всъщност от сряда насам не ми е седмица..Дано наистина да е седмица, а не месец, защото това ще означава, че ще ми мине тази сряда...Както и да е.
Днес успях да счупя една чаша, почти счупих една чиния..
Но това са ми малките проблеми.
Изпуснала съм класното по математика, половината класно по френски и контролното по химия. Днес обаче ще отида на контролното по Биология, колкото и да ми е безсмислен горкия предмет. Така де, миналата година поне учихме нещо, а тази..материала си е чисто казано тъп и скучен. Седя, чета и се чудя какво точно има да му уча на това..
Но както и да е.
Предполагам, че утре ще отида за класното по математика, ако приемем, че иначе не ходя на училище...Нечестното е, че класа са правили 3 задачи, защото часовете са били извънредно намалени на 35 минути, а тези, които ще го правим утре, ще правим 4 задачи, въпреки че всеки вторник часовете са са по 35 минути. Само според мен ли това е нечестно?
Сряда ще правя контролното по химия и...предполагам, че трябва да измисля нещо за класното по френски.. А пък какво противно есе са имали.. Просто не ми се мисли ако трябва аз да пиша същото какво ще правя..
Та както и да е, искам срока вече да свършва, защото...писна ми...и аз не знам какво но.. Не си знам какви ще са ми срочните оценки, притеснено ми е... и дам..
Мила също е успяла да се разболее и въобще..става сложно..
А Мадам трябва да изпитва на книги, а аз даже не съм я прочела моята книга и въобще...става наистина сложно.
Както и да е, тъй като с Мила ще отиваме само за контролното (последен час) реших, че ще е най-добре да отида пеш, защото не мога да се ориентирам какви ще са задръстванията.. Не че е много добра идея да отида чак до даскало пеш, като се има предвид, че съм болна, но какво да се прави. Като се налага - налага се.
А после като се прибера ще....ще си чета книгата...Ако не друго - поне да съм я прочела. А пък то и думи трябва да пиша.. Ох, страшно.
Та, както и да е, успях да помърморя...та, след 15тина минути трябва да се приготвям да излизам, така че...до след контролното...предполагам.

петък, януари 16, 2009

Шаблонни разговори..

Писна ми начина, по който с някои хора всеки ден си казваме все същите неща. Например майка ми. Като си говорим по телефона, накрая винаги казва "Имаш ли да ми кажеш още нещо?" За Бога, ако имах да и кажа нещо, все пак ЩЯХ да го направя, нали? И вече започнах така да и отговарям. И май това е напът да се превърне в част от шаблона, ако не се усети навреме, че ме ДРАЗНИ.
И с други се случва същото.. Но както съм казвала и преди, знам много добре кой има линк към блога ми, така че ще пропусна да давам и други примери.

Чак пък толкова да сме изчерпали отношенията си, че един по-различен разговор да не можем да проведем.. Ъх..
Явно така излиза.
Какво да се прави..

Дали заради температурата...

Или заради нещо друго..Всъщност трябва да е нещо друго, защото вече нямам температура..Както и да е, днеска сънувах поне 2 съня, кой от кой по-луди. Затова пък единия си го обичкам. Беше толкова...реален и идеален, но и невъзможен..Бляя..
Другия даже няма и да го коментирам, беше силно повлиян от един сън на Марги.
Обичам да сънувам ^^
Разбира се, бих предпочела всичко да си става наистина, но тъй като няма начин това да се получи, ще трябва да се ______ със сънищата. Или дали? Има ли начинн да ги превърна в реалност? Предполагам...Голяма ли е вероятността? Всъщност, почти невъзможна... Но почти.
Обичам да сънувам...

четвъртък, януари 15, 2009

Оукеей..

Ставам аз вчера и усещам, че ме боли главата и ми се гади. Решавам да направя най-логичното нещо на света. Меря си температурата. И ми показва 38.8. Май реагирах като по анимациите, когато не вярват на очите си. Премерих още веднъж, и после ОЩЕ веднъж. Все същото. Пробвах с електронния термометър, даже изкопах някаква лентичка от съветско време...И все едно и също. Просто не ми стана ясно, как може да имам чак такава температура, а само да ме боли главата.
После по едно време бях дигнала до 39.2...не помня такова нещо да ми се е случвало в съзнателния ми живот.
Ениуей, днеска съм по-добре. Натъпкаха ми с какви ли не хапчета - свалящи температурата, имуностимулатори, витамини...Чувствам се като ходеща аптека.

Днеска имаме класно по математика, но май ще е най-добре да го пропусна. Най-много да изпозаразя всички от класа, при това точно в края на срока.

Утре пък имаме контролно по химия...като се замисля за него може и да се появя..
Иии, днеска трябва да си понапиша домашното по английски...То пък е едно огромно...Включително и две съчинения по 350 думи, дето са от тъпо - по-тъпо.
И всички упражнения от тетрадката и от учебника...
Въобще, ще си запълня времето.

И още нещо. Не знам дали заради температурата, или защото ме беше яд, че съм се разболяла в края на срока, но сънувах, че ме изрусиха. То не беше точно изрусяване, а някакви кичури, при това хоризонтални..
Абе, луда работа. xD
чао, чао, аз ще проверя какви са ми домашните.

вторник, януари 13, 2009

4ка на класното по литература...

И имам нужда от нервен срив.
Така че, вървете по дяволите, а аз отивам да си търся шоколад.
И с удоволствие бих попсувала малко, да се освободя от отрицателната енергия, но, за съжаление, нямам речниковия запас на Радо.
И...да...

Започвам да се плаша за себе си.

Какво, в името на всичко не свято, правят РИМИ в главата ми?!
Аз съм човек на прозата. Последно ми дойде рима преди около 2 години, при това беше банална и тъпа.
Всъщност, забравете това, че съм човек на прозата. Аз съм човек, който не пише. Не може да пише, въпреки че може да чете и критикува.
Тогава какво правят тези рими в главата ми?!
И още по-важно....откъде идват?
Да, определено това е главния въпрос. Къде се крият през цялото време и защо решават да се появят ей така, от нищото, едва ли не само за да ми стреснат?
Между другото, това ми е 99та публикация и ще си помисля дали да не пусна нещото, което изведнъж се появи в главата ми, за да отпразнувам 100ната ^^
Лека нощ. xD

понеделник, януари 12, 2009

Нова седмица..

Започна с непълното изпълняваме на плана да се наспя. Не се наспах, но съм спала доста. Не знам как се получава...всъщност до голямото междучасие (разбирайте - кафето) бя тотално неадекватна. И главата ме болеше. А Мила твърди, че било заради слушалките. Но аз си знам, че те няма да ми причинят такова нещо, те си ме обичкат и аз си ги обичкам. ^^
Споменавала ли съм, че няма да науча руски в училище? Горката жена просто не я бива, при все че е учител от повече от 25 години, пък и главно в това училище, което се брои за елитно бе, мамка му!
А по френски правихме изненадващо класно. Да, класно, а не контролно. Само аз ли мисля, че класното не може да бъде изненадващо? И да, тъпа диктовка, за някаква патица, която си окастрила прекрасната коса, после тъпи граматически упражнение и...да..
Хубавото е, че по Информатика се чувствам умна, разбирам всичко, правя всичко и по този случай получих шестичка. Йей^^
Ии днеска някой каза, че в даскало е топло, защото черпим парно от Народното събрание. Да им е гадно! Поне за нещо стават.. Лайк, да ни топлят. xD
Иии дам, мислех утре рано да отида на кънки, но ще го оставя за сряда, защото казаха, че ще се затопли.
О и да, май утре ще правим контролно по физика и тая по история може да изпитва, тази по литература също, при това на Тартюф, а аз още не съм го чела...абе въобще става сложно.
О, на 29ти и 30ти сме във ваканция и ни се събират 4 дена, което си е супер!
Изчезвам.

неделя, януари 11, 2009

Музикално-емоционелен садизъм..

Чак днеска започнах да зацепвам, защо Лени така си заплашва радиото. Успя да ми пусне 4-5 песни, които не трябваше да ми пуска. Така че влиза в списъка с неща, което ме мразят, наред с mp3-ката и Windows Media Player-а.
Друг е въпросът, че аз съм си музикално емоционална мазохистка.

Промених си почерка на кирилица из основи. Изплагиатствах някоя и друга идея, но какво да се прави. Може да сканирам нещо и да ви го покажа.
Тази седмица ще се работя над почерка на латиница (сякаш нямам контролно по химия, класно по математика и изпитване по литература, без да броя ядосана класна.)
И на английския беше приятно, групата започнахме да...ъм, общуваме? Защото вчера почти не го правихме.
Ениуей, мен много ми се спи, но добрата новина е, че утре ще мога да си се наспяяя ^^
И да...things to dо списък.
1. да си сканирам новия почерк. (забележка - без стария, че хората ще се стреснат)
2. да си сканирам задната корица на тетрадката по френски. (много е хубава)
3. да си сканирам шедьовъра (едно нещо, което с Ема направихме по Физика...ама ще го видите)
Ии, тъй като съм започнала да уча английски отивам да чета Et si c'etait vrai, че класната може да реши да изпитва по някое време, а аз съм...доникъде.
А госпожата от курсовете каза да мислим за английския през седмицата...интересно ми е как ще стане..

*спи*

събота, януари 10, 2009

Странно ми е..

Бях на английски и беше...странно. Не заради самия английски, доста бързо си припомних теорията на граматиката, която си мислех, че съм забравила. Така де, живеех на практика и но можех да ви изредя употребите на някое време ако ще живота ми да зависи от това. Но си го припомних...Пак се отплесквам...щях да говоря за хората, а не за езика.
Учителката е....странна...Всъщност, не знам как и защо но ми напомня майка на Мила. о.О
Ениуей, заплаши, че "ако не говорим високо, ще ни изключи духалката, защото рано сутрин била глуха."
А друго странно нещо е, че запомних имената на всички. 8 човека. По пронцип има още 5, но днес ги нямаше.
Гери не чете добре, Ели чете сякаш има точка след всяка дума, сестрите нещо...абе не са съвсем добре, Сашо се справя, Паша е най-добрата засега, а Мартин има зубърско излъчване. Напомня ми Стефан от първия курс по френски.
И не ми повярва като му казах за една грешка! *възмущава се* Нали знаете, че щом аз казвам, че има грешка на англииски, значи е така.
(Госпожата нямаше как да разбере за грешката, защото той четеше, а беше написал once вместо ones, А аз не съм чак толкова злобна)
Пак съм най-малката, поне засега, но поне сестрите са горе-долу колкото мен - едната е 91-ва, другата - 89-та. Но те си седят зеадно двечките. Като цяло групата ни не изглежда много...задружна?
Вероятно ми прави впечатление, защото групите по френски бяха по-малки и си седяхме заедно.
До колкото чух разговора на Паша с Ели, подозирам, че Паша се занимава с кънки на лед, при това не съвсем аматьорски, та ще видим. Ако е така ще имаме обща тема ^^
Е, все пак имам надежди, че някой от останалите петима ще е повече мой тип човек, но едва ли. Май ще трябва да си зареждам батериите за mp3-ката по-често, ако схващате намека.
Иначе учебника изглежда добре, само че всичко е много разхвърляно. Половината неща по самите страници на урока са `обърнете на еди-кой-си страница`
Иначе видях старата си госпожа по англииски, когато бях 5-6 клас. Видях и госпожата по математика от 7-ми клас. Иии да...Сякаш съм прекарала целия си живот в ИЧС-то...но то си е нормално, до нас е, татко работи там... Лайк, повечето хора като ме видят и се сещат, че съм "Дъщерята на Владо и Калинка" (нали и майка ми е работела там преди...)

Опа, изчезвам, че мъжа ми е в скайпа. =)

петък, януари 09, 2009

Ъх..

5 пари не давам, дали майка ми като е била бременна с мен си е представяла някакво идеално, облечено в розови роклички, любвеобилно момиченце.
Колко пъти трябва да напиша, че като получавам добри оценки и не се прибирам в 3 часа сутринта, значи би трябвало да имам право да се СОПВАМ поне, от време на време.
Та, цял ден нещо ми става...раздразнителна съм, но никой не успя да ме раздразни, поне мъничко. И раздразнителността ми не насъбра. И като се прибрах вкъщи и майка ми почна да ме дразни с обичайните неща...
Променила съм се, бе мамка му. Да и мълча ли?! Няма да и мълча. Вече. Няма да гледам към пода гузно, само защото нещо на НЕЯ не и харесва.
Отговарям и, да. Време беше вече да се науча.
Държала съм се била обидно с нея.
Има деца, които въобще не поглеждат майките си, които ги псуват, удрят...А АЗ САМО И СЕ СОПВАМ БЕ, МАМКА МУ!
Да не засягаме темата с промяната на личността след инсулта...
но ще засегнем проблема с това, че иска да продължавам да бъда малкото и момиченце. А аз не съм.
Не, не намирам от какъв зор трябва да я целувам за лека нощ или като се върна от даскало.
А тя ми се дразни от това. И като се дразни самата тя става дразнеща, от което и аз се раздразвам, само дето вече не и мълча, а и се сопвам.
О, Господи, каква трагедия, детето ми се сопва...
Ъргх...
Бясна съм.

Ако ще да ме наказва, ако ще нета да ми спира...Ама ми писна вече.

Мм..

Спинка ми се.
Вчера пак съм си легнала към три, въобще не помня в колко съм заспала, и...планирам днеска да си легна рано-рано, защото утре трябва да стана към 7-7:15, защото съм на английски от 8. Хубавата новина е, че ИЧС-то е, лайк, next door. Всъщност мога и до 7 и половина да си поспя...реално погледнато какво имам да направя, пътя ми дотам е 60-100 секунди (айде сега заради снега да го кажем 2 минути)
Ставам в 7 и половина, взимам си един бърз душ, хващам 1 тетрадка и една химикалка, обличам си нещо и отивам. Не е толкова сложно.
Айде, обаче ще тръгвам, че да не закъснявам.
Вчера беше за малко.

едит - Татко току що ми каза, че почти всички училища днеска ще сме с намалени часова, а някой (35-то например) няма да учат.
Знаех си, че трябваше да сложа 35-то пред 133-то в списъка с желанието за кандидатстване след 7ми клас, знаех си...

четвъртък, януари 08, 2009

Или идва пълнолуние...

Всъщност няма друга възможност, защото проверих и наистина остават 3 дена до пълнолунието. Не ми казвайте, че си го въобразявам, наистина не мога да спя по пълнолуние. Вчера съм си легнала в 3 без нещо, но заспах чак към час по-късно. Е, мой си е проблемът, че реших да слушам музика за приспиване, а това не работи много-много, защото си знам всички песни от mp3-ката наизуст, и им следвам текстовете и това ме държи будна.
Днес е четвъртък. Мразя четвъртъците. А този определен четвъртък го мразя още повече, защото ще правим контролно по география. Не че ми е трудно, но ми е безсмислено. Каквото и да реша да следвам, 5 пари няма да давам за глупостите дето ги учим, а което трябва да го знам от обща култура си го знам. (или го научавам от кръстословици или conQUIZtador.)
Добрата новина е, че класната още не ни говори, но предполагам, че скоро това ще се промени. Та ще видим.
Една още по-добра новина, която е и лоша същевременно, е че от тази събота съм на курсове по английски в ИЧС-то. Не мога да ви опиша колко ми липсва да уча английски. Не че, не харесвам френския, не че не го знам що-годе добре, но...Английския си е друго нещо. За Бога, аз мисля на английски 30% от времето!
Както и да е, това означава само, че събота и неделя ще ставам рано и няма да мога да се наспивам. А мен и сега ми се спи, въпреки че съм станла в 11 и половина.
А ставането в 11 и половина е лоша идея, защото имам време само да се изстрелям, да си взема един бърз душ, да обядвам, колкото майка ми да види, че съм яла нещо, и да тръгвам на училище. Едвам намерих време даже това да го напиша.
Така че, дам, добра идея ще е да изчезна.

ПС. Вчера колкото пъти да си пусна mp3-ката, тя нали е на shuffle, и постоянно ми даваше Feel For You някъде на второ-трето място. =)

сряда, януари 07, 2009

;D

Днеска ми е весело. Ако някой се опита да промени това ,ще му се случи нещо болезнено.
Класната естествено не ни говори, но ни дава упражнения за в час. И май няма да ни я махат, защото другата учителка, с която беше плана да ни я сменят, не знае нищо по въпроса. така че...празни надежди ни дава пак.
По Етика май говорихме за любовта, но аз си реших да не слушам (особено като трябваше ФИЛИП да си прочете есето, озаглавено `Едно непринудено чувство`.) Баси, за какво ви е и взимате красотата като се опитвате да правите великите разсъждания по нея. Или да я описвате...
Ениуей, г-жа `Забременях на вашата възраст` ни разказа, че някакъв младеж от 9г е демонстрирал на Колева задните си части и ще бъде изключен. Това е моя герой просто, мен ме е шубе да я погледна в очите тази...
Затова пък днеска беше в добро настроение, което е малко странно, затова пък почваме да свикваме, защото напоследък се случва често. Дали е въпреки или заради този инцидент, не мога да кажа.
По физическо ужким играхме федербал, но всъщност си говорихме за чисто плитки теми от сорта на филми и актьори/актриси. Затова пък беше отпускащо.
По Химия обаче беше най-забавно. не учихме, а цял час си говорихме заа политика и така нататък. не съм си и помисляла, че политиката може да е интересна, камо ли забавно, но как да не ти е интересно и да не се хилиш, като Радо псува къде що се сети за политик, бил то български, руски, украински.
Радо - президент!
;D
Та такам.
И цял ден се оплакваме на всички от историята с нашето прословуто и поредно изключване. И повечето учители са съгласни, че това е ТЪПО, при все че реално погледнато бяхме последните останали, защото другите си бяха тръгнали. Но само нас ще ни изключват, нали?
Естествено.
А даже няма и наистина да ни изключат.

[18:54:08] - Evie - каза: Не ми казвай, че и вие сте в дървена ваканция..
[18:54:40] Believer каза: мда
[18:54:42] Believer каза: (sun)
[18:55:55] - Evie - каза: О ГОСПОДИ!
[18:56:01] Believer каза: :D:D
[18:59:27] - Evie - каза: Испанската не учат, втора испанска не учат, 12-то не учат, САМО НИЕ УЧИМ, ПРИ ТОВА ЧАСОВЕТЕ НИ СА НАМАЛЕНИ САМО С 5 МИНУТИ! А утре може даже и да не ни ги намаляват...

Американския колеж не учи! американския колеж! Най-елитното училище в България.
А 133-то учиии...естествено.
Бтв, ние имаме най-якия химн, пък!
http://133sou.org/%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%BD/

Да ви е гадно на всички дето сте в дървена ваканция!
^^
Чао чао!

eдит - Решила съм да си подобря почерка.
Ии, ще ви пусна сканирани причини, че не уча в даскало (a.k.a. Какво се драска в часовете)
Ама няма да е днес. ;Р

понеделник, януари 05, 2009

Или днес...

Най-лошото нещо е, че ПАК ще ни изключват, ужким. Но може и наистина да стане. Е, съмнявам се, но все пак..

Най-хубавото нещо ли? Сънувах...Странен, но прекрасен сън. Сериозно съжалявам, че се събудих, повече от обикновено...

`Cause even when I dream of you...the sweetest dream will never do..

Друго хубаво нещо...е, видях се с Мила, с Мони, с Бисерчето ми, с Лийн, със Злати...

А иначе днес беше забавно. По руски ужким учихме, но то ученето по руски не е нищо сериозно. Имахме два часа с класната, но тя ни е обидена за бягането, така че два часа по френски не сме правили нищо, а с Бочев и Крис си говорихме тоталните глупости. От доста време не се бях хилила толкова.
И Бочев цял ден се опитваше да изнасили Мила, явно доста му е липсвала през ваканцията. (Мила, не ме убивай!) (Не че ми четеш блога много-много де...)
По ИТ пак се мъчихме с тъпия Access, дето не ми е ясно защо го учим. Хък хо информатика господина ни игнорира на 100% и играхме conQUIZtador. И моят комп нямаше скайп! *мрън*
Биологията...освен, че онази ни беше обидена, че сме и избягали от часа, друго май нямаше интересно. Учихме си кротичко, както обикновено.

Според слуховете утре в часа на класа Директорката ще идва да ни се кара. Ще е забавно. ^^

Аз имам някаква идея утре да се занеса на пързалката, но още не съм го обмислила като хората...Но май ми се спи твърде много...Вчера си легнах към 4-5 станала съм някъде към 10-11. (не ме питайте как съня ми беше цели два дена, въпреки че е научно доказано, че времето върви по-бързо в сънищата)

Сега мога да започна поредното си философстване за сънищата, но няма да го направя. Достатъчно ми е, че си го сънувах..Всъщност не ми е достатъчно, но само това ми се полага, предполагам. Безброй сънища и 45 минути.

Както и да е.

Утре..

Е понеделник. Защо ли мразя понеделник...вероятно защото знам, че следват още 4 дена в училище. Даже факта, че съм родена в понеделник не може да промени това.
Имам добра и лоша новина...Всъщност няколко добри и няколко лоши.

Домашното ни по френски е неприлично малко.
Затова пък не се знае кога ще ни изпитва на книги, а аз моята леко даже не съм я отворила...

Класната не ни е сърдита, защото избягахме от Биология миналата година...
Но затова пък може да ни се разсърди, ако разбере..

Има сняяяяг! <333
Затова пък е студено, но това не е чак такъв проблем, защото обичам да ми е студено.

Яна най-сетне си намери момчето, за което и предсказваха картите. Всъщност не знам дали е той, но си намери момче и изглежда много щастлива и много се радвам за нея и са много сладки заедно. ^^

И планирам почти всеки ден да ходя на кънки.
И...трябва да уча повечко, защото идва края на срока..
И от февруари съм първа смяна.
А от следващия уикенд съм на английски и събота и неделя от 8.

И ще стане забавно, защото всеки делничен ден ще ставам в 6 за да ходя на училище, а през уикенда ще си доспивам да 7 и половина. Така че ако изведнъж започна да се държа като тоталната кучка с целия свят...от недоспиването ще е. От сега се извинявам.

Затова пък ще имам повече време и през април започва футболния турнир и тази година наште момчета май имат някакъв шанс да бият `в` клас, най-накрая... та дано, писна ми да сме на второ място във випуска заради тях.
И...дам.
Колкото и да се оплаквам за ставането рано...обичам да съм първа смяна. И я предпочитам.


Ще си изгледам последния епизод от първия сезон на Тюдорите и си лягам. Да, Лени, онзи сериал. Да, пак.

Като говорим за последни епизоди, последния на четвъртия сезон на Хаус е сдухващ.
И аз по-добре да изчезвам, че пак ми се очертава да си лягам в 3...а утре...*въздъх* сме на училище.

събота, януари 03, 2009

*влюб* <<<3

Нещо ми става напоследък. Хванала ме е някаква вълна брутален руски метълкор и не ме пуска. Не че им разбирам нещо де, първо, защото не знам руски, и второ, защото така се дерят, че и на български пак не бих ги разбрала. Но по някаква незнайна за мен причина им се радвам.
Как започна ли? Още отдавна, със Слот. Как намерих Слот не помня. Но после от време на време ме прихващаше нещо и почвах да търся руски метъл. Така попаднах на [AMATORY]. А Related в YouTube ми даде Слёзы. После се оказа, че тях съм ги харесала, защото Игорь и Денис от [AMATORY] им гостуват в доста от песните. После продължих да си се ровя в Related, намерих си супер радващата песничка Сука, хванах [AMATORY] радиото в last.fm.
Сега си слушам Револьвер на Fourth Dimension (feat. Игорь от [AMATORY]) и си се радвам.
Между другото клипът е много смешен на определени места, особено как Игорь се въргаля по пода и...пее...примерно.
Ето ви да послушате.

http://www.youtube.com/watch?v=Cpvw5jlhY5c

Сега Лени пак ще възкликне `руски метъл?!`. Ама какво да направя! Чакаме да ми премине. ^^ ако изобщо ми премине...всъщност може да го науча езика заради тая музика...

Като говорим за езици, предполага се, че скоро ще тръгна на английски и съм много доволна, защото много ми липсваше.

И наште пак се карат, така че надувам Револьвер на дупка иии...трябва да бърша прах.
До когато.

петък, януари 02, 2009

This loneliness I need to be who I am.

Най-сетне. Сама. Сам-самичка. И адски доволна.
Наистина ми беше дошло до гуша, че майка ми настояваше да спи в моята стая. Човек не може да си седи до късно на спокойствие, не може да си пусне музика, не може даже да си поплаче като хората...
Най-сетне се премести.
Пак съм си в моята стая. Пак си е моя. И само моя.

Мислих за Хекса. Няма го вече. Мислех, че съм се вкопчила в това негово подобие, но даже не съм вкопчена в него. Да, проверявам го поне веднъж дневно, но..
Трябва да си намеря нов форум. ОСА-та не я искам...няма как да ми стане симпатичен този форум, особено като знам кой го администрира. Няма да мога да се привържа към него.
Яна ми беше препоръчвала Егмонт-а, но аз имам някакви предубеждения към него отпреди много време.. Вероятно защото приех идеята за форум заедно с Хексарската политика за дълги и oh so дълбоки и смислени мнения... Едва ли ще се освободя от това скоро.
Какво друго, какво друго...Накрая ще почна да пиша в тийн проблем. :D
То Пепи беше казал, че Хекса сега е като тийн проблем без секция за секс, така че...
/Шегувам се, аз припарвам там само когато си търся смешки...а се намират такива гениални неща, че просто не мога да ви ги опиша.../

Но пък кой е казал, че ми трябва форум. Да де, приятно е, чувстваш се част от колектив, /колкото и да мразя тази дума, по определени причини/. Изливам си всички философски размишления тук, имам си скайп...Притрябвал ми е форум.
Все пак Хекса ми липсва, от времето, когато беше нещо истинско. Като бях на 13-14...Може би дори и към 15... Но се разпадна... Превърна се в пепел...От която се възроди не прекрасен феникс, а уродлива гарга..

Както и да е. Утре ще ставам рано, че днеска, след като цял ден се правих на секретарка, съм уредила с Лени, Мила и Марги да ходим на кънки. Та аз ще лягам.
И най-накрая ще мога да си се наплача на спокойствие...сълзите помагат срещу стрес все пак. А отдавна не съм имала възможността да си поплача хубаво...А аз имам нуждd от това, от време на време...

четвъртък, януари 01, 2009

"Тя изобщо не те познава."

/не ми пука, че това ми е трета публикация за един ден. Блогът си е мой./

Кой ме познава всъщност? Най-малко трима и най-много петима души. Всъщност са точно трима. Само те ме познават истински.

Майка ми...си мисли, че сме близки. Но само си го въобразява. Как може аз да и отговарям с `мхм` само защото при опит за по-дълга дума ще се разплача, а нейната реакция да е `Да не ми се сърдиш за нещо?"
Как може да ми пуснат снимки от Несебър на двд-то по време на обяд и да очакват да не си изгубя апетита. Така де, те няма как да знаят, но все пак.. Да ме вижда, точно пред нея, и да каже "И на Шушчето й е много приятно, че ги гледаме снимките, нали?", просто граничи с... Аз едвам си сдържам сълзите, а тя...
Тя не ме познава. Собствената ми майка. баща ми също. Пък даже и сестра ми. Но тя си има извинение, няма как да сме кой-знае-колко близки, като се вземе предвид цялата ситуация и колко малко време прекарваме заедно. Но поне се разбираме.

[15:41:44] Eл` Happy New Year каза: тя изобщо не те познава.

За съжаление е така.. Но няма смисъл да ми пука...Нали си имам вас тримата..Надявам се, че си знаете кои сте.. *гуш*

И да, садизмът на родителите ми ми развали настроението...

Мисли.

Случва се, изведнъж в главата ми даа потече поток от мисли, който сякаш не идва от никъде и не отива никъде. Но понякога в този поток се появяват добре звучащи неща, които изцяло обземат съзнанието ми за няколко минути, но после изчезват безвъзвратно, и колкото и да се мъча, не успявам да си ги върна. Добре че се научих да си ги записвам.

Вчера, като си легнах, ей така от нищото се появи следното заключение. Има два живота - този, за който сме родени, и този, в който живеем.
Разликите между тези два сватя са нещата, които ни правят нещастни, нещата които искаме, но не можем да имаме, мечтите, които не можем да сбъднем.

И онзи ден си надрасках нещо още по-безсмислено и незнайно-откъде-появило-се-в-главата-ми.

"Казват, че хората използват едва 10-20% от възможностите на мозъка си. Тогава няма как да не се запитаме по какъв начин бихме могли да отключим и останалите 80% и още по важно . какво ще намерим зад вратата.
А ако ви кажа, че тайната се крие в онзи частичка, онази песъчинка, която е отвъд мозъка и съзнието ни, отвъд анатомията и психологията. Ако ви кажа, че тя е ключът, а ние даже не можем да я усетим..."

Игнорирайте това горното.
Отдясно вече има 2009, а аз не се чувствам по-различно. И мисля, че така ми е по-добре. Като виждам как Лени се измъчва с тази нейна мания по години, месеци и дни...
А пък е безсмислено.

И между другото, сънувах. И сънувах точно една частичка от живота, за който съм родена. Не искате да знаете колко беше гадно събуждането, връщането в живота, в който съм принудена да съществувам.

Година.

Бях си решила по никакъв начин да не отбелязвам така наречената `нова` година. Просто не ми е ясно как всички се хвърлят да правят равносметки за живота си, само защото някой е решил, че на определен ден годината свършва.
Но ми се наложи малко да размишлявам над въпроса...и родих гениалната мисъл:

[01:49:48] - MiRage - каза: Животът не е изтъкан от години, месеци, седмици или дни. Това са понятия измислени от Човека. Животът е една безкрайна нишка от време.

Какво означава година? 12 месеца. Какво означава месец? ~4 седмици. Какво означава седмица? 7 дена. Какво означава ден? 24 часа. Какво означава час? 60 минути. Какво означава минутата? 60 секунди? А какво означава секундата?

На колко е равен един миг? Бях прочела нещо във вестника... 1 милиардна от наносекундата, или нещо подобно. А не е ли един миг тупването, което сърцето ти пропуска, когато видиш човека, когото обичаш?
Не може ли за един миг целия ти свят да се срине и да бъде сътворен отново?
Защо приемаме 00:00 часа за нещо специално, когато това всъщност са просто два мига, неотлъчно следващи се. Неразделни. Вечни. Преходни. С нищо неразличаващи се от останалите. Освен значението, което сме им придали, в желанието си да подредим живота си, да го направим прегледен и организиран, като забравяме, че той е просто една нишка от мигове. Безкрайна.

За мен `година` е само понятие. Днес не е по-различно от вчера. Утре ще е същото. Без значение дали телефонът ми показва 31.12.2008 или 01.01.2009
Аз пак ще съм тук, ти пак ще си тук, всичко ще е същото.
Тогава за какво е целия този шум?