петък, юли 31, 2009

Намерих го!

Кога го бях прочела? Преди две години, три? Няма значение. Пак си го намерих. Което е поредното доказателство, че, когато се амбицирам да направя нещо, рано или късно успявам.

"We all wear masks... sometimes we wear them for so long... we forget we're wearing them at all. And sometimes when we try and take off that mask, we forget what's underneath.. and we find just another mask. We try to make ourselves what we want to be...or what others want. And we lose who we are, who we were, and what we though we could be. (<3)

Until someone comes along and rips that mask away. It crumbles and falls away. And what we are left with is a shell of what we once were. It's cold without that buffer, that wall, that bastion of identity. And it hurts a whole lot, but it's missed when their gone.

And sometimes we fall in love with the idea of someone. But... that idea may be just what we fear from ourselves.

A mask. "

четвъртък, юли 30, 2009

Гавра...

8 август. София. Лени - рожден ден.
8 август. Търново. Операта `Княз Игорь`.

>.<

вторник, юли 28, 2009

Пък аз гледках филмче. ^^

Хари Потър. И беше много забавно. Ам, мнение за филма ли? Още не съм сигурна, много добре направен, много хубав, но трябва пак да го изгледам, защото въпреки че е два часа и половина, ми се стори супер кратък. xD
И даже ме накара да изпищя в един момент. Сериозно. Е, не знам какво ме стресна повече, самата сцена или пищенето на Косьо отляво и това на Мила отдясно. Ама си попищяхме, стискахме си ръцете и беше забавно.

Един въпрос.

За началото... Сервитьорката, дето флиртуваше с Хари... Еxcuse me?! Това беше най-нереалистичната част от филма, а говорим за филм за училище за МАГИЯ. Все пак. ;Р

И имаше много Драко. xD
Мислех, че ще израсна синдромът, че добрите момичета си падат по лоши момчета. Така де, аз съм едно от живите доказателства за това, редом с Мила. Теорията ми е, че тази тенденция води началото си от самото ни детство, когато ни бяха представени образите от `пещерата на Златната роза`. Все пак, кое нормално момиче ще предпочете... Онзи, дето го играе Ким Роси Стюарт (КИМ!), дето не знам как му се пише името на български, пред Тарабас. А, а, а?

Ениуей.

[23:06:17] - Smile. - каза: О, сетих се нещо...
[23:06:31] Noonshine каза: какво?
[23:07:03] - Smile. - каза: Нарциса Малфой е чернокоса? Втф?
[23:07:05] - Smile. - каза: о.О

Пък аз отново доказах, че имам убийствена интуиция. И отново, когато предсказах, че трябва да си взема билет, защото ще има контрола. Само дето не ми го поискаха. Това беше злобно.

Споменах ли, че се набутахме за билети с намаление? Йеа, още минавам за 15 годишна! ^^

*детско гласче* Пък аз веднъж в осми клас като ходихме на опера и като се бях накиприла и Руми ми каза, че изглеждам поне на 20 о.О */детско гласче*

Но, да не забравяме, че за момичета като нея това е комплимент. Тя всъщност не е чак толкова лоша. Така де, може да е забавно с нея, просто... твърде сме различни. =)

Но както и да е. Утре ще разтребвам. Всъщност, тия дни ще разтребвам, така като се оглеждам... Хех...

понеделник, юли 27, 2009

Мила е чалгарка!

*проплаква*
Не трябваше да я пускам на онзи лагер в Турция, знаех си, че ще и` промият мозъка...Злати също!

[16:11:45] Lady Crow каза: "Долу ръцете,няма да е с двете...Мой!Мой!Мой"
[16:18:27] Lady Crow каза: Сус!Сус!Сус!
[16:35:37] Lady Crow каза: "Ти си най-красива,мила,ти си уууунииикаааат"
[16:43:01] Lady Crow каза: "на първа сценаааа съм преластеееенааа..."

[16:14:36] . каза: адски сексии
[16:14:39] . каза: мъж и половина
[16:14:41] Lady Crow каза: мъж и половинааа
[16:14:43] . каза: еротично-огнена машина

[16:16:10] - Pyromaniac. - каза: ако знаех, че десетдневен лагер в турция е досатъчен да станете чалгаджийки, нямаше да ви пусна :D
[16:16:20] . каза: 5 дневен е
[16:16:22] . каза: и пак станахме
[16:16:27] . каза: чалгаджийки

[16:35:27] Lady Crow каза: "Ти си най-добра от всички,първа в този град..."
[16:35:32] - Pyromaniac. - каза: (rofl)
[16:35:34] - Pyromaniac. - каза: уникат.
[16:35:36] - Pyromaniac. - каза: :P
[16:35:37] Lady Crow каза: "Ти си най-красива,мила,ти си уууунииикаааат"
[16:35:40] Lady Crow каза: (rofl)

Притеснителното е, че познах песента...

[17:00:59] Lady Crow каза: и...да,Еви,може да махнеш това нещо от мууда си
[17:03:52] - Pyromaniac. - каза: Но мога да го сложа в блога си!! Свободата на словото бейби! xD

to be continued.

Студено ми е...

Представяте ли си?
И май започвам да развивам страх от високото...Като изляза на балкона се вкопчвам в перилата и си мисля само за това колко е лесно да се наведеш прекалено напред...

събота, юли 25, 2009

Зодии ^^

Слънце в Рак.
Луна в Риби.
Асцедент - Телец.
Меркурий в Рак.
Венера в Рак.
Марс в Телец.
Юпитер в Дева.
Сатурн във Водолей.
Уран и Нептун в Козирог.
Плутон в Скорпион.
Северна нода (каквото и да е това) - Между Стрелец и Козирог.
Южна нода (още не знам какво е това) - Между Близнаци и Рак.

Не, не знам какво означават тези неща. xD Но така като го гледам ми изглежда доста мешано и би могло да мине за правдоподобно обяснение защо съм толкова странна.

Така.
The Sun describes your simple, childlike nature; what you’re like when you are not pretending to be responsible, important or impressive. The way you naturally respond to life and the things you’d like to get out of it.
The Moon describes your emotional nature. The way you respond to problems, threats and difficulties. The things you yearn for and the way you yearn for them.
Mercury describes the way your mind works. Your thought patterns. The way you communicate. The subjects that interest you, the way you approach them and your attitude towards information in general.
Venus describes the things you are attracted to. Your artistic and romantic inclinations. The way you feel about the people in your life and the way they feel about you. Your love life, your creative (and procreative) aspirations all are ruled by Venus.
Mars describes your desires and your determination. Your will to succeed, to conquer and to achieve your ambitions. Mars also describes your temper and your temperament.
Jupiter describes your optimistic outlook. The luck you allow yourself to have, the opportunities you allow yourself to take. The extent of your aspirations and your desire to reach beyond yourself.
Saturn describes your ‘inner braking system’. Your limitations, fears and barriers. The things you are afraid of, and the way in which you seek to provide structure, discipline and restraint in your environment.

Pluto (to transform) in Scorpio (Intense and Secretive)
You delve deep into the hidden secrets in an intense and secretive manner, in relation to sex, the mind, occult studies and death. There may be obsession in areas concerning genetic engineering, creating (and destroying) life, and cloning. You may be interested in occult studies. In various kinds of research (not only science), discoveries made during this period may not be made public (secret)

Uranus Signs represent change!
A bridge to all things mysterious, Neptune Signs slowly guide each generation to its destiny.


Баси и нещото...

Поне следващия път, когато МОМЧЕ, което разбира от ЗОДИИ, при това ПОВЕЧЕ ОТ МЕН, ме попита в кой знак ми е Венера, ще мога да му кажа. xD

Бясна съм...

Аз тука се ядосвам, мъча се да не се разплача от 1 дума от 1 текст от 1 песен, а last.fm решават да ми искат пари.
Excuse me?!

Просто ще умра, ще умра, ще умра...

Май съм някаква магьосница...Всеки път, когато започна да си мисля, че нещо ще стане, то рано или късно става. А понеже съм песимистка, стават гадни неща. А може би просто преценявам всяка ситуация твърде добре и реално погледнато познавам какво ще стане. Поредното предположение...Остава да разберем дали съм права или не. Иска ми се да не съм, наистина...

А сега и трябва да си рестартирам компютъра, защото тон-колонките го подлудяват и не разпознава слушалките...Пф.

четвъртък, юли 23, 2009

21 юли 2008 и 20 юли 2009.

Такам...Лени и Мила са на майната си в Турция, та са ми поръчали да им взема билети и на тях. При което аз се амбицирам.

[14.07.2009 20:07:03] Lady Crow каза: Еви....концентрирай се...
[14.07.2009 20:07:13] Lady Crow каза: Трябва да си там ПЪРВА!
[14.07.2009 20:07:17] Lady Crow каза: :D
[14.07.2009 20:07:34] - Nightingale. - каза: ЗНАМ
[14.07.2009 20:07:36] - Nightingale. - каза: Споко...
[14.07.2009 20:07:40] Lady Crow каза: оки
[14.07.2009 20:07:45] - Nightingale. - каза: Ама...аз самичка ли ще отида...
[14.07.2009 20:07:47] - Nightingale. - каза: ;(
[14.07.2009 20:07:51] Lady Crow каза: :O
[14.07.2009 20:07:56] Lady Crow каза: Елена! (nod)
[14.07.2009 20:08:01] - Nightingale. - каза: Е на майната си.
[14.07.2009 20:08:04] - Nightingale. - каза: И тя в Турция.
[14.07.2009 20:08:07] - Nightingale. - каза: От 18ти.
[14.07.2009 20:08:08] Lady Crow каза: |-(
[14.07.2009 20:08:17] - Nightingale. - каза: Т.е., тогава ще е там.
[14.07.2009 20:08:21] - Nightingale. - каза: Утре си идва.
[14.07.2009 20:08:42] Lady Crow каза: Ами..може Яна?
[14.07.2009 20:08:48] Lady Crow каза: Мони дали ще иска ?
[14.07.2009 20:08:53] - Nightingale. - каза: Мхм, ще видим...
[14.07.2009 20:08:55] - Nightingale. - каза: Не знам..
[14.07.2009 20:09:09] - Nightingale. - каза: Абе..аз съм кучка...Ще се справя. :D

Тааа, след като предния път се появих пред НДК два часа преди да отвори билетния център, този път реших да нацеля 8 и половина и да имам половин час да си разчистя пътя до касата. Бях обяснила на майка ми, че щяло да бъде голям кеч, и т.н. Да да, ама не. Отивам и какво да видя. Преди мен е дошло само едно момиче, при това по-дребно от мен (отбелязано в случай че ми се наложи да се сбия с нея xD). Чакаме ние, появи се някакъв господин, който сигурно децата му го бяха праатили и чакаме, чакаме..
Появява се касиерката. до този момент с момичето си бяхме разменили няколко думи, оказа се, че тя е направила номера на нас с Мила от миналата година - да отиде там от 7. Аз пък и разказах за великата реакция на предната касиерка.
(`-Два билета за концерта на Таря Турунен, моля.
-Кой? о.О`)

И този път беше същото. Но се оказа, че няма билети. Явно нещо са се скарали с тикет Про. та, този път с момичето се запознахме както му подобава и решихме да тръгнем заедно на кръстоносен поход ако трябва, но да не се прибираме без билети.
Какво направихме ли? Отидохме в ОЧЗ-то, което...беше затворено. Та Стела предложи аз да остана и да чакам, а тя да отиде да чака пред Вижъна.
Long story short, около час по-късно излязох от Вижъна, където тя ме заведе, за което съм и безкрайно благодарна, защото иначе щях да изкрейзя тотално, стискайки три билетчета.
*отива при чантичката си и започва да гали нещо вътре*
My precious...

И да, като си гледам стария блог, този път е било различно. Спах повече от 1 час, но пък после бях по-изморена...Може би защото се прибрах пеш от Мария Луиза до нас, но няма значение. Важното е, че ще бъда на концерта. И ще бъде приказно, прекрасно, епично...^^

И датите са яки.
И все е понеделник.
И лека нощ.

Що е то талант?

Да напишеш хорър разказ за валящи от небето жаби с остри зъби и пак да е завладяващ и разтърсващ. (може би преувеличавам, всъщност не е нищо особено, но поне не е смешен)
Е, естествено не може и да си помисли да се сравнява с повечето други неща, но все пак това си е постижение.
Добре де, в сравнение с другите е направо зле, но пък самият сборник малко куца. Но другите са страхотни. Така де, като бях по-малка след като ги прочета винаги исках да оставя лампите светнати докато спя. Естествено, не ги оставях, защото това щеше да е страхотен удар над гордостта ми, но идеята я имаше.
Любим разказ ли? Хм..Много харесвах `Знам какво искаш.` Но не бих казала, че ми е любим. По-скоро нямам. И любим роман нямам. Но пък четях `Сейлъмс Лот` през деня, така че не съм успяла да го усетя на 100%, за което хем съжалявам, хем не. Все пак баща ми го е чел докато съм се раждала (3,35 сутринта) и е бил сам вкъщи и е оставял лампите включени, което казва много. Мисля да поправя тази грешка рано или късно.
О, ако не сте усетили, говоря за Стивън Кинг. ^^

Ениуей, ще си преработя моето хорър разказче. Крайно време е, Ескарина откога ми беше обяснила как точно да го редактирам. Пък и трябва да хвана вълната на `Стивън Кинг` вдъхновение, което май започва да ме тресе.
Хех, да хвана вълната... xD

Та, планът да вкарам педантичността си тип `Моника Гелър` в действие относно музиката ми още работи.
О, бях ви обещала за билетите...Май ще направя отделна публикация. До след малко.

вторник, юли 21, 2009

*shivers*

За нищо на света не гледайте `Криеница` сами през нощта. Всъщност не, самия филм си е ОК, има няколко добри момента, но далеч не е най-стряскащото нещо, което съм виждала. Но алтернативния край е супер...притеснителен. Не онзи с рисунката, онзи с огледалото. Объркващо е, така че ще обясня. Вероятно знаете за какво иде реч във филма като цяло.
Психиатър открива жена си самоубита (май не е прието да се казва така) във ваната през нощта, което е голям шок и за него и за дъщеричката му. Преместват се в провинцията, където малката проимва въображаем приятел. С две думи, оказва се, че този въображаем приятел и втората личност на баща и, която е убила майка и. Ениуей, приятелка и колежка на бащата я спасява и го убива. Дотук добре. Ето петте края. (да, пет са)

-Всичко е ОК, малката живее с колежката на баща си и рисува картинка преди да тръгнат за училище.
-Същото, само че се вижда, че на картинката е нарисувала себе си с две глави.
-Вижда се, че е в Детското психиатрично отделение, колежката на баща и я завива, пожелава лека нощ и т.н.

Ето го и гадното нещо, заради което няма да мога да погледна огледало през следващата седмица. Има два варианта, като единствената разлика е, че единия се случва в апартамент, другия - в отделението.

Emily is shown seemingly in a new apartment bedroom, and Katherine's actions mirror that of her mother's at the beginning of the film. She reassures her love to Emily and begins to leave the room. Emily asks Katherine to leave the door open, but Katherine insists she cannot. As the door shuts, a protected window is visible on the door. The next cut is of Katherine locking the door from the outside, revealing this assumed apartment bedroom is actually a hospital room in a children's psychiatric ward. Emily gets out of bed and does a Hide and Seek countdown. She nears the closet, opens, and smiles at her own reflection in the mirror.

*настръхва*

Точно това усещане търся като гледам подобни филми. Звучи малко шантаво, но...харесва ми да ме е страх в определени количества. И имам предвид точно този тип страх. Не се впечатлявам от кървища и гнусотии, но начина, по който Дакота Фанинг се усмихва на отражението си и му казва `Ето те.` е просто брилянтен.

Твърде много млади актьори се съсипаха...Стискам палци това да не стане и с нея, защото...Уау, на това му викам талант.

О, за билетите ще пиша утре, че е множко. xD

Иии...дам... *отива да прочете всичко за раздвоението на личността, което може да намери в Уикипедия (за пореден път)*

неделя, юли 19, 2009

I wish for this night-time to last for a lifetime.

Не можех да заспя. Въртях се часове наред, но съзнанието ми си остана съвършено будно.
Реших, че подсъзнателно искам да си подновя ритуала със Sleeping Sun. Грабнах си mp3-ката (хубавата, нова, черна, лъскава mp3-ка) и излязох на балкона. Нощния хлад е наистина приятен. Пуснах си песента и се огледах. Има твърде много светлини около балкона ми през нощта... Погледнах нагоре и забелязах леката червенина по облаците. За миг се замислих дали не наближава изгрев слънце, въпреки че беше само четири часа. Послушах малко и си представих как грабвам първите възможни дрехи, които ми се изпречат пред очите, оставям бележка на наште, в случай че се събудят, и излизам навън.
Знаете ли, никога не съм била навън, сама, толкова късно през нощта. Сега, когато слънцето блести през прозореца, не мога да не си кажа, че то всъщност не е много разумно, но все пак... Една част от мен го иска. И някой ден ще стане, обещавам ви го. Ще изляза към 3-4 и просто ще се поразходя за петнайсетина минутки. Представяте ли си го? Тъмнината, хладния въздух, няма никой на света освен вас....поне в този момент...
И докато си мислех всичко това, отново погледнах към облаците. Видях звезда. Една единствена, искряща звезда, за която мога да се закълна, че преди я нямаше. Седеше си там и блестеше. Не се виждаше нито една друга. И преди я нямаше!

Изслушах си песента, опитах се да снимам звездата с подръчни средства (телефоните ми, понеже всички апарати са в стаята на наште) и пак се опитах да заспя. Сигурно съм се въртяла още поне час, но сънувах прекрасен, невероятен сън...

Иска ми се да не се събуждам, а не мога даже да заспя.

"I had a dream of you and I
A thousand stars lit up the sky
I touched your hand and you were gone
But memories of you live on…"

петък, юли 17, 2009

Кой кого промени?

Преди (без да мога да определя кога точно е това `преди`) не бих могла да изслушам Осколки, например. Сега си въртя песните на Аматори и даже прескачам по-баладичните, защото търся неща от сорта на Снег в аду, Черно-бели дни...
С Лени можехме да си играем игрите `наужким` без да се чудим каква всъщност да е историята. А вчера се канехме цял час и накрая нищо не направихме.
е игнорирах хората, като ми пишеха по скайп. И сега не го правя нарочно, просто нямам никакво желание да си чатя. Май започна да ми се струва твърде изкуствено. Все пак само 20% от общуването се състои от думи, а чатът е думи и емотиконки, айде заради емотиконките ще му дам 40%. А интонацията? А изражението? А езикът на тялото?

Дам, доста ме притеснява промяната на музикалния ми вкус. Вероятно е нормално да минаваш на по-тежка и по-тежка музика, но помня, че когато Лорди победиха в Евровизия, не можах да изслушам Hard Rock Hallelujah докрая. Представяте ли си? А сега си въртя метълкор и деткор парчета по цял ден...

Или влизам в пубертета или излизам. ;D

Ениуей, всеизвестно ви е, че аз не вирея на температури по-високи от 25 градуса (с много воля - 30), та идеята е да си седя вкъщи и да излизам само да потичам. Мда, това е идеята. О, и понеделник ще отида до НДК. Познайте защо? Мда, ще купувам билети за Таря на Мила, Лени и моя милост.
Някои мечти се сбъдват по два пъти...
Този път няма да сме почти най-отпред, а най-отпред.
И този път...не знам дали ще е по-хубаво от предния...Има вероятност едно от двете неща, които помрачиха предишния концерт да е различно, или поне се надявам да има такава вероятност.
И предния път не изпя Фантома... Сигурно и този път няма да го изпее... Трябва да чуя тази песен на живо преди да умра, сериозно ви го казвам.
Една друга мечта е да гледам самия мюзикъл... Представете си - в Бродуей! Та аз не съм стъпвала извън Европа, но си мечтая да гледам Фантома от Операта в Бродуей. Е, защо пък не?


Както и да е.

Като цялостна личност съм...ядосана? Може би затова слушам такива песни...Но пък днес ми е някакво спокойно. Може би защото майка ми ми донесе сладолед? ^^
Опитвам се да подредя музиката в компютъра си с пълна педантичност. А дискографията на Аматори още ми се сваля... Бавни руски сайтове...

Намерих Дезидерия и пръстенът на дракона. С българско аудио. С дублажа от касетката, която имах като малка! <3
Ако можех да намеря и Пещерата на златната роза така...Има я само с новия дублаж на Диема, а той е нищо в сравнение със стария... Гласът на Тарабас беше просто... Хех. Падах си по него като бях на... 5-6? (angel)

Чао, аз трябва да си подреждам песните. ^^

четвъртък, юли 16, 2009

... (overload)

^ Обичам точки. ^

Обичам и студените душове през лятото, въпреки че самото лято не го обичам. Е, има го и момента с ваканцията и тези неща, но все пак... Жега е, всички са или на море или на село или бог знае къде...Но и да бяха в София едва ли щяхме да се виждаме, защото познайте? ЖЕГА Е.
Кааааакто и да е.

Overload, overload! (представете си го в големи червени букви на компютърен екран)

Май е време да съм наясно какво искам да следвам/работя. Така де, добре ще е да знам какво точно да уча, колко да го уча и т.н.

Правото...Ами да, интересно ми е, детска мечта ми е... Но трябва да си адски добър за да направиш нещо, вместо да си нотариус или нещо подобно. Мога да съм прокурор, но не ми се иска... Или адвокат...Но както каза Мони, как ще се чувствам ако защитавам някой сериен изнасилвач, и понеже ще съм добра, успея да го изкарам от затвора и...стане гадно...
Съдия? Мдааа, плащат ми да чета забавни историйки и да решавам кой за какво е виновен? Обаче малко трудно се става съдия...И иде реч за твърде много бумаги и глупости..

Психологията?
Сууупер ми е интересно, само че...дали има поле за реализация? Някой беше каза, че българинът по-скоро ще удари една ракия в кръчмата от колкото да си даде парите за психолог или нещо подобно... А не ми се занимава с някакви тоталните откачалници...Ако сте гледали `Психо`, към нещо такова се стремя. Психичните разстройства, фобиите и т.н. Или просто хората, които искат да споделят с някой, но това май е....Психъатър, психоаналитик, психолог? Даже не съм наясно кое какво е. xD

Филология...
Да преподавам като в ИЧС? Нали се сещате, семейния бизнес...Майка ми каза категорично `не`, не знам защо. Преводач? Ъм.. Едва ли...Пък преподаването може да е интересно, ето, баща ми го прави 25 години и...май още не му е омръзнало много-много. Срещаш различни хора, различни култури и т.н. Звучи приятно...

Журналистика?

Май най-добре изразява това, че искам нещо достатъчно...ъм...креативно, неомръзващо и разнообразно... Дали във вестник, списание, репортер... Изглеждат интересни професии, нали? Е, зависи от темата де. Няма да се занимавам с политика, това е ясно...Но пък майка ми не ми дава, защото ако следвам това, мога да работя само подобни професии, а със всяко друго образование съм можела да работя това...

OVERLOAD.


Разнообразно, креативно, евентуално свързано с някакъв вид писане на текстове (не, нито мисля, че имам някакъв талант, но това би ми било приятно.), да не ми омръзне да го правя 35 години.
О, и да плащат добре. xD
Някой да се сеща за такава професия?

вторник, юли 14, 2009

Мечтите не се сбъдвали ли?

Сбъдват се. А някои даже и по два пъти. ^^

събота, юли 11, 2009

Тия дни...

Се видях с Лейла...Странно ми е как изведнъж мога толкова бързо да се разбирам с някои хора, да мислим толкова еднакво, а с други,с които се познаваме от години, да сме още на фаза взаимно игнориране.
То всъщност не е много странно де...

На Тюдорска вълна съм. Ако продължавам в същия дух, ще имам всеки филм и/или сериал, който се отнася за периода от началото на управлението на Хенри VІІІ, до смъртта на Елизабет І.

Пък една от песните в саундтрака на The Virgin Queen си е на ЧИСТ български. ^^

Яна и Лора ми прочетоха 60 страници от новата им `книга`. За един следобед. Малко вмного ми дойде. xD

Миналото лято определено беше моето лято. Това не е. Нищо, поне вали и не е твърде жега. Само в това отношение ми е по-симпатично.

А ние от Хекса се пръкваме навсякъде.

И така... Не мисля, че имам много-много какво да кажа...естествено, ако реша, мога да изпиша хиляда реда глупости, но нямам нерви просто.
Напоследък имам някакъв проблем с двойни `а`-та. Просто винаги ми се появяват по две. Ениуей, това не е важно.
Опитвам се да си харесам фонтове, но проблемът е, че си падам по разни...по-ръкописни, а те не стават за обикновено писане. Нещо на някоя картинка, брошурка, за заглавие - окей, но не и да напишеш цял текст. А онези за текстовете ме дразнят. Скучни са ми. Е, както и да е.
Чао.

неделя, юли 05, 2009

Why?

Изнервящо е, нали? Да не знаеш кого питам, какво питам... И се чудиш дали не питам точно теб, колкото и невъзможно да ти се струва. Въображението ти измисля всевъзможни въпроси, които бих могла да ти задам, на които нямаш отговор. А ако не питам теб? Ако това усещане е плод на егото ти? То кого питам тогава и какво го питам, щом въпросът ми е толкова важен, че да заеме целия ми мууд, без даже обичайните ми квадратни скоби. Разяжда те отвътре, нали?

Who are you?

събота, юли 04, 2009

http://www.youtube.com/watch?v=acbToug8mNs&NR=1

Имам си mp3. Малко ми е трудно да му свикна откъм емоционална гледна точка, но усещам, че ще се влюбя в него. Дам, това ми бебче е момче. Не знам защо, но и компютъра ми е момче. Китарата пък е момиче. Предната mp3ка също беше...Между другото трябва да и измисля какво да я правя. Телефоните ми май са безполови. (giggle)
Утре има избори, което означава, че ще е Ден без Телевизия. Но пък ми е забавно какъв начин ще измисли радиото да оповестява резултати. То нали им е забранено, но те все намират начин да заобиколят забраната някак. И са все някакви забавни. Понеделник, когато пак ще е негледяемо, заради след-изборни глупости, ще съм на екскурзия до Рилския манастир.
Днеска и утре ще разтребвам.

Оо, бях наа концерт на БТР. Е, не са Скорпиънс, но поне беше купон.

Иии да. Искам концеерт на Аматори. И на Слот.

А момент да ви покажа нещичко. (на кои `вие` говоря, не знам, нали блогът ми стана частен, ама все пак)

http://www.youtube.com/watch?v=vwEDYwys_4s

[03.07.2009 14:07:42] - Nyx. - каза: той мяукаааа! (h)

Хихи.

сряда, юли 01, 2009

Ах, клишетата...

Добре де, бъди си непукистка. Бъди мечтателка, бъди безнадеждна романтичка. Но никога не парадирай с това. Кара те да изглеждаш като позьорка.

Живеем в гаден свят. Има два, може би три типа хора.

Тип номер едно:
Обикновените. Да, тези във форумите дето има хиляди, хиляди потребители, които пишат мнения по 2-3 изречения, имат много безсмислени, розови, блещукащи картинки по профилите си. Тези, които можеш да намериш в големи количества във форуми като тийн проблем и всякакви производни. Те не заслужават по-нататъшното ни обсъждане. Голям процент, компенсират липсата на душевно качество с количеството си.

Тип номер две:
Сега става малко по-сложно. Хората от този тип не са точно обикновени, всъщност те са необикновени, но не го осъзнават достатъчно добре. Или просто не вярват, че са достатъчно необикновени и имат нужда да се правят на нещо, което не са, или са, но да прекаляват и да парадират.
Момиче, което не вярва в чуждото мнение се прави на тотална непукистка.
Момиче, което обича да мечтае, парадира с това постоянно.
Момиче, което вярва в любовта и се стреми към нея... Ами превръща това в главната черта на характера си.

Защото си мислят, че това ги прави уникални, прави ги нещо повече от `обикновените`.

А отчасти са лицемери. Те не вярват, че са необикновени, но се правят на по-необикновени от колкото са, защото не усещат, че тяхната собствена необикновеност е достатъчна.

И третия тип:
Тези, които прозират всичко това. Които са просто себе си, без да се преструват, без да се стремят към нищо, без да се насилват да открият някой талант, който да подчертае уникалността им. Те са това, което са и са доволни от себе си. Усещат се достатъчни. Нямат нужда да са нещо повече.

Към този тип се стремя. Почти съм там, всъщност. Времето, когато бях от първия тип, ако въобще някога съм била, беше твърде отдавна. Живях като втория тип твърде дълго. С цялата идея, че си мислех, че мога да пиша, за да имам поне един талант. Не знам кой ни е втълпил, че ако нямаш поне един талант, не си пълноценен. Ако не си артист, не си личност ли? Я вървете по дяволите.
Имам да се освободя от още малко лицемерие, от още някое и друго клише.. Клишетата са хубаво нещо, особено когато искаш да се самозалъжеш, както правят хората от тип номер 2. Но ми писват. Разбира се, понякога са истински, но...трябва ли да обгръщаме целия си живот с тях? Не мисля. Някое и друго клише от време на време добавя известна красота към живота. Префърцунена и изкуствена красота, но все пак.

Може би прекалявам с Дюн, въпреки че там не открих философия, която да има каквото и да е общо с това. Просто Лени и Мимс (тук е момента да и напиша цялото име за да покажа как се дистанцирам от нея, но не го знам) ми влязоха под кожата. Както и Лени с онези от Американския. онзи ден на поляната, с драмите. Модерно е да си депресиран, модерно е да си оптимист, по дяволите, не може ли просто да бъдем себе си?

Модерно е и да бъдеш различен...
Да, живеем в гадно време.