събота, август 28, 2010

The Rasmus & Anette Olzon - October And April [Lyrics]

Тази песен сякаш описва момчето, което все сънувам, но проблемът е, че аз не съм като описаното момиче.

понеделник, август 16, 2010

Lovebearing storm.

Имаме си нов външен вид, нов банер, нова песничка, ново всичко.
Или не всичко, но идеята я има.
Блогът ми е красив. ^^

неделя, август 08, 2010

Не харесвам часовници.

И сега първото нещо, за което си помислих е Таймър.
Гаден, сдухващ филм по гадна, сдухваща идея. Всъщност не, идеята е сдухваща, но хубава. И гадна.
Spoken like a true emotional masochist.

Онзи ден часовникът в хола спря. Всъщност се оказа, че не е спрял, а стрелката за секунди се е закачила за тази за минути. Когато кака ви осъзна това се качи на секцията и ги откачи, после настрои часовника по мързеливия начин. Че кой ще го обръща отзад да му търси колелцето за настройване, когато стрелките не са покрити с нищо и можеш просто да ги завъртиш?

Е, стигнах до заключението, че часовникът в хола не е магически и няма силата да променя хода на времето. Всмисъл, не скочих два часа напред. Но това сигурно и вие можехте да ми го кажете.

А лятото почти свърши.
Имам лайк 20тина дена до Несебър, което означава, че за 20 дена трябва да направя две неща: да прочета няколко книги и да отслабна толкова килограми, колкото е броя на книгите умножен по две-три някъде.

Найс.

вторник, август 03, 2010

Аз спя.

А като стана ще напиша или донапиша тази публикация.

Наистина не трябва да съм тук, трябва да спя, защото утре ще стана рано за да хапна преди започването на лунната диета. Всъщност е смешно, че наистина ще спазя часовете тази месец, защото - нека бъдем искрени, тя няма нищо общо с луната - има общо с това да не ядеш по 24 часа на седмица.

А след това ще изляза с Вики за да съм навън, да се разбира далеч от храната вкъщи. И да има кой да ме разсейва от идеята за хапване. Защото се сещате, че ако трябва да прекарам целия ден сама вкъщи... Мда.

А днеска, или вчера, зависи доста пак се видях с Вики и установих, че тя е едно доста функционално огледало във преносния смисъл на думата. само в днешния разговор ми хвърли няколко погледа, които бяха.... малко съжаление, малко премълчаване на някои истини, малко желание да разбие някоя и друга изюлия заради моето собствено добро.

Помня преди мнооооого време някои ми беше казал, че приличам на Миранда от Сексът и Града. Бях се съгласила. Но откакто майка ми реши да си свали всички сезони и да ги гледаме заедно /повярвайте онези секс-сцени не са направени да ги гледате с майка си/, започнах да се замислям дали всъщност тази Миранда не е само защитния механизъм и дали всъщност не съм Шарлот?

... Пак преди доста време се бях самоопределила като циничен мечтател. По-късно пък разбрах, че половината неща, които твърдя, са само подканване на някой да ме разубеди. Няма любов. Всички момчета са кретени. Go ahead, I dare you to prove me wrong.

Както и да е.
Заболява ме коляното, което означава, че съм се изнервила, което означава, че ще си взема един Еферелган и ще си лягам.
Лекинка.