петък, октомври 22, 2010

Вече виждам какво правя грешно, но не и как да го направя правилно. Всичко звучи толкова различно в главата ми. Сякаш мастилото е всъщност отрова, а пластматата на химикалката - криво или пречупено огледало.
И не си мислете, че ме гони творческа криза - убиха ми всякакви наченки на вяра, че мога да бъда творец. Става въпрос, че не мога да напиша едно шибано съчинение по литература като хората.

Лъжци и лицемери. Всеки, който някога ми е казвал, че мога нещо подобна на писане. Не че и аз не съм го правила. Писна ми всеки втори да се прави на писател и да си мисли, че има талант. Вървете по дяволите.