неделя, май 22, 2011

I'm me again!!

Една от най-големите ми слабости са мюзикълите. От всичките ми мании, а аз съм човек с ясно изразена тенденция за вманиачаване, най-продължителната, дълбоката, издържливата, със сигурност е Фантомът от операта. Не е първият мюзикъл, който съм гледала, но е първият, който обикнах. Оттогава съм гледала доста, като само Наем успя да ме впечатли така, че да го сложа някъде до Фантома. Мулен Руж и Чикаго ги харесвам, но не ги намирам за нещо особено. Исус Христос Суперзвезда също ми беше мания, но просто е рок опера, иначе го слагам при Фантома и Наем. Нещо друго, което да ме е впечатлило особено, нямаше, Котките не ги понасям, колко и странно да ви се струва, Евита може би трябва да и дам втори шанс, няма да е единственото нещо, което ми е харесало чак на второ слушане. Тук ще спомена старите филмчета на Дисни с многото песни, просто защото ми се струва, че трябва да бъдат споменати.

Но напоследък започна нова за мен мания. Парижката Света Богородица го знам, оценявам, харесвам, но въпреки всичко това поне засега не съм се вманиачавала по него. (сигурно защото така и не го изгледх цялото, а само отделните песни). Но няма нищо, сигурно и това ще стане.

В момента манията ми е Ромео и Жулиета: От омразата към любовта.

То е на френски, то е пълно с хубави батковци (Тибалт!<3) , има изключително добри песни и...и...си го въртя от няколко дена. Знам, че все пак е... ъргх, Ромео и Жулиета, но начинът, по който е направено, успява да посмекчи вечното ми възмущение от тази история. Първо няма я Розалинд, която винаги ми е главнияг аргумент за липсата на любов между онези двамата, второ - Тибалт тайно е влюбен в Жулиета, което много хубво обяснява онези дуели и така нататъка. Трето, представени са малко по-големи - съответно на около 20 и 16. Ромео, въпреки очеизвадната и сладникава хубост на Damien Sarguе и въпреки лекото му преиграване на моменти, си остава същото леке, както е написан, и все пак не е толкова дразнещ като версията на Ди Каприо. Жулиета, ако трябва да бъда честна, леко ме дразни, но пък има приличен глас. И все пак, може да седи по-често с отворени очи. Тибалт няма да го коментирам. <3 Меркуцио малко ми се губи, а иначе ми е такъв любимец. Сигурно защото е нямало начин да превърнат монолога за Кралица Моб в песен. Ех, каква песен щеше да стане. Бенволио и безкрайно правдоподобен, пък и хубав. Пък и пее... май. xD Майките са страхотни - особено майката на Ромео, която докарва страхотен глас. Като цяло, много ми харесва. Още съм в процес на отсяване на песни, но ще ви пусна двечки, едната, защото е на Тибалт (<3) - ако знаехте какви ги пее в началото..., другата - защото е безкрайно оптимистична.



Това по средата е Ромео, но не е най-добрата му снимка.

^^

понеделник, май 02, 2011