петък, септември 30, 2011

new stage of life resolutions.

1. more pride
-Да не се срамувам нито за миг от това коя съм, да не правя никога компромиси със себе си. Да бъда винаги себе си, независимо дали се харесва на другите. Да не се преструвам.


2. less prejudice.
-Да се науча да не съдя за хората само по дрехи, музика, или каквото и да е било друго, а да им давам шанс и да се опитвам да ги опозная и да видя положителните им черти.

събота, септември 03, 2011

И въпреки всичко...

Очаквам началото на униревситета с определено притеснение, но доста ентусиазъм. Всичко е различно и най-вече аз самата съм различна. Момичето от осми клас с напълно неясна представа за себе си, за света и хората, порасна. Най-сетне.
Влизам в университета, за да уча нещо, което вярвам ще ми бъде приятно. Ще съм заобиколена с приятели. (Яна, Мила, Вики, Косьо, ректората ще стане новата ВИП маса)
Може би главното ми притеснение идва от запознанството с много нови хора. Осми клас точно това не се получи. Но все си мисля, че вече сме достатъчно пораснали да се държим цивилизовано дори с хора, които не са ни приятни. А едно време нещата бяха черно и бяло - или сме приятели или врагове.
Пък и да не се получат нещата, имам си компания.

Но в някои отношения никога няма да се променя. Винаги ще чета прекалено много във всяка дума, винаги ще отдавам прекалено значение на муудове, статуси, блогове, и така нататъка. Но какво да се прави. Това ни е поколението. Свикнахме да си говорим с недумлъвки. С песни.

А аз пак съм себе си. И пак ще пиша.