сряда, януари 22, 2014

Хайде пак...

От 1 месец ме е хванала шизофренията. 
Ту си правя блога личен, ту общодостъпен. Ту ми се пише тук, ту ми се пише в превзетия ми диетичен блог на английски. Само поезия на френски не ми се е дописала, но кой знае. Вярно е, че тази муза ме хваща мноооого рядко (веднъж на 5 години примерно), но пък се получават попадения. 

Както и да е. Едно странно, фенгърлско откритие ми напомни колко е хубаво да си имаш блог. И пак си го пуснах да е публичен, не че има кой да ми го чете (вече). Нооо да не е съвсем да говоря на стената, или на себе си. И пак се върнах на стария си блог, въпреки че името на новия много ми харесва. Но толкова нещо съм изписала тук, такъв пубертет съм пресъздала, че си струва да бъде продължен. 

Препрочитам си Дюн. Един Бог знае защо - на френски. Не мога да чета френска литература, а ми се чете на френски. И ми се чете Дюн. След 2 и половина години Международни отношения звучи съвсем различно. Та не е особено леко, имам доста непознати думи, но поне ми върви и ми е интересно. 

Седим си в библиотеката, аз чета френска история на съветското дисидентство и рейтингуваме момчетата наоколо. Е, едно момче де, но беше 9. А за фенгърлщината ми... претърпяла е еволюция. Дам, вече не си падам по фикционални герои, или пък по русия батко от английската паралелка. 

То всъщност и не става дума за това да си "падаш" по някого. Става въпрос за някаква фаза, някаква симпатия, която май е в рамките на нормалното. Аз иначе съм си също толкова влюбена, както преди 2 години, ако не и повече. И вече даже има някакви думички, които се прокрадват и в главата ми, и в разговорите ни. Но засега ме е страх да ги напиша. 

петък, януари 03, 2014

sometimes all a girl needs is a makeover.

Дам... трябва да ме чакат една презентация и две курсови, за да ми се допише в блога. Звучи дооооста познато. 

Falling in love all over again. ^^

Имам най-прекрасната рокля.