every single day...

Днеска...хм...
Харесах си герданче.
Получих петици по история и по БЕЛ. По история ми трябва само една точка, мижава малка точица, за да имам 5 и 50. Пък тая по литература просто...не разбира стила ми и това си е. После като започна да обяснява на целия клас, че искала по-философски разсъждения. Да ми влезе в блога...
Да не споменавам малоумната анкета, която правихме първия час. 18 страници с тъпи въпроси, някои от които се и повтаряха.
Контролно по математика, на което май оплесках последната задача, но не съм сигурна.
И класната ни пусна от последния час. ^^ Проява на човечност или на мързел? Никога няма да разберем.
И нямам за учене утре и ако майка ми реши да не си взима лаптопа ще отида на кънки с Мила.
О да, майка ми иска да си взима лаптоп. Да не съм забравила да го спомена?

Ениуей, герданчето, с което ще се сдобия много скоро, е японския символ за мечта/сън.
Всъщност ме съмнява да е и за двете, просто е мечта, на английски са го превели dream, а на български - мечта/сън.
А се оказа много симпатично и самото символче. Просто ме дръпна лекичко като го видях.

И си свалих целия Camino Palmero. ПАК! ^^
И си го въртя и си спомних колко много го обичах.

А баща ми иска да си купува телевизор. Искаше де, май се отказа. Което какво означава? Шансовете за нов компютър за моя милост се увеличават! Не че искам да се разделя с бебчето си...всъщност искам. Забравих, че съм му обидена, особено като започна да си се саморестартира най-редовно. И не му говоря! *кима решително*

Гледах Atonement (ПАК!) и се оказа, че всъщност много го харесвам. Не знаех първия път като го гледах. Игнорираме факта, че играе един от любимите ми актьори...Самия филм ми хареса. Даже си свалих книжката да я чета. Което не е добре, защото чета твърде много книги.
Да видим...
-Аtonement.
-Шестте жени на Хенри Осми. (много старо издание, със стария български правопис, с разни букви, които не съм срещала в живота си)
-Присъдата.
- Иии някой трябва да ме накара да почна La Dame aux camelias (представете си ударението на е-то в camelias)

The Calling <3

Чао, чао.

Сама сред тълпата...

8ми клас. Омразата, ненавистта, сълзите, самотата...Самота, която те обгръща, поглъща и променя. Която те превръща в нещо, което не си. Но ще бъдеш.

Мила иска да се мести догодина. После пък Яна ще завърши. Вики вече ни остави и не изглежда да тъжи много-много за нас. Всъщност се радвам за нея. Слава Богу, че улучи на клас. Пък се оказа, че и Анелия е при нея. А сега и Мила иска да ходи при тях. Само защото Бочев и останалите се държат като кретени, а учителките обичат да се правят на садисти.

Почти бях забравила времето, когато говорех в училище само когато се налагаше. Почти забравих времето, когато в междучасията четях книги и слушах музика. Перфектната аутсайдерка. А сега...
Не знам какво ще правя без Мила. Сама в този клас просто няма да оцелея. Поне ще си имам Бисерчето за една година, но после то ще завърши... Е, предполагам, че няма да се повтори историята от осми клас. Вси пак ги има Марги, Мони, Лийн, Злати...
Но без Мила и Вики? Без Яна? Сама в този клас, който така мразех и който така ме мразеше преди...
А Лени ми липсва. Липсва ми такава, каквато я помня. Оптимистично, весело човече, вечно разлигавено...какво се случва с нас? Нима най-сетне пораснахме? Задължително ли беше да се променим толкова?
Защо `преди` трябва да е толкова далеч? Защо трябва животът да ни събира, само за да ни раздели?

Надето. В детската градина. После ни разделиха...различни училища...
1 и 2 клас... Филип. После се премести...
3 клас...Цвети, предполагам.
4 клас...самотен период.
5,6,7 - Деси и Мишето. Преместиха се в друг град и почти не се чуваме.
8 клас...самотен период.
9 клас - Вики, Мила, Яна...
Лятото - ... Неповторимо лято. И Деси, и Мишето и Мила и Вики и Яна и...
10 клас - Вики се премести.
11 клас - Мила ще се премести.
12 клас - Яна ще е завършила.

Не ми се мисли за 12 клас. Да приемем, че ще съм твърде заета да уча за да усещам самотата.
Въобще, има ли нещо непреходно в живота ми...
Всъщност има. Лени.
Тя винаги е била, е и ще бъде там, отсреща, насреща. Независимо, че се променя, независимо, че прави грешки... си я обичам. Тя е сестрата, която съдбата (тази гадна кучка) е забравила да ми даде.

И да... Не мога да повярвам, че току що успях да опиша живота си досега в 11 реда. Ако се бях постарала щях да успея и в по-малко. А ако реша мога да направя цял роман. То само с историите на фенките на Пепи ще стане поне трилогия. `Хрониките на Пепи`. пхах.

А за всички, които са били, са или ще бъдат мои приятели...независимо дали е само за година или за живот...Защото няма по-прекрасно нещо от приятелството...осъзнах го твърде късно... твърде добре се бях научила да бъда сама...А вие всички ме научихте на обратното...за което благодаря...

За лъжите.

Когато някой те попита еднозначен въпрос, а ти му дадеш еднозначен отговор, който в дадения момент мислиш за истина, но който в последствие се оказва точно обратното...това лъжа ли е? А какво определя, кое е лъжа и кое не? Реалността или представата ни за нея? Лъжа ли е нещо, ако лъжеш не само другите, но и себе си, при това до толкова, че си започнал да си вярваш.

Казвам нещо, вярвам го, усещам го, но когато оставам сама и сваля маската...

Самозалъгването е опасно. Коренът на думата идва от `лъжа`. Ако се опитваш да се самозалъжеш за нещо, и в процеса кажеш лъжата на някой, въпреки че ти се иска да е истина...това лъжа ли е?

Лъжа ли е лъжата, за която не знаеш, че е лъжа, когато я изричаш?

А когато повече от всичко друго на света искаш да кажеш нещо, но него правиш...не предаваш ли самия себе си? Не се ли нараняваш? Защото хората имаме дарбата да преглъщаме всичко, но рано или късно просто преливаме.
И тогава се случва нещо като прословутото ми разплакване заради четворката по математика миналата година.

Снощи нямах нет, ама пак не можах да заспя до 3 и нещо и си слушах музика. Сега имам километрично домашно по френски. И биология. А утре имаме контролно по математика.
И вече е 10 и 15, а аз още не съм седнала да пиша, така че....до когато.

Еnd of an Era

Изгледахме целия концерт. На няколко пъти за малко да се разплача.
После Яна гадаеше.
А тя какъв инфаркт ми докара вчера...Просто не мога да ви опиша....сякаш сърцето ми наистина спря за момент...заради три букви в смс. Три букви ме докараха до аритмия... Три букви...

И главата ме боли от хедбангване.
И...да.

Утре ще ставам рано за да си пиша домашните. Да, представете си...аз и домашни...
И въртя няколко песни..
И вчера на пързалката паднах само веднъж.

И...да...
Чао.

(според гадаенето на Яна ще се случи нещо, което не ме интересува, а единственото нещо, което искам - няма да стане никога. Пък аз вече не знам, да вярвам ли, да не вярвам ли...)

ЧРД, мон амур! (hug)

/Не ми се мисли като станем студентки как ще успяваме да изтрезнеем от рождения ти ден, че да можем да се напием на 8ми.../
Пожелавам ти много много здраве и щастие, като оставям на теб да си изясниш, кое те прави щастлива. И много от всичко, което те усмихва, защото страхотен човек като теб заслужава да се усмихва постоянно. *гуш*

Сега поименно и на шегичка:
Много здраве, много пари, много коли, много мъже(жени? ;Р), много деца (сории!), много къщи, много всичко!
(и както казваше един Филип от стария ми клас - да живееш вечно)

Нях, нях, вече не се чувствам толкова дърта, защото и ти си на 16!

като говорим за 16...

пожелавам ти много, много сладки 16. ;)

(ако закъснеем за рд-то ти -> Вики е виновна!)
(надявам се да си харесаш подаръка... (wasntme).... )
(няма да ви кажа какъв е...още...)

^^

Днеска пак имаме само три часа. Класната и биоложката са на някакъв семинар, а тази по руски ще води разни хора на нещо в руския културен център за кандидатстване по руските университети. А както виждате аз не съм се засилила натам. Първо - защото не знам руски. Второ, защото ме е шубе да уча в чужбина. Пък даже и да се навия, няма да е Русия, а Франция или Англия. Не че има такава идея. 99% си оставам тук.

Ениуей, днеска имаме само математика и химия, което и добре, защото и двете ми се отдават от само себе си. Ако щете вярвайте, но за последен път съм си писала домашното по математика в началото на седми клас, а още си получавам само 5-ци и 6-ци, и още изкарвам шестици за годината без почти никакви проблеми.
А за последно учих по математика, когато с Вики искахме да преподаваме на десети клас на деня на самоуправлението. За протокола (и тези, които не могат да смятат) бяхме девети клас. Ениуей, химията си я обичам, така че днеска цял ден ще си мързелувам.

А утре мисля да отида на пързалка, ако приемем, че не се е разтопила. Защото, видите ли, точно като я направиха и какво стана? Времето се стопли. Трябваше да се досетя, че така ще стане...
Таа...Аз трябва да се приготвям за училище вече, така че...До когато.

(открих нова песен, с която свързвам някой, който преди свързвах с друга песен...)

Обратно в детската градина...

`Пускаме те, ако и Мила я пускат.`
`Трябва да видим къде живее това момиче.`
`Трябва да говоря с родителите и'.`

На някой това да му звучи нормално, след като едно 16 годишно момиче е помолило родителите си да прекара Нова Година с приятели, в апартамента на една от въпросните познати?

Въпросът е, че Лора ще организира посрещането на Нова Година у тях и ще се съберем...мощна групичка, поне това е плана.
Ениуей, мислех си, че позволението ми е в кърпа вързано, все пак съм образцово дете, добра ученичка...на 16 съм, все пак... Обаче се оказа, че не е така.
И ми стана истински странно, че не ме пуснаха и по един или по друг начин показах негодуванието си...
При което реакцията беше: `Просиш си да не те пуснем. Ние можехме да ти кажем не, но както виждаш сме решили да го премислим.`
Да го премислят?!
В наше време разни 12 годишни девойки прекарват по цели нощи в дискотеките, с един Бог знае кой, а аз, разумно момиче на 16 години, искам нормален купон с преспиване с хора на моята възраст, които познавам, а голяма част даже и майка ми е срещала...

Само аз ли си мисля, че това не е нормално?

Писна ми вече...

До гуша ми дойде от цялата тази история. Защо не може всичко да е както си беше преди? Простичко, лесничко... Просто не мога повече.
`Няма да съм посредствена актриса в чужд филм, с чужда режисура, особено с такъв гаден и клиширан сценарии.`
Бях си го обещала...време е да си изпълня обещанието Стига вече. Отдръпвам се. Вече никой да не ми говори, да не ме лъже, да не ме манипулира...писна ми. Това не е мой проблем, така или иначе. Аз си имам мои си проблеми. Но никой не се интересува от това. Добре тогава, а защо аз трябва да се интересувам от цялата тази драма? Не трябва, нали?
Защо всеки се мисли за режисьор? Имам чувството, че съм единствената актриса. Сякаш съм пешка в игра на царици. Е, писна ми вече.

Започвам да уча като хората. Днеска имам контролно по История и ми е много важно, така че, пожелайте ми късмет.

И вече не знам на кого да вярвам...затова избирам да не вярвам на никой. По-лесно и по-безопасно е. Каквото било, било. Независимо дали е било истина или лъжа, сега вече е само минало, само спомен.
С две думи...много съм объркана.
До довечера...

Хората се променят...

Ето това трябва да си го набия дълбоко в главата. Това, че някой е бил еди-какъв-си някога не означава, че ще е такъв завинаги.
А аз продължавам да отказвам да приема това. Добре съм го осъзнала, още отдавна, но не искам да го приема. Постоянно се залъгвам...да, може и да е станало с някой друг, но не може да се случи и този път. Ала може. И се случва. Всеки ден се случва по нещо, което малко или много ни променя. Било то една дума, една мисъл, една рисунка...каквото и да е. Всеки ден човек пораства съвсем малко, променя се и рано или късно осъзнава, че е станал някой, който той самият не познава. Да не говорим за приятелите...Може да познаваш някой години наред и да се случи нещо, което да те накара да го погледнеш с недоумение и да го запиташ `Кой си ти?`.
Ето това е добър въпрос. Кой си ти? А аз коя съм? Нима има човек, който напълно да съзнава кой е и защо е такъв, какъвто е...Ако има такъв човек, не знам дали да му завиждам или да го съжалявам...
(малко загрявка за есето по етика утре, макар че едва ли ще имаме толкова хубава и разумна тема...просто усещам как ще ни иска `смисъла на живота`)

а тази песен си я въртя откакто я преоткрих, та поздравче - http://www.youtube.com/watch?v=goKLnMbnidU

Странна верижка...

Днеска Мия пусна на госпожата по руски `Княз Игор` и я помоли за превод. И в момента, в който я чух подскочих. При което естествено си реших да си я потърся като се върна. И го направих. И на related видях, че мацката, която пее оперната част в онази иначе противна рап гавра, има нещо общо с Титаник. Оказа се, че пеела Hymn of the seа. Много красива песен, която бях забравила, за съжаление. Та от една песен на друга, стигнах до Book Of Days на Enya. И нея я бях забравила, ако трябва да бъда честна. Всъщност от толкова време не бях слушала нейни песни, че направо ме е срам. И пак от една песен на друга, стигнах до Властелина. По-специално May it be...И нея я бях забравила... Не знам как, но съм успяла, очевидно.
Направо не мога да си повярвам...

Anyway, като се прибирахме с Марги имахме нещастието да се сблъскаме с две същества от старото ми училище, подозирам от футболната паралелка. И най-странното е, че май ме познаха. Е, предполагам, че са ме познали, защото единия застана като застрелян, посочи ме с пръст (много невъзпитано между другото) и се изцепи `Баси, помниш ли я тая бе, бате?`.
Пфу...футболисти, какво друго може да очаква човек от тях.
Та това е. В момента си слушам разни песнички на Sissel и Enya и...да... Стана ми някакво...странно...

Ето - > http://www.youtube.com/watch?v=PgXW03cnUJs