Да напишеш хорър разказ за валящи от небето жаби с остри зъби и пак да е завладяващ и разтърсващ. (може би преувеличавам, всъщност не е нищо особено, но поне не е смешен)
Е, естествено не може и да си помисли да се сравнява с повечето други неща, но все пак това си е постижение.
Добре де, в сравнение с другите е направо зле, но пък самият сборник малко куца. Но другите са страхотни. Така де, като бях по-малка след като ги прочета винаги исках да оставя лампите светнати докато спя. Естествено, не ги оставях, защото това щеше да е страхотен удар над гордостта ми, но идеята я имаше.
Любим разказ ли? Хм..Много харесвах `Знам какво искаш.` Но не бих казала, че ми е любим. По-скоро нямам. И любим роман нямам. Но пък четях `Сейлъмс Лот` през деня, така че не съм успяла да го усетя на 100%, за което хем съжалявам, хем не. Все пак баща ми го е чел докато съм се раждала (3,35 сутринта) и е бил сам вкъщи и е оставял лампите включени, което казва много. Мисля да поправя тази грешка рано или късно.
О, ако не сте усетили, говоря за Стивън Кинг. ^^
Ениуей, ще си преработя моето хорър разказче. Крайно време е, Ескарина откога ми беше обяснила как точно да го редактирам. Пък и трябва да хвана вълната на `Стивън Кинг` вдъхновение, което май започва да ме тресе.
Хех, да хвана вълната... xD
Та, планът да вкарам педантичността си тип `Моника Гелър` в действие относно музиката ми още работи.
О, бях ви обещала за билетите...Май ще направя отделна публикация. До след малко.
четвъртък, юли 23, 2009
вторник, юли 21, 2009
*shivers*
За нищо на света не гледайте `Криеница` сами през нощта. Всъщност не, самия филм си е ОК, има няколко добри момента, но далеч не е най-стряскащото нещо, което съм виждала. Но алтернативния край е супер...притеснителен. Не онзи с рисунката, онзи с огледалото. Объркващо е, така че ще обясня. Вероятно знаете за какво иде реч във филма като цяло.
Психиатър открива жена си самоубита (май не е прието да се казва така) във ваната през нощта, което е голям шок и за него и за дъщеричката му. Преместват се в провинцията, където малката проимва въображаем приятел. С две думи, оказва се, че този въображаем приятел и втората личност на баща и, която е убила майка и. Ениуей, приятелка и колежка на бащата я спасява и го убива. Дотук добре. Ето петте края. (да, пет са)
-Всичко е ОК, малката живее с колежката на баща си и рисува картинка преди да тръгнат за училище.
-Същото, само че се вижда, че на картинката е нарисувала себе си с две глави.
-Вижда се, че е в Детското психиатрично отделение, колежката на баща и я завива, пожелава лека нощ и т.н.
Ето го и гадното нещо, заради което няма да мога да погледна огледало през следващата седмица. Има два варианта, като единствената разлика е, че единия се случва в апартамент, другия - в отделението.
Emily is shown seemingly in a new apartment bedroom, and Katherine's actions mirror that of her mother's at the beginning of the film. She reassures her love to Emily and begins to leave the room. Emily asks Katherine to leave the door open, but Katherine insists she cannot. As the door shuts, a protected window is visible on the door. The next cut is of Katherine locking the door from the outside, revealing this assumed apartment bedroom is actually a hospital room in a children's psychiatric ward. Emily gets out of bed and does a Hide and Seek countdown. She nears the closet, opens, and smiles at her own reflection in the mirror.
*настръхва*
Точно това усещане търся като гледам подобни филми. Звучи малко шантаво, но...харесва ми да ме е страх в определени количества. И имам предвид точно този тип страх. Не се впечатлявам от кървища и гнусотии, но начина, по който Дакота Фанинг се усмихва на отражението си и му казва `Ето те.` е просто брилянтен.
Твърде много млади актьори се съсипаха...Стискам палци това да не стане и с нея, защото...Уау, на това му викам талант.
О, за билетите ще пиша утре, че е множко. xD
Иии...дам... *отива да прочете всичко за раздвоението на личността, което може да намери в Уикипедия (за пореден път)*
Психиатър открива жена си самоубита (май не е прието да се казва така) във ваната през нощта, което е голям шок и за него и за дъщеричката му. Преместват се в провинцията, където малката проимва въображаем приятел. С две думи, оказва се, че този въображаем приятел и втората личност на баща и, която е убила майка и. Ениуей, приятелка и колежка на бащата я спасява и го убива. Дотук добре. Ето петте края. (да, пет са)
-Всичко е ОК, малката живее с колежката на баща си и рисува картинка преди да тръгнат за училище.
-Същото, само че се вижда, че на картинката е нарисувала себе си с две глави.
-Вижда се, че е в Детското психиатрично отделение, колежката на баща и я завива, пожелава лека нощ и т.н.
Ето го и гадното нещо, заради което няма да мога да погледна огледало през следващата седмица. Има два варианта, като единствената разлика е, че единия се случва в апартамент, другия - в отделението.
Emily is shown seemingly in a new apartment bedroom, and Katherine's actions mirror that of her mother's at the beginning of the film. She reassures her love to Emily and begins to leave the room. Emily asks Katherine to leave the door open, but Katherine insists she cannot. As the door shuts, a protected window is visible on the door. The next cut is of Katherine locking the door from the outside, revealing this assumed apartment bedroom is actually a hospital room in a children's psychiatric ward. Emily gets out of bed and does a Hide and Seek countdown. She nears the closet, opens, and smiles at her own reflection in the mirror.
*настръхва*
Точно това усещане търся като гледам подобни филми. Звучи малко шантаво, но...харесва ми да ме е страх в определени количества. И имам предвид точно този тип страх. Не се впечатлявам от кървища и гнусотии, но начина, по който Дакота Фанинг се усмихва на отражението си и му казва `Ето те.` е просто брилянтен.
Твърде много млади актьори се съсипаха...Стискам палци това да не стане и с нея, защото...Уау, на това му викам талант.
О, за билетите ще пиша утре, че е множко. xD
Иии...дам... *отива да прочете всичко за раздвоението на личността, което може да намери в Уикипедия (за пореден път)*
неделя, юли 19, 2009
I wish for this night-time to last for a lifetime.
Не можех да заспя. Въртях се часове наред, но съзнанието ми си остана съвършено будно.
Реших, че подсъзнателно искам да си подновя ритуала със Sleeping Sun. Грабнах си mp3-ката (хубавата, нова, черна, лъскава mp3-ка) и излязох на балкона. Нощния хлад е наистина приятен. Пуснах си песента и се огледах. Има твърде много светлини около балкона ми през нощта... Погледнах нагоре и забелязах леката червенина по облаците. За миг се замислих дали не наближава изгрев слънце, въпреки че беше само четири часа. Послушах малко и си представих как грабвам първите възможни дрехи, които ми се изпречат пред очите, оставям бележка на наште, в случай че се събудят, и излизам навън.
Знаете ли, никога не съм била навън, сама, толкова късно през нощта. Сега, когато слънцето блести през прозореца, не мога да не си кажа, че то всъщност не е много разумно, но все пак... Една част от мен го иска. И някой ден ще стане, обещавам ви го. Ще изляза към 3-4 и просто ще се поразходя за петнайсетина минутки. Представяте ли си го? Тъмнината, хладния въздух, няма никой на света освен вас....поне в този момент...
И докато си мислех всичко това, отново погледнах към облаците. Видях звезда. Една единствена, искряща звезда, за която мога да се закълна, че преди я нямаше. Седеше си там и блестеше. Не се виждаше нито една друга. И преди я нямаше!
Изслушах си песента, опитах се да снимам звездата с подръчни средства (телефоните ми, понеже всички апарати са в стаята на наште) и пак се опитах да заспя. Сигурно съм се въртяла още поне час, но сънувах прекрасен, невероятен сън...
Иска ми се да не се събуждам, а не мога даже да заспя.
"I had a dream of you and I
A thousand stars lit up the sky
I touched your hand and you were gone
But memories of you live on…"
Реших, че подсъзнателно искам да си подновя ритуала със Sleeping Sun. Грабнах си mp3-ката (хубавата, нова, черна, лъскава mp3-ка) и излязох на балкона. Нощния хлад е наистина приятен. Пуснах си песента и се огледах. Има твърде много светлини около балкона ми през нощта... Погледнах нагоре и забелязах леката червенина по облаците. За миг се замислих дали не наближава изгрев слънце, въпреки че беше само четири часа. Послушах малко и си представих как грабвам първите възможни дрехи, които ми се изпречат пред очите, оставям бележка на наште, в случай че се събудят, и излизам навън.
Знаете ли, никога не съм била навън, сама, толкова късно през нощта. Сега, когато слънцето блести през прозореца, не мога да не си кажа, че то всъщност не е много разумно, но все пак... Една част от мен го иска. И някой ден ще стане, обещавам ви го. Ще изляза към 3-4 и просто ще се поразходя за петнайсетина минутки. Представяте ли си го? Тъмнината, хладния въздух, няма никой на света освен вас....поне в този момент...
И докато си мислех всичко това, отново погледнах към облаците. Видях звезда. Една единствена, искряща звезда, за която мога да се закълна, че преди я нямаше. Седеше си там и блестеше. Не се виждаше нито една друга. И преди я нямаше!
Изслушах си песента, опитах се да снимам звездата с подръчни средства (телефоните ми, понеже всички апарати са в стаята на наште) и пак се опитах да заспя. Сигурно съм се въртяла още поне час, но сънувах прекрасен, невероятен сън...
Иска ми се да не се събуждам, а не мога даже да заспя.
"I had a dream of you and I
A thousand stars lit up the sky
I touched your hand and you were gone
But memories of you live on…"
петък, юли 17, 2009
Кой кого промени?
Преди (без да мога да определя кога точно е това `преди`) не бих могла да изслушам Осколки, например. Сега си въртя песните на Аматори и даже прескачам по-баладичните, защото търся неща от сорта на Снег в аду, Черно-бели дни...
С Лени можехме да си играем игрите `наужким` без да се чудим каква всъщност да е историята. А вчера се канехме цял час и накрая нищо не направихме.
е игнорирах хората, като ми пишеха по скайп. И сега не го правя нарочно, просто нямам никакво желание да си чатя. Май започна да ми се струва твърде изкуствено. Все пак само 20% от общуването се състои от думи, а чатът е думи и емотиконки, айде заради емотиконките ще му дам 40%. А интонацията? А изражението? А езикът на тялото?
Дам, доста ме притеснява промяната на музикалния ми вкус. Вероятно е нормално да минаваш на по-тежка и по-тежка музика, но помня, че когато Лорди победиха в Евровизия, не можах да изслушам Hard Rock Hallelujah докрая. Представяте ли си? А сега си въртя метълкор и деткор парчета по цял ден...
Или влизам в пубертета или излизам. ;D
Ениуей, всеизвестно ви е, че аз не вирея на температури по-високи от 25 градуса (с много воля - 30), та идеята е да си седя вкъщи и да излизам само да потичам. Мда, това е идеята. О, и понеделник ще отида до НДК. Познайте защо? Мда, ще купувам билети за Таря на Мила, Лени и моя милост.
Някои мечти се сбъдват по два пъти...
Този път няма да сме почти най-отпред, а най-отпред.
И този път...не знам дали ще е по-хубаво от предния...Има вероятност едно от двете неща, които помрачиха предишния концерт да е различно, или поне се надявам да има такава вероятност.
И предния път не изпя Фантома... Сигурно и този път няма да го изпее... Трябва да чуя тази песен на живо преди да умра, сериозно ви го казвам.
Една друга мечта е да гледам самия мюзикъл... Представете си - в Бродуей! Та аз не съм стъпвала извън Европа, но си мечтая да гледам Фантома от Операта в Бродуей. Е, защо пък не?
Както и да е.
Като цялостна личност съм...ядосана? Може би затова слушам такива песни...Но пък днес ми е някакво спокойно. Може би защото майка ми ми донесе сладолед? ^^
Опитвам се да подредя музиката в компютъра си с пълна педантичност. А дискографията на Аматори още ми се сваля... Бавни руски сайтове...
Намерих Дезидерия и пръстенът на дракона. С българско аудио. С дублажа от касетката, която имах като малка! <3
Ако можех да намеря и Пещерата на златната роза така...Има я само с новия дублаж на Диема, а той е нищо в сравнение със стария... Гласът на Тарабас беше просто... Хех. Падах си по него като бях на... 5-6? (angel)
Чао, аз трябва да си подреждам песните. ^^
С Лени можехме да си играем игрите `наужким` без да се чудим каква всъщност да е историята. А вчера се канехме цял час и накрая нищо не направихме.
е игнорирах хората, като ми пишеха по скайп. И сега не го правя нарочно, просто нямам никакво желание да си чатя. Май започна да ми се струва твърде изкуствено. Все пак само 20% от общуването се състои от думи, а чатът е думи и емотиконки, айде заради емотиконките ще му дам 40%. А интонацията? А изражението? А езикът на тялото?
Дам, доста ме притеснява промяната на музикалния ми вкус. Вероятно е нормално да минаваш на по-тежка и по-тежка музика, но помня, че когато Лорди победиха в Евровизия, не можах да изслушам Hard Rock Hallelujah докрая. Представяте ли си? А сега си въртя метълкор и деткор парчета по цял ден...
Или влизам в пубертета или излизам. ;D
Ениуей, всеизвестно ви е, че аз не вирея на температури по-високи от 25 градуса (с много воля - 30), та идеята е да си седя вкъщи и да излизам само да потичам. Мда, това е идеята. О, и понеделник ще отида до НДК. Познайте защо? Мда, ще купувам билети за Таря на Мила, Лени и моя милост.
Някои мечти се сбъдват по два пъти...
Този път няма да сме почти най-отпред, а най-отпред.
И този път...не знам дали ще е по-хубаво от предния...Има вероятност едно от двете неща, които помрачиха предишния концерт да е различно, или поне се надявам да има такава вероятност.
И предния път не изпя Фантома... Сигурно и този път няма да го изпее... Трябва да чуя тази песен на живо преди да умра, сериозно ви го казвам.
Една друга мечта е да гледам самия мюзикъл... Представете си - в Бродуей! Та аз не съм стъпвала извън Европа, но си мечтая да гледам Фантома от Операта в Бродуей. Е, защо пък не?
Както и да е.
Като цялостна личност съм...ядосана? Може би затова слушам такива песни...Но пък днес ми е някакво спокойно. Може би защото майка ми ми донесе сладолед? ^^
Опитвам се да подредя музиката в компютъра си с пълна педантичност. А дискографията на Аматори още ми се сваля... Бавни руски сайтове...
Намерих Дезидерия и пръстенът на дракона. С българско аудио. С дублажа от касетката, която имах като малка! <3
Ако можех да намеря и Пещерата на златната роза така...Има я само с новия дублаж на Диема, а той е нищо в сравнение със стария... Гласът на Тарабас беше просто... Хех. Падах си по него като бях на... 5-6? (angel)
Чао, аз трябва да си подреждам песните. ^^
четвъртък, юли 16, 2009
... (overload)
^ Обичам точки. ^
Обичам и студените душове през лятото, въпреки че самото лято не го обичам. Е, има го и момента с ваканцията и тези неща, но все пак... Жега е, всички са или на море или на село или бог знае къде...Но и да бяха в София едва ли щяхме да се виждаме, защото познайте? ЖЕГА Е.
Кааааакто и да е.
Overload, overload! (представете си го в големи червени букви на компютърен екран)
Май е време да съм наясно какво искам да следвам/работя. Така де, добре ще е да знам какво точно да уча, колко да го уча и т.н.
Правото...Ами да, интересно ми е, детска мечта ми е... Но трябва да си адски добър за да направиш нещо, вместо да си нотариус или нещо подобно. Мога да съм прокурор, но не ми се иска... Или адвокат...Но както каза Мони, как ще се чувствам ако защитавам някой сериен изнасилвач, и понеже ще съм добра, успея да го изкарам от затвора и...стане гадно...
Съдия? Мдааа, плащат ми да чета забавни историйки и да решавам кой за какво е виновен? Обаче малко трудно се става съдия...И иде реч за твърде много бумаги и глупости..
Психологията?
Сууупер ми е интересно, само че...дали има поле за реализация? Някой беше каза, че българинът по-скоро ще удари една ракия в кръчмата от колкото да си даде парите за психолог или нещо подобно... А не ми се занимава с някакви тоталните откачалници...Ако сте гледали `Психо`, към нещо такова се стремя. Психичните разстройства, фобиите и т.н. Или просто хората, които искат да споделят с някой, но това май е....Психъатър, психоаналитик, психолог? Даже не съм наясно кое какво е. xD
Филология...
Да преподавам като в ИЧС? Нали се сещате, семейния бизнес...Майка ми каза категорично `не`, не знам защо. Преводач? Ъм.. Едва ли...Пък преподаването може да е интересно, ето, баща ми го прави 25 години и...май още не му е омръзнало много-много. Срещаш различни хора, различни култури и т.н. Звучи приятно...
Журналистика?
Май най-добре изразява това, че искам нещо достатъчно...ъм...креативно, неомръзващо и разнообразно... Дали във вестник, списание, репортер... Изглеждат интересни професии, нали? Е, зависи от темата де. Няма да се занимавам с политика, това е ясно...Но пък майка ми не ми дава, защото ако следвам това, мога да работя само подобни професии, а със всяко друго образование съм можела да работя това...
OVERLOAD.
Разнообразно, креативно, евентуално свързано с някакъв вид писане на текстове (не, нито мисля, че имам някакъв талант, но това би ми било приятно.), да не ми омръзне да го правя 35 години.
О, и да плащат добре. xD
Някой да се сеща за такава професия?
Обичам и студените душове през лятото, въпреки че самото лято не го обичам. Е, има го и момента с ваканцията и тези неща, но все пак... Жега е, всички са или на море или на село или бог знае къде...Но и да бяха в София едва ли щяхме да се виждаме, защото познайте? ЖЕГА Е.
Кааааакто и да е.
Overload, overload! (представете си го в големи червени букви на компютърен екран)
Май е време да съм наясно какво искам да следвам/работя. Така де, добре ще е да знам какво точно да уча, колко да го уча и т.н.
Правото...Ами да, интересно ми е, детска мечта ми е... Но трябва да си адски добър за да направиш нещо, вместо да си нотариус или нещо подобно. Мога да съм прокурор, но не ми се иска... Или адвокат...Но както каза Мони, как ще се чувствам ако защитавам някой сериен изнасилвач, и понеже ще съм добра, успея да го изкарам от затвора и...стане гадно...
Съдия? Мдааа, плащат ми да чета забавни историйки и да решавам кой за какво е виновен? Обаче малко трудно се става съдия...И иде реч за твърде много бумаги и глупости..
Психологията?
Сууупер ми е интересно, само че...дали има поле за реализация? Някой беше каза, че българинът по-скоро ще удари една ракия в кръчмата от колкото да си даде парите за психолог или нещо подобно... А не ми се занимава с някакви тоталните откачалници...Ако сте гледали `Психо`, към нещо такова се стремя. Психичните разстройства, фобиите и т.н. Или просто хората, които искат да споделят с някой, но това май е....Психъатър, психоаналитик, психолог? Даже не съм наясно кое какво е. xD
Филология...
Да преподавам като в ИЧС? Нали се сещате, семейния бизнес...Майка ми каза категорично `не`, не знам защо. Преводач? Ъм.. Едва ли...Пък преподаването може да е интересно, ето, баща ми го прави 25 години и...май още не му е омръзнало много-много. Срещаш различни хора, различни култури и т.н. Звучи приятно...
Журналистика?
Май най-добре изразява това, че искам нещо достатъчно...ъм...креативно, неомръзващо и разнообразно... Дали във вестник, списание, репортер... Изглеждат интересни професии, нали? Е, зависи от темата де. Няма да се занимавам с политика, това е ясно...Но пък майка ми не ми дава, защото ако следвам това, мога да работя само подобни професии, а със всяко друго образование съм можела да работя това...
OVERLOAD.
Разнообразно, креативно, евентуално свързано с някакъв вид писане на текстове (не, нито мисля, че имам някакъв талант, но това би ми било приятно.), да не ми омръзне да го правя 35 години.
О, и да плащат добре. xD
Някой да се сеща за такава професия?
вторник, юли 14, 2009
събота, юли 11, 2009
Тия дни...
Се видях с Лейла...Странно ми е как изведнъж мога толкова бързо да се разбирам с някои хора, да мислим толкова еднакво, а с други,с които се познаваме от години, да сме още на фаза взаимно игнориране.
То всъщност не е много странно де...
На Тюдорска вълна съм. Ако продължавам в същия дух, ще имам всеки филм и/или сериал, който се отнася за периода от началото на управлението на Хенри VІІІ, до смъртта на Елизабет І.
Пък една от песните в саундтрака на The Virgin Queen си е на ЧИСТ български. ^^
Яна и Лора ми прочетоха 60 страници от новата им `книга`. За един следобед. Малко вмного ми дойде. xD
Миналото лято определено беше моето лято. Това не е. Нищо, поне вали и не е твърде жега. Само в това отношение ми е по-симпатично.
А ние от Хекса се пръкваме навсякъде.
И така... Не мисля, че имам много-много какво да кажа...естествено, ако реша, мога да изпиша хиляда реда глупости, но нямам нерви просто.
Напоследък имам някакъв проблем с двойни `а`-та. Просто винаги ми се появяват по две. Ениуей, това не е важно.
Опитвам се да си харесам фонтове, но проблемът е, че си падам по разни...по-ръкописни, а те не стават за обикновено писане. Нещо на някоя картинка, брошурка, за заглавие - окей, но не и да напишеш цял текст. А онези за текстовете ме дразнят. Скучни са ми. Е, както и да е.
Чао.
То всъщност не е много странно де...
На Тюдорска вълна съм. Ако продължавам в същия дух, ще имам всеки филм и/или сериал, който се отнася за периода от началото на управлението на Хенри VІІІ, до смъртта на Елизабет І.
Пък една от песните в саундтрака на The Virgin Queen си е на ЧИСТ български. ^^
Яна и Лора ми прочетоха 60 страници от новата им `книга`. За един следобед. Малко вмного ми дойде. xD
Миналото лято определено беше моето лято. Това не е. Нищо, поне вали и не е твърде жега. Само в това отношение ми е по-симпатично.
А ние от Хекса се пръкваме навсякъде.
И така... Не мисля, че имам много-много какво да кажа...естествено, ако реша, мога да изпиша хиляда реда глупости, но нямам нерви просто.
Напоследък имам някакъв проблем с двойни `а`-та. Просто винаги ми се появяват по две. Ениуей, това не е важно.
Опитвам се да си харесам фонтове, но проблемът е, че си падам по разни...по-ръкописни, а те не стават за обикновено писане. Нещо на някоя картинка, брошурка, за заглавие - окей, но не и да напишеш цял текст. А онези за текстовете ме дразнят. Скучни са ми. Е, както и да е.
Чао.
неделя, юли 05, 2009
Why?
Изнервящо е, нали? Да не знаеш кого питам, какво питам... И се чудиш дали не питам точно теб, колкото и невъзможно да ти се струва. Въображението ти измисля всевъзможни въпроси, които бих могла да ти задам, на които нямаш отговор. А ако не питам теб? Ако това усещане е плод на егото ти? То кого питам тогава и какво го питам, щом въпросът ми е толкова важен, че да заеме целия ми мууд, без даже обичайните ми квадратни скоби. Разяжда те отвътре, нали?
Who are you?
Who are you?
събота, юли 04, 2009
http://www.youtube.com/watch?v=acbToug8mNs&NR=1
Имам си mp3. Малко ми е трудно да му свикна откъм емоционална гледна точка, но усещам, че ще се влюбя в него. Дам, това ми бебче е момче. Не знам защо, но и компютъра ми е момче. Китарата пък е момиче. Предната mp3ка също беше...Между другото трябва да и измисля какво да я правя. Телефоните ми май са безполови. (giggle)
Утре има избори, което означава, че ще е Ден без Телевизия. Но пък ми е забавно какъв начин ще измисли радиото да оповестява резултати. То нали им е забранено, но те все намират начин да заобиколят забраната някак. И са все някакви забавни. Понеделник, когато пак ще е негледяемо, заради след-изборни глупости, ще съм на екскурзия до Рилския манастир.
Днеска и утре ще разтребвам.
Оо, бях наа концерт на БТР. Е, не са Скорпиънс, но поне беше купон.
Иии да. Искам концеерт на Аматори. И на Слот.
А момент да ви покажа нещичко. (на кои `вие` говоря, не знам, нали блогът ми стана частен, ама все пак)
http://www.youtube.com/watch?v=vwEDYwys_4s
[03.07.2009 14:07:42] - Nyx. - каза: той мяукаааа! (h)
Хихи.
Имам си mp3. Малко ми е трудно да му свикна откъм емоционална гледна точка, но усещам, че ще се влюбя в него. Дам, това ми бебче е момче. Не знам защо, но и компютъра ми е момче. Китарата пък е момиче. Предната mp3ка също беше...Между другото трябва да и измисля какво да я правя. Телефоните ми май са безполови. (giggle)
Утре има избори, което означава, че ще е Ден без Телевизия. Но пък ми е забавно какъв начин ще измисли радиото да оповестява резултати. То нали им е забранено, но те все намират начин да заобиколят забраната някак. И са все някакви забавни. Понеделник, когато пак ще е негледяемо, заради след-изборни глупости, ще съм на екскурзия до Рилския манастир.
Днеска и утре ще разтребвам.
Оо, бях наа концерт на БТР. Е, не са Скорпиънс, но поне беше купон.
Иии да. Искам концеерт на Аматори. И на Слот.
А момент да ви покажа нещичко. (на кои `вие` говоря, не знам, нали блогът ми стана частен, ама все пак)
http://www.youtube.com/watch?v=vwEDYwys_4s
[03.07.2009 14:07:42] - Nyx. - каза: той мяукаааа! (h)
Хихи.
сряда, юли 01, 2009
Ах, клишетата...
Добре де, бъди си непукистка. Бъди мечтателка, бъди безнадеждна романтичка. Но никога не парадирай с това. Кара те да изглеждаш като позьорка.
Живеем в гаден свят. Има два, може би три типа хора.
Тип номер едно:
Обикновените. Да, тези във форумите дето има хиляди, хиляди потребители, които пишат мнения по 2-3 изречения, имат много безсмислени, розови, блещукащи картинки по профилите си. Тези, които можеш да намериш в големи количества във форуми като тийн проблем и всякакви производни. Те не заслужават по-нататъшното ни обсъждане. Голям процент, компенсират липсата на душевно качество с количеството си.
Тип номер две:
Сега става малко по-сложно. Хората от този тип не са точно обикновени, всъщност те са необикновени, но не го осъзнават достатъчно добре. Или просто не вярват, че са достатъчно необикновени и имат нужда да се правят на нещо, което не са, или са, но да прекаляват и да парадират.
Момиче, което не вярва в чуждото мнение се прави на тотална непукистка.
Момиче, което обича да мечтае, парадира с това постоянно.
Момиче, което вярва в любовта и се стреми към нея... Ами превръща това в главната черта на характера си.
Защото си мислят, че това ги прави уникални, прави ги нещо повече от `обикновените`.
А отчасти са лицемери. Те не вярват, че са необикновени, но се правят на по-необикновени от колкото са, защото не усещат, че тяхната собствена необикновеност е достатъчна.
И третия тип:
Тези, които прозират всичко това. Които са просто себе си, без да се преструват, без да се стремят към нищо, без да се насилват да открият някой талант, който да подчертае уникалността им. Те са това, което са и са доволни от себе си. Усещат се достатъчни. Нямат нужда да са нещо повече.
Към този тип се стремя. Почти съм там, всъщност. Времето, когато бях от първия тип, ако въобще някога съм била, беше твърде отдавна. Живях като втория тип твърде дълго. С цялата идея, че си мислех, че мога да пиша, за да имам поне един талант. Не знам кой ни е втълпил, че ако нямаш поне един талант, не си пълноценен. Ако не си артист, не си личност ли? Я вървете по дяволите.
Имам да се освободя от още малко лицемерие, от още някое и друго клише.. Клишетата са хубаво нещо, особено когато искаш да се самозалъжеш, както правят хората от тип номер 2. Но ми писват. Разбира се, понякога са истински, но...трябва ли да обгръщаме целия си живот с тях? Не мисля. Някое и друго клише от време на време добавя известна красота към живота. Префърцунена и изкуствена красота, но все пак.
Може би прекалявам с Дюн, въпреки че там не открих философия, която да има каквото и да е общо с това. Просто Лени и Мимс (тук е момента да и напиша цялото име за да покажа как се дистанцирам от нея, но не го знам) ми влязоха под кожата. Както и Лени с онези от Американския. онзи ден на поляната, с драмите. Модерно е да си депресиран, модерно е да си оптимист, по дяволите, не може ли просто да бъдем себе си?
Модерно е и да бъдеш различен...
Да, живеем в гадно време.
Живеем в гаден свят. Има два, може би три типа хора.
Тип номер едно:
Обикновените. Да, тези във форумите дето има хиляди, хиляди потребители, които пишат мнения по 2-3 изречения, имат много безсмислени, розови, блещукащи картинки по профилите си. Тези, които можеш да намериш в големи количества във форуми като тийн проблем и всякакви производни. Те не заслужават по-нататъшното ни обсъждане. Голям процент, компенсират липсата на душевно качество с количеството си.
Тип номер две:
Сега става малко по-сложно. Хората от този тип не са точно обикновени, всъщност те са необикновени, но не го осъзнават достатъчно добре. Или просто не вярват, че са достатъчно необикновени и имат нужда да се правят на нещо, което не са, или са, но да прекаляват и да парадират.
Момиче, което не вярва в чуждото мнение се прави на тотална непукистка.
Момиче, което обича да мечтае, парадира с това постоянно.
Момиче, което вярва в любовта и се стреми към нея... Ами превръща това в главната черта на характера си.
Защото си мислят, че това ги прави уникални, прави ги нещо повече от `обикновените`.
А отчасти са лицемери. Те не вярват, че са необикновени, но се правят на по-необикновени от колкото са, защото не усещат, че тяхната собствена необикновеност е достатъчна.
И третия тип:
Тези, които прозират всичко това. Които са просто себе си, без да се преструват, без да се стремят към нищо, без да се насилват да открият някой талант, който да подчертае уникалността им. Те са това, което са и са доволни от себе си. Усещат се достатъчни. Нямат нужда да са нещо повече.
Към този тип се стремя. Почти съм там, всъщност. Времето, когато бях от първия тип, ако въобще някога съм била, беше твърде отдавна. Живях като втория тип твърде дълго. С цялата идея, че си мислех, че мога да пиша, за да имам поне един талант. Не знам кой ни е втълпил, че ако нямаш поне един талант, не си пълноценен. Ако не си артист, не си личност ли? Я вървете по дяволите.
Имам да се освободя от още малко лицемерие, от още някое и друго клише.. Клишетата са хубаво нещо, особено когато искаш да се самозалъжеш, както правят хората от тип номер 2. Но ми писват. Разбира се, понякога са истински, но...трябва ли да обгръщаме целия си живот с тях? Не мисля. Някое и друго клише от време на време добавя известна красота към живота. Префърцунена и изкуствена красота, но все пак.
Може би прекалявам с Дюн, въпреки че там не открих философия, която да има каквото и да е общо с това. Просто Лени и Мимс (тук е момента да и напиша цялото име за да покажа как се дистанцирам от нея, но не го знам) ми влязоха под кожата. Както и Лени с онези от Американския. онзи ден на поляната, с драмите. Модерно е да си депресиран, модерно е да си оптимист, по дяволите, не може ли просто да бъдем себе си?
Модерно е и да бъдеш различен...
Да, живеем в гадно време.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
