Waking up...

Случвало ли ви се е някога да се събудите и да се чувствате прекрасно? На мен ми се случи. Въпреки че половината ми съзнание все още не можеше да се отърси от странния ми сън (включващ изпитвания по математика, пролетни турнири по футбол, зайчета, портмонето ми от втори клас, басове и т.н.), се събудих напълно спокойна. 5 минути по-късно, всичко това изчезна като сапунено мехурче. Защо ли? Защото говорих с хора.
Само 3 изречения и майка ми ме изнерви. Кажете сега, това не е ли талант? Но то пък и аз твърде лесно се изнервям. Както и да е.

`Синдромът Волдеморт`

Винаги съм имала някакво болно желание за единственост и неповторимост. Като се замисля, може би се дължи на факта, че като бях малка родителите ми не ми обясниха, че не, не съм единствената родена на 22 юни, и не, не съм единствената Евелина на света. Та ми се наложи да разбера тези неща от само себе си. Рождения ден го осъзнах в детската градина, където се оказа, че едно момиче от друга група (мисля, че се казваше Снежана и, ако съм права, това ще е най-грандиозното доказателство за злопаметността ми.)  има рожден ден на същата дата. Не си спомням даден момент, в който разбрах за името, но все още държа да се обръща внимание, че моето се пише с `Е`, а не с `И`, като баба ми. Също така не давам никой да ми вика Ева, като леля ми Евелина. Явно факта, че всъщност съм кръстена на някого е твърде болезнен.
После се появи Адашка номер 1. Високо, слабо, русо, синеоко, умно, мило девойче в долния випуск. Бях бясна. Сериозно бясна.
После зацепих, че всъщност и в съседния клас имам Почти-Адашка, на която все пак също викат Еви. Това също беше невъзпитано.
А сега, като проверявах контролните на осми клас, открих Адашка номер 3, за която знам. Евелина Василена. Сериозно, каква е тази мания с двойни имена в техния клас? Както и да е. Та, нейното контролно беше почти перфектно, което всъщност не успя да ме засрами. Така де, аз почти никога не съм учила истински през живота си, най-малкото пък език, и пак съм сред отличниците, значи представете си какво щеше да стане ако учех. (щях да си възвърна титлата `зубърка` от началния курс`, но това е друга тема.
Мотая се аз из фейсбук и се втрещявам, отвращавам, депресирам и т.н. от това колко много адашки имам. Няма вече мания за единственост и неповторимост. Всъщност я има, но няма как да бъде осъществена. Мога да се прекръстя. Или пък не... Не е важно.

Аз пък си имам Мъглите на Авалон. И филма и книжката!
(е, реално погледнато ги нямам, защото не са в много материален вид, а във виртуален... но ениуей)
Аз споменах ли, че всъщност цяяяла седмица съм си вкъщи, защото се предполага, че съм болна? Е, така си е. ^^
И ако слуховете са верни и от следващата седмица сме във ваканция.. Ах, дано!
И да, Отто Дикс ме плашат. Всъщност, Михаэль Драу ме плаши. И ме плаши че му знам името.
Затова пък имат песен за любимата ми фобия. ^^

Песен, от която ме побиват тръпки..

Аз и моите руснаци.. Намерих си майстора.
Не знам какво и` има на този песен, нито музиката, нито текста, нито видеото са нещо кой знае колко добре направено, да не говорим, че за всяко от тези неща съм виждала/чувала къде-къде по-плашещи. Обаче на тази песен и` има нещо! В лошия смисъл на думата. Сякаш...сякаш са ми казали, че е написана от някой луд, който още на следващата вечер се е самоубил в психиатрията. И имаш чувството, че ако я слушаш, ще се заразиш с лудостта му. Или ще сънуваш кошмар с него, от който няма да се събудиш. Сякаш е много извратен слухов паралел на някой разказ на Стивън Кинг. Сякаш е от страшен момент от хорър, в който чудовището се приближава и приближава към камерата, докато в един момент не осъзнаваш, че вече не е част от филма, а от реалността.
Тогава защо не мога да спра да я слушам?
http://vbox7.com/play:d049535f

(не знам точно за какво става въпрос в текста, но го погледнах и, до колкото го разбрах, не е нещо плашещо...)

Нещо любопитно.

Ако ме познавате достатъчно добре, вероятно знаете за пълното ми вманиачаване с Фантома на Операта, което започна като бях на около 13. (Още знам целия мюзикъл наизуст.) Както и да е. Бях много доволна, когато намерих руската версия, защото... имам подобно вманиачаване и с руския и най-вече с начина, по който музиката звучи на руски. Както и да е. Идеята е, че текста на руски много ми допадна и по принцип си го харесах доста. Така. След намирането на едно прекраасно сайтче, което превръща аудиото на youtube клипчета в прекрасни, малки, сладки mp3 файлчета, които без проблем могат да бъдат качвани на плейърчето ми, реших да си го намеря отново, за да си го сваля.
Да де, обаче като го търсих намерих нещо друго. Финала на шоуто `Украйна има талант`, където едноименната песен е изпята (и двете роли) от травестит.
Така, да изясним нещо. По принцип съм един от най-приемащите хора на света, въпреки че съм заобиколена от хомофоби. Имам всякакви приятели, само това ще кажа. Но сега за миг побеснях.
Предполагам, че съм направила асоциация с типично българските случки, особено около Мюзик Айдъл. И да, имам нездрава привързаност към тази песен. Така де, мания ми е. (Даже и да не ми е любимата от мюзикъла, което е странно)
Обаче се оказа, че онзи всъщност е много талантлив и се справя...изненадващо добре. Като за вариант `един човек пее и Кристин и Фантома)
Е, не е Найтуиш и не е версията от филма, но е добро. Всъщност откъм пеене е по-добре от Hollyhell, въпреки че никой не може да достигне тяхното интро.
Ениуей, ако на някой му е любопитно -
http://www.youtube.com/watch?v=IfJV9vGZuko .

Някой ден ще направя публикация с всички, заслужаващи да им се обърне внимание, версии и коментар към тях. Мда, това ще ми хареса. ^^

Открих нещо!

Това прозвуча гордо нали?
Ениуей, банята е страхотно място за житейски прозрения. Или по-точно - горещата вода е страхотно обстоятелство за житейски прозрения.
Открих че част от мен всъщност няма търпение да завърши и да започне да учи в университет. Това всъщност ще бъде като нова страница, колкото и банално да звучи - празна страница, празно платно, място и време, където и когато ще мога да бъда която и каквато си искам. Предния път когато имах подобен шанс бях твърде малка, глупава, наивна за да се възползвам от него. Мислех, че ако аз съм същата, всичко ще се нареди по предишния начин. Само че стана по-зле. Така че този път вече ще вляза там с пълното съзнание коя искам да бъда. Няма вече да съм срамежлива, няма да съм зубърка (всъщност, май се преборих с това още към 5ти клас, но няма да позволя да се върна на това ниво)... Осми клас беше урок, който добре научих. Осъзнах грешки, които не трябва да повтарям. Също така гордо мога да заявя, че пораснах и се промених, при това точно в тази посока, в която исках.

Изненадваща проява на оптимизъм и ентусиазъм от моя страна. ^^

Vanity is the mother of all sins.

Тати ми сложи огледало в стаята. Не за друго, просто го намери някъде из къщата и реши, че няма къде другаде да го сложи. Не че се оплаквам, забавно ми е да се гледам (ех, суета, суета), но важното е, че разбрах нещо - вече знам защо момчетата ме отбягват. Ами, просто изглеждам като излязла от хорър филм. И не тава въпрос дали съм грозна или не, просто застанах пред огледалото и започнах да вървя бавно към него и ако трябва да бъда честна - направо си изкарах акъла. За един миг сериозно си помислих, че отражението ми ще се пресегне и ще ме хване за косата.
Но пък е забавно, прекарах поне 5 минути в ходене напред назад пред огледалото.
Мисля че част от проблема е в косата ми. Така де, не е оформена, а просто...я има и е много. Някак си ми създава някакъв старинен вид. Като на миналия Хелоуин, когато бях с онази старинна рокля и като минавах пред прозорците все се стрясках и се мислех за призрак. ^_^

Има ли суеверия за огледала в стаите? Като например, че не трябва да са с лице към прозореца или нещо такова?

За Туайлайтърките...

Щом толкова държите на филм, в който главната героиня се влюбва в `уж 17 годишен, но всъщност много по-възрастен от нея`, гледайте Tuck Everlasting. В него поне има смисъл. И е хубаво. И е тъжно И няма щастлив край. И никой не блещука. И онзи е къде-къде по-хубав от прехваленият ви Едуард. И..и...да, почти всеки път ме разплаква. Не че Туайлайт не ме разплаква, но това е от отчаяние как може да бъде създадено нещо като него...всъщност, ясно ми е как може да бъде създадено, но въпросът е, как може хората да го харесват толкова и да се опитвт да ми го пробутат като `най-гениалната книга на света`.
Бля...

пс1: Знам, че има и книга Tuck Everlasting. Но предпочитам филма.
пс2: Игнорирайте часа на публикуване, досега съм гледала Jane Eyre.

Знаеш ли коя беше първата ми любима песен?

Песента, която знаех наизуст, въпреки факта, че по принцип не чувах текстовете на песните, докато не тръгнах на логопед?
Поредната песен, която съсипа за мен. Поредната песен, която ми отне. Поредната частица от мен, от душата ми, която докосна и унищожи.
Защо не може моите песни да са си мои? Защо трябва да превръщаш целия ми свят в твое копие? Защо винаги съм тук, когато решиш да ме потърсиш? Защо нямам силата да изгоря проклетия мост? Онзи мост.
Защо винаги поглеждам назад, към залеза, щом пред мен е красивото, студено, опияняващо, спокойно великолепие на нощта? Защо копнея за онзи ден, когато аз самата съм нощ?

Последната светкавица беше ярка, но оттогава мина доста време. Тъмнината изглежда още по-непрогледна. Имам нужда от ново проблясване, нов половинсекунден ден.

Ориста на нощта е цяла вечност да копнее за деня.