Ще си сложа ластик на ръката. От онези гадните, дето ако си вържеш косата с тях, после не можеш да ги махнеш посмъртно. И ще го дръпвам и пускам рязко всеки път, когато погледна мууда му, блога му, профила му в който и да е сайт.

Кога в една къща има твърде много технология?

Когато има 1 телевизор, 1 ДВД, 1 лаптоп, 1 лаптоп вързан с телевизора през VGA, за да може да се гледат филми от него на телевизора, 1 уредба свързана с лаптопа, защото някой няма аудио кабел за телевизора и лаптопа.

Та значи, лаптопа праща картина към телевизора и аудио към уредбата. С баща ми гледаме въпросния филм (който беше хипер глупав), а майка ми си трака нещо на нейния лаптоп. И това всичкото в хола.

Да споменавам ли, че в съседната стая има 1 монитор, два компютъра, 1 принтер, в кухнята има още един телевизор и едно ДВД и касетофон, в спалнята още един касетофон и климатик, общо в апартамента около 6-7 телефона, 2 mp3-ки, един CDplayer, две флашки, две мини карти с памет за телефон, два апарата, една камера близо 10 карти с памет за тях, вече не знам колко зарядни, кабели, адаптори, мишки, клавиатури и т.н.

О, и един рутер.

Накрая ще се обеся на някой кабел.

xD

Fortune Teller.

Когато питах Уинампа коя песен ще описва днешния ден, ми пусна Dead Gardens.
Това как да го приема?!

Днес имам класно по литература, за което изобщо не съм учила. Но пък аз кога ли съм учила по литература. Не намирам смисъл просто. Колкото и анализи да прочета, това ще са чужди мнения, които няма да променят по никакъв начин моето собствено. А аз много държа на мнението си.

Правило номер едно - Намирай библейски мотиви даже там, където ги няма.

Моля? Това просто НЯМА да се случи. Ами ако не бях християнка, а нещо друго? Щеше ли да ми е приятно да се мъча да разтеглям лукуми около мъченията наа Иисус и да ги сравнявам с обесването на Левски?
Едва ли.

Аз както съм си атеистка не ми е много приятно, пък какво оставаше, ако бях ... и аз не знам каква вече.

Забелязали ли сте, че когато някой отрича нещо (не говоря само за религия) обикновено го познава по-добре от тези, които го вярват?
Това не е случайно. Един интелигентен човек не би посмял да отрече нещо, без да го разучи обстойно. По тази логика има известен шанс да познавам християнството по-добре от онези, които ме наричат сатанистка.

Аз трябва да се изнижа леко, така че до когато.

People change.

Вече не ме е страх от игли. Или ако трябва да бъда честна, не съм сигурна дали преди ме е било страх или съм си го въобразявала. И ако е така, още колко черти от характера ми са плод на въображението и на самовнушение, а не на истинското ми `аз`?
През последните няколко месеца, бидех бодната три пъти. 1 манту, 1 ваксина и едно взимане на кръв от вената (за първи път!). Мантуто даже го разглеждах, докато повечето хора се отвръщат. Ваксината беше на задната част на ръката ми, така че няма какво да кажа. Взимането на кръв също не можех да го гледам, защото трябваше да лежа (не ме питайте защо, не съм учила медицина).
Най-забавното е, че после всички през 1 минута ме питаха дали съм добре, а аз си се чувствах просто прекрасно. Малко сънена, но това беше защото трябваше да ставам рано заради въпросната процедура. Но иначе си бях идеално. Май очакваха да припадна. Оказа се, че доста хора го правят, при това (изненада!) повечето припадащи са мъже.
Та, не припаднах. никога не съм. А някак ми се иска да видя как е, честно казано. xD
Да видим как върви седмицата.
Понеделник - контролно по руски.
Вторник - връщане на контролно по БЕЛ, петица. (тест беше, не съм аз виновна. тест с въпроси от сорта на `какво усещане носи този цитат на Ботев. явно моите усещания са... както и да е. различни от това, което трябва да бъдат)
               -правене на контролно по физика. кълна се, сигурно ще имам двойка. всички предмети освен този ми вървят, но пък той толкова не ми върви, че компенсира за всички останали. и учителката не може да преподава като хората.
Сряда - изпитване по френски, контролно по математика, контролно по биология.
Четвъртък - контролно по философия?
Петък - ...изпитване по БЕЛ май... но иначе ми се струва, че няма нещо грандиозно.

А пък Яна ми се оплакваше, че било полудяла тази седмица.

Събота - кино. Новолуние. Отново отбелязвам - аз съм твърде анти-Туайлайт. Но също така съм твърдо зад принципа, че трябва да познаваш нещо, за да можеш да го критикуваш. Плюс, като филм е почти приятно. Мисля, че за това е родено, да е непретенциозно тийн филмче, а не колекция от 4 тухли, в които много се говори и нищо не се казва.
Та така. Сега може би трябва да отида д си взема едно душче... Мда... До когато.

Малки неща, които ме изкарват извън кожата ми.

-много прозорци. повече от четири са твърде много, само по един на програма е приемлив.
-немаксимизирани прозорци. причиняват ми физическа болка, сериозно.
- звукът от пилене на нокти. съученичките ми намериха как да ми го връщат за пукането на ставите.
-когато някой напише нещо в мууда си....във фейбуса си...в майспейса си... в туитъра си...едно приемам, даже две бих разбрала, но сериозно, имам усещането, че някои хора отварят всички социални мрежи в подпрозорци, копират дадено изречение и после минават през прозорците и го пействат във всеки сайт. малко е жалко, не мислите ли?
-когато хората се опитват да пробутат някоя чалга/хаус/поп песен, като изключително задълбочена, чувствена, искрена и т.н. Сериозно, колкото и плачещи емотиконки сложите до `Дяволско желание`, няма да ме убедите, че сте тъжни. 
-когато хората изписват имената си чрез някакви странни символи... хелоу, имате кирилица И латиница, малко ли са ви?
-хиляда сърчица в мууда ви не означават, че обичате даден човек повече. така де.
-и ако го обичате тооооолкова много... поне имайте уважението да изпишете думата `много`.
-ИмА Ли сМиСъЛ дА СпоМенАвАм ТоВа?
- и да.... НЕ ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ CAPS LOCK Е ЕКВИВАЛЕНТ НА ВИКАНЕ?! а аз не обичам да ми викат.
-да ми казват, че съм сатанистка, само защото съм атеистка.
-да ми се налага да се преструвам, че слушам хора, с които не ми е приятно да разговарям и да `мхм`-кам.

to be continued.

Waking up...

Случвало ли ви се е някога да се събудите и да се чувствате прекрасно? На мен ми се случи. Въпреки че половината ми съзнание все още не можеше да се отърси от странния ми сън (включващ изпитвания по математика, пролетни турнири по футбол, зайчета, портмонето ми от втори клас, басове и т.н.), се събудих напълно спокойна. 5 минути по-късно, всичко това изчезна като сапунено мехурче. Защо ли? Защото говорих с хора.
Само 3 изречения и майка ми ме изнерви. Кажете сега, това не е ли талант? Но то пък и аз твърде лесно се изнервям. Както и да е.

`Синдромът Волдеморт`

Винаги съм имала някакво болно желание за единственост и неповторимост. Като се замисля, може би се дължи на факта, че като бях малка родителите ми не ми обясниха, че не, не съм единствената родена на 22 юни, и не, не съм единствената Евелина на света. Та ми се наложи да разбера тези неща от само себе си. Рождения ден го осъзнах в детската градина, където се оказа, че едно момиче от друга група (мисля, че се казваше Снежана и, ако съм права, това ще е най-грандиозното доказателство за злопаметността ми.)  има рожден ден на същата дата. Не си спомням даден момент, в който разбрах за името, но все още държа да се обръща внимание, че моето се пише с `Е`, а не с `И`, като баба ми. Също така не давам никой да ми вика Ева, като леля ми Евелина. Явно факта, че всъщност съм кръстена на някого е твърде болезнен.
После се появи Адашка номер 1. Високо, слабо, русо, синеоко, умно, мило девойче в долния випуск. Бях бясна. Сериозно бясна.
После зацепих, че всъщност и в съседния клас имам Почти-Адашка, на която все пак също викат Еви. Това също беше невъзпитано.
А сега, като проверявах контролните на осми клас, открих Адашка номер 3, за която знам. Евелина Василена. Сериозно, каква е тази мания с двойни имена в техния клас? Както и да е. Та, нейното контролно беше почти перфектно, което всъщност не успя да ме засрами. Така де, аз почти никога не съм учила истински през живота си, най-малкото пък език, и пак съм сред отличниците, значи представете си какво щеше да стане ако учех. (щях да си възвърна титлата `зубърка` от началния курс`, но това е друга тема.
Мотая се аз из фейсбук и се втрещявам, отвращавам, депресирам и т.н. от това колко много адашки имам. Няма вече мания за единственост и неповторимост. Всъщност я има, но няма как да бъде осъществена. Мога да се прекръстя. Или пък не... Не е важно.

Аз пък си имам Мъглите на Авалон. И филма и книжката!
(е, реално погледнато ги нямам, защото не са в много материален вид, а във виртуален... но ениуей)
Аз споменах ли, че всъщност цяяяла седмица съм си вкъщи, защото се предполага, че съм болна? Е, така си е. ^^
И ако слуховете са верни и от следващата седмица сме във ваканция.. Ах, дано!
И да, Отто Дикс ме плашат. Всъщност, Михаэль Драу ме плаши. И ме плаши че му знам името.
Затова пък имат песен за любимата ми фобия. ^^

Песен, от която ме побиват тръпки..

Аз и моите руснаци.. Намерих си майстора.
Не знам какво и` има на този песен, нито музиката, нито текста, нито видеото са нещо кой знае колко добре направено, да не говорим, че за всяко от тези неща съм виждала/чувала къде-къде по-плашещи. Обаче на тази песен и` има нещо! В лошия смисъл на думата. Сякаш...сякаш са ми казали, че е написана от някой луд, който още на следващата вечер се е самоубил в психиатрията. И имаш чувството, че ако я слушаш, ще се заразиш с лудостта му. Или ще сънуваш кошмар с него, от който няма да се събудиш. Сякаш е много извратен слухов паралел на някой разказ на Стивън Кинг. Сякаш е от страшен момент от хорър, в който чудовището се приближава и приближава към камерата, докато в един момент не осъзнаваш, че вече не е част от филма, а от реалността.
Тогава защо не мога да спра да я слушам?
http://vbox7.com/play:d049535f

(не знам точно за какво става въпрос в текста, но го погледнах и, до колкото го разбрах, не е нещо плашещо...)

Нещо любопитно.

Ако ме познавате достатъчно добре, вероятно знаете за пълното ми вманиачаване с Фантома на Операта, което започна като бях на около 13. (Още знам целия мюзикъл наизуст.) Както и да е. Бях много доволна, когато намерих руската версия, защото... имам подобно вманиачаване и с руския и най-вече с начина, по който музиката звучи на руски. Както и да е. Идеята е, че текста на руски много ми допадна и по принцип си го харесах доста. Така. След намирането на едно прекраасно сайтче, което превръща аудиото на youtube клипчета в прекрасни, малки, сладки mp3 файлчета, които без проблем могат да бъдат качвани на плейърчето ми, реших да си го намеря отново, за да си го сваля.
Да де, обаче като го търсих намерих нещо друго. Финала на шоуто `Украйна има талант`, където едноименната песен е изпята (и двете роли) от травестит.
Така, да изясним нещо. По принцип съм един от най-приемащите хора на света, въпреки че съм заобиколена от хомофоби. Имам всякакви приятели, само това ще кажа. Но сега за миг побеснях.
Предполагам, че съм направила асоциация с типично българските случки, особено около Мюзик Айдъл. И да, имам нездрава привързаност към тази песен. Така де, мания ми е. (Даже и да не ми е любимата от мюзикъла, което е странно)
Обаче се оказа, че онзи всъщност е много талантлив и се справя...изненадващо добре. Като за вариант `един човек пее и Кристин и Фантома)
Е, не е Найтуиш и не е версията от филма, но е добро. Всъщност откъм пеене е по-добре от Hollyhell, въпреки че никой не може да достигне тяхното интро.
Ениуей, ако на някой му е любопитно -
http://www.youtube.com/watch?v=IfJV9vGZuko .

Някой ден ще направя публикация с всички, заслужаващи да им се обърне внимание, версии и коментар към тях. Мда, това ще ми хареса. ^^