"Пищите като умрели!"

Каза Математичката. (сиреч "Онази на която дължа противната ни програма")
По БЕЛ ме изпита. На Дон Кихот. И ми писа шестица. А аз не съм го чела.
Избягах от физическо за да занеса един диск в работата на майка ми.
После се върнах за контролното по География. Няма такава примерна ученичка като мене.
После имаше родителска и ние с Яна, Вики и Ема останахме. Беше много забавно да зяпаме как учителките хвърчат напред назад по стаите.
Забележете, не са ме споменали на родителската, въпреки че съм единствения човек с две шестици по френски, една от двамата с две шестици по Химия и т.н.
Възмутена съм!
Та, както и да е.
Лени ми върна дрехите с които беше на концерта, само за да ми вземе дрехи за утре - Вси Светии.
Ще водим Яна до Горгоната.
Един колега на мама ми се оплакваше, че компютърът им е само 80 GB. Аз като му казах, че моят е 40 направо щеше да падне.
Та струва ми се, че е това.

Всичко си е обичайно.

Може вчера да е бил един от най-невероятните дни от живота ми, но днеска всичко си беше по старому. Е, отидох на даскало без Марги, че трябваше да ходя за бележка при лекарката, но пък в автобуса се засякох с Косьо. Той пък се оказа много радващо човече.
Иначе какво....Класната ни се караше, тази по Етика въведе темата за Смисълът на Живота (държах си устата затворена през целия час, ако тя ме чуе възгледите просто ще се притесни за мене). Историчката се сопваше, тоя по физическо пак го направихме на луд, затова пък скочих от място за максимален брой точки. Както каза Косьо "Ау, спортистката ми тя!" Е как, с три шестици съм. ^^ Баси, аз по физическо изкарвах 4-ки, какво ми става...
И със шестичка по Химия. Само ние с Филип имаме шестици и на това и на входното. Но Филип не се брои, защото той не е човек. Филип е робот.
И утре има родителска. (смях)
Дали баща ми съзнава, че вероятно ще е пълно само с майки?
Както и да е.
Everything's back to normal again...Остана само един спомен...затова пък какъв спомен.

A perfect concert , my best friend...

Това е от първата песен на Найтуиш, която някога чух. Dead Boy's Poem. Тогава даже не си и представях, че някога мога да чуя Таря на живо, но ето че и това се случи.
Концертът наистина беше почти перфектен. Казвам почти само заради две неща. Не пя Фантома. И...
Да, чакахме 3 часа за да влезем. Да, закъсня с половин час. Да, беше страшна блъсканица, но не това е важното.
Бях на около 3 метра от нея. Още не мога да го повярвам. Просто не е истина.
Толкова емоция, толкова енергия, толкова страст...
Тази жена наистина е уникална. Да изпълни една такава зала с излъчването си, да докара няколко хиляди души до истерия...просто не е истина.
Не знам как ще спя...Нито дали утре ще мога да говоря.
Но я видях. Бях там. Пеех с нея. Подскачах, пищях и...
Не е истина просто.
И пя Nemo. И аз седях там, неможейки да повярвам на ушите си и...Почти се разплаках. И пя Over The Hils и The Wishmaster и всички пяхме с нея и...
Уау...

Къв си ти бе?!

А аз коя съм?
Губи ми се частта от живота ми преди първия звънец днеска. При което се почна:
Първите два часа - контролно по руски. Без да ни е казвала.
Вторите два часа - френски. Enough said.
ИТ. Единствената светлина в мрака бе помрачена от компютър номер 11 (май), дето направо ми извади душата днеска.
Контролно по Информатика. омфг. Всъщност май написах голяма част от нещата, но не съм сигурна дали са верни.
И Биологията. Ад. Частите на мозъка, фтв?! Вторични полови белези при мъжете?! Панкреас, хипофиза, хормони?! *самоtuer*
И да. До утре.
Утре...Концерт. <3

Гадни две седмици...

...ми предстоят.
Единственото хубаво нещо май ще е концертът, затова пък концертът е нещо много хубаво.
С две думи (или малко повече):
Сега трябва да се напиша домашното по френски + старото домашно по френски. Трябва да уча за контролните по Биология и Информатика.
По принцип утре имаме контролно по БЕЛ, но ще го правя следващия вторник, защото утре няма да ме има. (това прозвуча странно)
Четвъртък - География.
Петък е контролното по математика. Следващата седмица по История.
Иии май е това.
Аз тичам да пиша по френски, че пак се успах.
До довечера.

Моята песен...

...все още се търси.
Засега не мога да кажа, че съм намерила песен, която напълно да ме
описва, която да ме изпълва всеки път като я чуя...която да е моята песен.
Имаше два случая, когато реших, че може би съм я намерила. Everything Burns на Anastacia и Humaine на Helene Segara. И двете са близо. Но не, не са достатъчно близо.
Когато се разбра, че първата песен на новите Nightwish ще се казва Eva, реших, че може би...може би...
Но не. Тя всъщност е доста далеч. И ми напомня осми клас, а това беше най-тежката година на живота ми, така че...
Веднъж реших, че някъде там има песен, която не само ще ме описва, но и ще е кръстена на мен. Изслушала съм много песни с име подобно на моето. Нищо.

Възможно е да няма такава песен и никога да не проима. Все пак човешката личност е нещо твърде сложно и уникално. Но си остава надеждата... Не че ми е кой знае колко важно, но все пак, добре ще ми е в труден момент...да чуя моята песен...
А може би ще е по-лесно ако имам песен за конкретния момент?

Да, свързвам песни с определени моменти, както и със определени хора. Но за някои знам песента, за други - не.
Ако осми клас е с Eva, то не мога да кажа нищо за девети клас.
Ако за Лени е I'll stand by you, идея си нямам какво е за Мила.
Примерно.

Може би музиката е станала твърде голяма част от живота на хората?

Както и да е. С Лени се записахме как пеем "Под Дъгата" и, ако щете вярвайте, звучим добре.

Once I had a dream... and this is it...

Преди няколко дена засегнах темата за сънищата. И си реших лека полека да размишлявам по въпроса. И сякаш по поръчка сънувах нещо много интересно.
Пустиня.
Помолих Яна да погледне в съновника си какво би означавало това и получих следния отговор.

[16:45:38] Гари Форест каза: Пустиня
в съня показва, че дълго трябва да обмисляш, преди да предприемеш нещо. Aко си сред пустиня, предстоят ти сърдечни изпитания, продължителна раздяла, самота.

Та не мога да не се зачудя...Какво точно е провокирало този сън? Какво точно представляват сънищата? Мечти, спомени, желания, намеци...
Защо на толкова много езици думата за сън и мечта е една и съща? Ако сънищата всъщност представляваха мечтите ни нямаше да имаме кошмари, нали?

Е, трябва най-сетне да приема, че отговор няма. Пък ако някой го открие - няма да съм аз. И все пак...се чудя...
И да...нещо, които обичам да казвам.
Искам да заспя, да засънувам и никога повече да не се събуждам.
Имаше един епизод на "Али МакБийл"...една жена се беше влюбила в мъж, който съществуваше само в сънищата и'...
И имаше едно филмче...Легендата за Ализея... Двамата влюбени бяха разделени от зъл магьосник (знам, че звучи детинско!) и можеха да се срещат само чрез сънищата си...
И...да...
Сънища, мечти...А ние сме в прецаканата реалност, нали?
Разбира се.

Есен е.

Чак вчера го разбрах и чак сега го осъзнавам. И да, за да стигна до това гениално заключение трябваше да ми падне жълто листо на главата.
Да изясня нещо. От всички сезони искрено харесвам само зимата. Лятото също получава доста точки, но най-вече заради ваканцията, а не заради самия сезон. Не ми понасят жегите.
Обожавам зимата. Обожавам снега, студа...
Пролетта и есента са ми най-неприятни. Най-вече пролетта заради цялото това клише с пробуждането на природата, тревата зеленее, птичките пеят, всички са щастливи...Бляк.
Пролетта е едно голямо клише, а аз ненавиждам клишета.
Есента бих я предпочитала, ако не ме хващаше есенна умора.
Днеска не се успах, въпреки че вчера съм седяла на компютъра до три. Наистина не помня първите 4 позвънявания на телефона, но поне станах на петото.
Стигнах до вратата и се отказах. Върнах се, легнах си, завих си се и си седях така половин час, в топлото легълце, без да си мисля за почти нищо...
Предполага се, че трябва да пиша по френски и математика и да уча по химия и биология. Може и да драсна нещо по френски.
До после.

"Защо смятате, че нямате Интернет?"

По вафлите, човек не може да отиде на училище спокойно, знаейки, че като се върне ще намери компютъра си както го е оставил!
Представете си следното - връщам се аз вкъщи, изморена, раздразнена, хвърлям гадните ботуши на другия край на стаята и поглеждам монитора. И какво да видя? Две двойки мониторчета долу вдясно. Две двойки! Общо 4!!!
После виждам елемент на монитора, който направо се гаври с хармоничната симетрия на десктопа и иконките ми. Грозна иконка с още две мониторчета и прекрасното, напълно връзващо се с педантичната подредба на всичко в компютъра ми име - kalina.
Последва писък - "Какво си сторила с компютъра!!!"
Майка ми довтаса и се започна едно...Върнала се тя нашата от работа и какво да види - няма Интернет. И вместо да ми се обади или да ме изчака да се прибера от училище звъни на онези от Интернета. Онзи и диктувал каквото диктувал - създали нова connection.
Обяснявал и каквото обяснявал, но пак не е ясно защо и какъв е бил проблема на първо място. Нито защо всеки път като включа компютъра (не че го изключвам кой-знае-колко често) трябва да ми се появява едно...нещо, на което аз трябва да кликам Connect.

Та утре ще ходя да се разправям...
И като им звъннала и им казала, че няма нет, те и отговорили, че не можело да няма нет. И онзи си позволил да я пита "Защо смятате, че нямате Интернет?"!!!
Не че майка ми е компютърен гений, но можеше да е и по зле. Определено може да прецени, че няма нет.
Айде аз ще се мъча да измисля някакво решение на проблема.

Хех...Успах се...

Аз имам много странна система на събуждане. Телефонът ми звъни в 6, 7, 8, 9 и 10. Всеки ден си избирам след кое звънене да стана според домашните и т.н. Но днес даже не помня нито едно позвъняване...Добре че се събудих от само себе си в 11 и половина, иначе щеше да има търчене към даскало.
Мила каза, че Вики е била в скайп. И че днеска нямало да може да дойде в даскало, утре нямало да може да дойде...Не е честно, от толкова време не сме се виждали! А аз знам, че изравнителният и` по Биология е минал вече, какво толкова се ослушва...
Ох, добре че не съм първа смяна. Ако се успя и съм първа смяна направо няма да ходя на училище! И добре, че нямаме домашно по френски...

И помня, че сънувах нещо...Но идея си нямам какво. Даже най-бегла представа, а повечето пъти, когато сънувам (което е рядко), имам представа за какво е ставало дума.
Всъщност не се изразих като хората, сънуваме всяка нощ, просто много рядко помним...
Доста съм се интересувала от сънищата. Какво са, какво ги предизвиква и т.н. Но едва ли точно аз ще ги измъдря тези нещица.