Мрън? Или всъщност не.

Вчера, както някои знаят, а пък други не, беше двуезичното. За мен си е много мазохистично да отидеш някъде, където ще те карат да преразказваш от руски на френски, но пък какво, винаги съм имала някакви такива наклонности. Всъщност, нямах нищо против, само че трябваше да съм в даскало в 8 и половина. Събота. Средата на `междусрочната ваканция`. Но пък какво да се прави, станах, отидох, намерих стаята преди да намеря списъка със стаите. С нашата комбинация бяхме само ние, 10ти клас и май е имало хора от 35то. Започвам да си мисля, че това са единствените училища, които имат паралелки с първи език френски и втори руски. Та както и да е.
Понеже видите ли, вече си имаме музикален звънец, се оказа, че по него може да се пуска и музика. Та, незнайно защо, звучеше главно френска (Et si tu n'existait pas...) и малко ABBA.
Ениуей, в нашата стая бяхме дошли само осмина мисля. Аз, Мила, Ния, Анди, Кирил, Асен, Радо и Ели. Текста на руски ни го чете старата класна на Мила, а пък квесторките ни бяха някакви злоби.
Е, писахме там каквото писахме, оказа се, че аз не мога да броя думи и след най-перфектното заключение написвано някога на подобно състезания ми потрябваха още 20.
После като си тръгнахме реших да отида с майка ми при баба. По едно стечение на обстоятелствата а първи път пътувах в метрото през надземната част. Защо, защо, защо не са го направили прозрачно? Щеше да е толкова страхотно, колкото не мога да ви опиша.
Та, на връщане с мама минахме през едно магазинче и се сдобих с ръкавички, блузка и почти се сдобих с едни прекрасни много широки дънки, точно каквито си ги търся, само че бяха толкова `гениално` направени, че не правеха два пъти по дебела.
И видях едни прекрасни ризки. Ама просто прекрасни. Така че вече ще знам къде да си търся ако ми дотрябват.
Та ениуей, това беше главно. После като се прибрахме се наспах, което е просто уау, защото аз спя следобед само при екстремни обстоятелства (например, ако съм болна или ако сме на морето и цяла сутрин съм плувала)
Ии, това е. От утре съм първа смяна, което от една страна е по-добре, защото имам мноооого повече време, но от друга.... как ще ставам в 6 и половина просто не ми го побира ума.
Още една добра новина, програмата за понеделник не предвижда френски, което е страхотна промяна, защото първия срок имахме френски всеки божи ден.

 И така.
Чао чао, утре ще се оплаквам колко рано съм станала.

93то СОУ, 1999та.

Намерих си (за пореден път) годишника от старото училище. Само веднъж направиха подобно нещо и слава Богу, че бях първи клас, та си го имам. (странното е, че след 11 години още е жив)
Та, има разни много хубави нещица, които не намерих никъде из нета, затова ще ги напиша тука. Любимите ми:

Гергана Александрова

***

Когато вечер сетя се за тебе
заставам до прозореца и търся
поне една звезда да свети
и да ми напомни, че те има.


Луната, като копче от жилетка,
изпусната във чаша от кафе,
ми казва: "Той не е далече, 
тръгни и потърси го по-добре."


Потеглям по пътеките от нея осветени
и пак по цели нощи търся
момчето, дето го изгубвам, 
на сутринта, когато се събудя! 

***

Ти тръгваш по изгрев и зная,
че скоро няма да се завърнеш.
Но искам да знаеш, че няма,
да си заминеш без да ме прегърнеш.


Пътувай далече и срещай,
милиони, милиони слънца,
но помни, че тука те чака, 
една тиха, нежна луна. 

Ралица Николова.

***


Ако не идва пхролетта - не си отивай!
Ако зората закъснее - остани!
Ако пристигне самотата - не заспивай!
Ако поискаш да ме има - замълчи!


Ще бъда с теб, но само не заспивай. 
Когато закъсняваш - замълчи!
Когато завали - не се отивай!
Когато си отида - остани! 

Жадувам те


Жадувам те във  вечер светлосиня
и върху миглите ти искам да заспя. 
Душата ти - пленена и пленила,
да срещне моля моята душа. 


Жадувам те прозрачен като капка
с коси по-тъмни от нощта,
по-истинен от изповед на сянка, 
по-мил от сляпа тишина. 


Жадувам те - реално-нереален
във този свят измислено красив. 
В часа рожден и в час прощален
ти подарявам смуглия си стих. 

***

Нека да заглъхне всяка струна,
напомняща за траут в твоя глас,
да се стопят неказаните думи,
да избелее шепата несторен смях. 

Нека днес не бъдем артисти,
поне  когато гасне вечерта..
Да оставим репликите писани,
да изтрием части от грима.


Нека да заглъхне всяка струна, 
на глупостта, престорена в бакшиш. 
Когато Слънцето на Запад тръгва
Луната ще е нашият фетиш. 

Желание

Искам да обгърна необятното,
да стана часто от него, да се слея
със безкрая, очите ми да виждат само лято,
тайно с птиците да помечтая.


Искам да запазя в себе си сълзата,
да целуна вятъра, за го изпия,
да оставя нещо свое на земята
от подла злоба да се скрия. 

Искам да направя светло чудо
и ръцете слънчеви да ме погалят.
На запалената обич луда
в себе си искрите да запазя.

***


В храма на душата ми е пусто
- изкорених и силата и мъдростта.
Подвластна на магията изкусна
дали ще стана пак добра?


Дали ще съумея да запазя
чувството, че нося радост - не тъга,
или иконостаса ще намразя
на свойта искрена вина? 

Дафинка Стефанова

Измама

Не ти ли омръзна,
да лъжеш и мамиш.
Ти пак ме излъга,
ти пак ме измами.

И тръгна със друга,
и нея подмами.
И нея излъга
и нея измами.

Ще дойде време
и теб ще измямат.
Ще видиш тогава,
как боли от измама.


(наклоненото са любимите ми части)

Oна ему не нужна.

Don't think even for one second that I didn't notice. I'm just keeping quiet because I know I'm not what you want or need right now. I don't need to be any more. Still, I hope you find it. I hope we both find it. Actually, I know we will. Sooner or later.

Това не е нова година...

Не че имам нещо против равносметките, но никога не съм можела да разбера, защо ги правите по Нова година. Това не е следващата година от живота ви, просто следващия купен календар. На мен ми е по-равносмятащо около рождения ми ден, но какво пък. Всеки има право да прави каквото си иска.

А аз си имам нови ботушки. Които ще бъдат черни. И ще станат по-високи отколкото са в момента. Но като оставим това настрана - това са ботушите мечта.

По ММ дават 100те най-велики песни на десетилетието (или нещо подобно) и честно казано ми писна от рап и р`н`б, но го гледам. От време на време вмешват нещо българско, а като го пуснах (някъде към 70 и нещо) беше Bring Me To Life.

Не че съм съгласна с класацията, ама я гледам там, колкото да зяпам нещо.

Чао чао, до догодина. *гуш*

Езикът....

е много специфично нещо. Ето например, по разни знайни и незнайни причини реших да прочета Ерагон. (всъщност причината е една и се казва Garrett Hedlund, но това е друг въпрос). Та намирам си аз книгата в Замунда на български. И понеже, когато търся нещо на български, не го намирам, решавам да се пробвам с превода. О Господи, защо го направих!

Почвам аз да чета и изведнъж застивам. Всичко ми звучи изкуствено, пластмасово, сякаш е излязло от учебник по български. А знаете, че езикът в един учебник е много по-специфичен от истинския език.

Та, ядосвам се, защото както съм си капризна откъм стил на писане, с ТОЗИ превод нямаше как да дочета книгата. Та, набързо намерих първите три глави на английски, с деята, че ако проблема не е в стила, а в превода, ще си го сваля на английски.

Отварям аз двата прозореца и почвам да чета изречение по изречение и да сравнявам. Ами, то половината думи са изядени на български, цялата формула на структурата на изреченията е изопачена. Така де, това е нормално в една определена степен, но ми стана ясно, че не всеки, който знае дадените езици, може да провежда.

Та свалих си оригинала и засега мога само да кажа, че откъм стил не е брилянтно, но пък се трае. Остава да видим и сюжета, но както се почва ми напомня на междузвездни войни. Младо фермерче, което не познава родителите си и живее с чичо си.. Сещате се. =)
Аз ще чета сега (трябва ли да отбележа, че през ваканцията трябва да прочета също така и `Под игото`, `Чичовци`, `Бай Ганьо` и `Notre Dame`?)

Чао

...

Тъкмо като си мислех да пиша за съботата и колко хубава е гората през зимата и то какво стана... в понеделник скандал с класната. Във вторник - на пица с класа.
Тя не ми се сърди всъщност. Което предполагам е хубаво. И стават разни неща, ама няма значение.
Искам на кънки, пък. Въпросът е - кое е по-силно желанието ми да карам кънки или това, че ме мързи като за петима.

Уинампа ми отговори с Fairytale на Alexander Rybak.
А аз нищо не го бях попитала.
Усмихна ме. =)

Градация...

Вече се влюбвам в момчета от сънища, а не в момчета от интернет.
Какво ли следва?

Ще си сложа ластик на ръката. От онези гадните, дето ако си вържеш косата с тях, после не можеш да ги махнеш посмъртно. И ще го дръпвам и пускам рязко всеки път, когато погледна мууда му, блога му, профила му в който и да е сайт.

Кога в една къща има твърде много технология?

Когато има 1 телевизор, 1 ДВД, 1 лаптоп, 1 лаптоп вързан с телевизора през VGA, за да може да се гледат филми от него на телевизора, 1 уредба свързана с лаптопа, защото някой няма аудио кабел за телевизора и лаптопа.

Та значи, лаптопа праща картина към телевизора и аудио към уредбата. С баща ми гледаме въпросния филм (който беше хипер глупав), а майка ми си трака нещо на нейния лаптоп. И това всичкото в хола.

Да споменавам ли, че в съседната стая има 1 монитор, два компютъра, 1 принтер, в кухнята има още един телевизор и едно ДВД и касетофон, в спалнята още един касетофон и климатик, общо в апартамента около 6-7 телефона, 2 mp3-ки, един CDplayer, две флашки, две мини карти с памет за телефон, два апарата, една камера близо 10 карти с памет за тях, вече не знам колко зарядни, кабели, адаптори, мишки, клавиатури и т.н.

О, и един рутер.

Накрая ще се обеся на някой кабел.

xD