Season of Love
Winter sky so dark with stars so bright
Brings a glow of sheer delight
Diamond's woven into a cloak of navy blue
The scene is set for all things new
Romance and love flourish at this time of year
Winter magic dispels all doubt and fear
Time to walk and cuddle in the park
All secrets hidden in the dark
Winter winds stir passions deep within
Can love really be a mortal sin?
***
Porcelain doll
Porcelain doll with tangled hair,
People pass or stop and stare,
Her cotton clothes are ripped and torn,
Her parents regret the day she was born,
Her plastic heart has melted down,
Her stunning smile, a perfect frown,
Her shining future, a blackened road,
Her flowing words, a fucked up code.
Once glowing eyes, now dark and dead,
And voices scream inside her head,
A falling rain of acid tears,
Mirrors reflecting all her fears,
A fire raging through her veins,
Drugs to reduce all her pains,
Her porcelain skin, now scarred and bruised,
Her staggering beauty, now gone and used.
A foreign beauty, now buried alone,
A cryptic place where light once shown,
Once graceful flight with song and dance,
A life of hope and true romance,
Now blundering falls and morbid display,
Where crystal tears fall every day,
A heartless place of death and disease,
Where evil comes and goes with ease.
Porcelain doll with tangled hair,
Shattered dreams and timeless despair,
A radiant star, now void black hole,
Trying to replace what innocence stole,
Now in her hand, a bloody knife,
Now in her mind, an ended life,
A porcelain doll, a murdered youth,
Her hopeless fight, a deadly truth.
***
And since you know you cannot see yourself,
so well as by reflection, I, your glass,
will modestly discover to yourself,
that of yourself which you yet know not of.
(Shakespeare)
***
He who has injured thee was either stronger or weaker than thee. If weaker, spare him; if stronger, spare thyself.
(Shakespeare)
понеделник, януари 09, 2012
сряда, ноември 23, 2011
Вече няма да говоря за важното.
Открих, че когато говоря за него, нещата се развалят. Без повече пратени чатове, без повече преразказани разговори, без повече споделени преживяваня. Което си е мое, си е мое.
Така и така поне този път нещата ми се струват достатъчно истински, Боже, толкова истински и прекрасни, и без да съм ги изговорила.
И няма да си гледам на карти.
Открих, че когато говоря за него, нещата се развалят. Без повече пратени чатове, без повече преразказани разговори, без повече споделени преживяваня. Което си е мое, си е мое.
Така и така поне този път нещата ми се струват достатъчно истински, Боже, толкова истински и прекрасни, и без да съм ги изговорила.
И няма да си гледам на карти.
петък, ноември 04, 2011
5 години.
Без да броя приятелите, с които се запознах, и образованието, което получих, последните 5 години от живота ми всъщност се оказаха пълна загуба на време. Не стига, че никак не израснах като личност, а през последните месеци трябваше да наваксвам многото стъпки, които бях поела назад. Да превъзмогна чувството за несигурност и ниското самочувствие. Все още се боря с някои страхове... а от други никога няма да се отърся. Което само по себе си ме плаши.
четвъртък, ноември 03, 2011
old habits die hard.
Препрочетох почти целия си блог и установих, че съм ебаси и мрънкалото. Чак не знам как са ме понасяли приятелите ми. И май ме е тресял доста жесток пубертет, а аз не съм усещала.
Сега какво ми остава, освен да се оплача от това, че се оплаквам?
Всъщност не.
Пак се случи. Пак интернет ми изигра лоша неща и прочетох неща, които не исках/не трябваше. И пак аз съм си виновна.
Започвам лека полека да намразвам фейсбук. Даже през последната седмица като че се замислих няколко пъти да го изтрия, но май няма да мога. Не и сега.
Най-малкото защото е полезен в организацията на курса.
И все пак в момента не ми е до него. Дидо е прав, че така и не си направи такова. Ужасно е. Ужасноужасноужасно.
Яна, май само ти ме четеш напоследък, защо падна в капана, миличка?
И защо искаме винаги да знаем, а после ни се иска да не сме разбирали никога?
Сега какво ми остава, освен да се оплача от това, че се оплаквам?
Всъщност не.
Пак се случи. Пак интернет ми изигра лоша неща и прочетох неща, които не исках/не трябваше. И пак аз съм си виновна.
Започвам лека полека да намразвам фейсбук. Даже през последната седмица като че се замислих няколко пъти да го изтрия, но май няма да мога. Не и сега.
Най-малкото защото е полезен в организацията на курса.
И все пак в момента не ми е до него. Дидо е прав, че така и не си направи такова. Ужасно е. Ужасноужасноужасно.
Яна, май само ти ме четеш напоследък, защо падна в капана, миличка?
И защо искаме винаги да знаем, а после ни се иска да не сме разбирали никога?
събота, октомври 22, 2011
петък, септември 30, 2011
new stage of life resolutions.
1. more pride
-Да не се срамувам нито за миг от това коя съм, да не правя никога компромиси със себе си. Да бъда винаги себе си, независимо дали се харесва на другите. Да не се преструвам.
2. less prejudice.
-Да се науча да не съдя за хората само по дрехи, музика, или каквото и да е било друго, а да им давам шанс и да се опитвам да ги опозная и да видя положителните им черти.
-Да не се срамувам нито за миг от това коя съм, да не правя никога компромиси със себе си. Да бъда винаги себе си, независимо дали се харесва на другите. Да не се преструвам.
2. less prejudice.
-Да се науча да не съдя за хората само по дрехи, музика, или каквото и да е било друго, а да им давам шанс и да се опитвам да ги опозная и да видя положителните им черти.
събота, септември 03, 2011
И въпреки всичко...
Очаквам началото на униревситета с определено притеснение, но доста ентусиазъм. Всичко е различно и най-вече аз самата съм различна. Момичето от осми клас с напълно неясна представа за себе си, за света и хората, порасна. Най-сетне.
Влизам в университета, за да уча нещо, което вярвам ще ми бъде приятно. Ще съм заобиколена с приятели. (Яна, Мила, Вики, Косьо, ректората ще стане новата ВИП маса)
Може би главното ми притеснение идва от запознанството с много нови хора. Осми клас точно това не се получи. Но все си мисля, че вече сме достатъчно пораснали да се държим цивилизовано дори с хора, които не са ни приятни. А едно време нещата бяха черно и бяло - или сме приятели или врагове.
Пък и да не се получат нещата, имам си компания.
Но в някои отношения никога няма да се променя. Винаги ще чета прекалено много във всяка дума, винаги ще отдавам прекалено значение на муудове, статуси, блогове, и така нататъка. Но какво да се прави. Това ни е поколението. Свикнахме да си говорим с недумлъвки. С песни.
А аз пак съм себе си. И пак ще пиша.
Влизам в университета, за да уча нещо, което вярвам ще ми бъде приятно. Ще съм заобиколена с приятели. (Яна, Мила, Вики, Косьо, ректората ще стане новата ВИП маса)
Може би главното ми притеснение идва от запознанството с много нови хора. Осми клас точно това не се получи. Но все си мисля, че вече сме достатъчно пораснали да се държим цивилизовано дори с хора, които не са ни приятни. А едно време нещата бяха черно и бяло - или сме приятели или врагове.
Пък и да не се получат нещата, имам си компания.
Но в някои отношения никога няма да се променя. Винаги ще чета прекалено много във всяка дума, винаги ще отдавам прекалено значение на муудове, статуси, блогове, и така нататъка. Но какво да се прави. Това ни е поколението. Свикнахме да си говорим с недумлъвки. С песни.
А аз пак съм себе си. И пак ще пиша.
понеделник, юли 18, 2011
Оправдания.
Не съм го учила от години.
Не съм била в такава паралелка.
Не съм изучавала изискванията за есе.
Поддържам го с долнопробни фенфикшъни.
Не съм учила граматика от 7 години.
Имам още един много добре научен език, който да ме обърква.
И въпреки всичко, 5,28 си е 5,28 откъдето и да го погледнеш. А това е английски, за Бога!
Не съм била в такава паралелка.
Не съм изучавала изискванията за есе.
Поддържам го с долнопробни фенфикшъни.
Не съм учила граматика от 7 години.
Имам още един много добре научен език, който да ме обърква.
И въпреки всичко, 5,28 си е 5,28 откъдето и да го погледнеш. А това е английски, за Бога!
неделя, май 22, 2011
I'm me again!!
Една от най-големите ми слабости са мюзикълите. От всичките ми мании, а аз съм човек с ясно изразена тенденция за вманиачаване, най-продължителната, дълбоката, издържливата, със сигурност е Фантомът от операта. Не е първият мюзикъл, който съм гледала, но е първият, който обикнах. Оттогава съм гледала доста, като само Наем успя да ме впечатли така, че да го сложа някъде до Фантома. Мулен Руж и Чикаго ги харесвам, но не ги намирам за нещо особено. Исус Христос Суперзвезда също ми беше мания, но просто е рок опера, иначе го слагам при Фантома и Наем. Нещо друго, което да ме е впечатлило особено, нямаше, Котките не ги понасям, колко и странно да ви се струва, Евита може би трябва да и дам втори шанс, няма да е единственото нещо, което ми е харесало чак на второ слушане. Тук ще спомена старите филмчета на Дисни с многото песни, просто защото ми се струва, че трябва да бъдат споменати.
Но напоследък започна нова за мен мания. Парижката Света Богородица го знам, оценявам, харесвам, но въпреки всичко това поне засега не съм се вманиачавала по него. (сигурно защото така и не го изгледх цялото, а само отделните песни). Но няма нищо, сигурно и това ще стане.
В момента манията ми е Ромео и Жулиета: От омразата към любовта.
То е на френски, то е пълно с хубави батковци (Тибалт!<3) , има изключително добри песни и...и...си го въртя от няколко дена. Знам, че все пак е... ъргх, Ромео и Жулиета, но начинът, по който е направено, успява да посмекчи вечното ми възмущение от тази история. Първо няма я Розалинд, която винаги ми е главнияг аргумент за липсата на любов между онези двамата, второ - Тибалт тайно е влюбен в Жулиета, което много хубво обяснява онези дуели и така нататъка. Трето, представени са малко по-големи - съответно на около 20 и 16. Ромео, въпреки очеизвадната и сладникава хубост на Damien Sarguе и въпреки лекото му преиграване на моменти, си остава същото леке, както е написан, и все пак не е толкова дразнещ като версията на Ди Каприо. Жулиета, ако трябва да бъда честна, леко ме дразни, но пък има приличен глас. И все пак, може да седи по-често с отворени очи. Тибалт няма да го коментирам. <3 Меркуцио малко ми се губи, а иначе ми е такъв любимец. Сигурно защото е нямало начин да превърнат монолога за Кралица Моб в песен. Ех, каква песен щеше да стане. Бенволио и безкрайно правдоподобен, пък и хубав. Пък и пее... май. xD Майките са страхотни - особено майката на Ромео, която докарва страхотен глас. Като цяло, много ми харесва. Още съм в процес на отсяване на песни, но ще ви пусна двечки, едната, защото е на Тибалт (<3) - ако знаехте какви ги пее в началото..., другата - защото е безкрайно оптимистична.
Това по средата е Ромео, но не е най-добрата му снимка.
^^
Но напоследък започна нова за мен мания. Парижката Света Богородица го знам, оценявам, харесвам, но въпреки всичко това поне засега не съм се вманиачавала по него. (сигурно защото така и не го изгледх цялото, а само отделните песни). Но няма нищо, сигурно и това ще стане.
В момента манията ми е Ромео и Жулиета: От омразата към любовта.
То е на френски, то е пълно с хубави батковци (Тибалт!<3) , има изключително добри песни и...и...си го въртя от няколко дена. Знам, че все пак е... ъргх, Ромео и Жулиета, но начинът, по който е направено, успява да посмекчи вечното ми възмущение от тази история. Първо няма я Розалинд, която винаги ми е главнияг аргумент за липсата на любов между онези двамата, второ - Тибалт тайно е влюбен в Жулиета, което много хубво обяснява онези дуели и така нататъка. Трето, представени са малко по-големи - съответно на около 20 и 16. Ромео, въпреки очеизвадната и сладникава хубост на Damien Sarguе и въпреки лекото му преиграване на моменти, си остава същото леке, както е написан, и все пак не е толкова дразнещ като версията на Ди Каприо. Жулиета, ако трябва да бъда честна, леко ме дразни, но пък има приличен глас. И все пак, може да седи по-често с отворени очи. Тибалт няма да го коментирам. <3 Меркуцио малко ми се губи, а иначе ми е такъв любимец. Сигурно защото е нямало начин да превърнат монолога за Кралица Моб в песен. Ех, каква песен щеше да стане. Бенволио и безкрайно правдоподобен, пък и хубав. Пък и пее... май. xD Майките са страхотни - особено майката на Ромео, която докарва страхотен глас. Като цяло, много ми харесва. Още съм в процес на отсяване на песни, но ще ви пусна двечки, едната, защото е на Тибалт (<3) - ако знаехте какви ги пее в началото..., другата - защото е безкрайно оптимистична.
Това по средата е Ромео, но не е най-добрата му снимка.
^^
Абонамент за:
Публикации (Atom)
