2012 беше прекрасна. Страх ме е прекрасността да не свърши с нея. Но не... някак ми се струва правилно да е двойно по-прекрасна. Дано.

Дам... определено не обичам Коледа.

Не знам дали боли повече, когато някой си мисли, че не си си направил труда да се постараеш за нещо, или че явно постараването на макс не е достатъчно да направи каквото и да е впечатление или даже да бъде забелязано. Мразя да разочаровам хората. Боли.

Колко е тъпо да ми се допише тук точно няколко дена след като реших, че прекия път към сайта вече не ми трябва и е време да го изтрия? Гледам сериали както пия 3в1 и ям пуканки. На екс. За отрицателно време изгледах "Как се запознах с майка ви" (от което сигурно са излезли вече няколко нови епизода, ще трябва да наваксам), още по-отрицателно време - "Теорията за големия взрив" (все пак епизодите са по 20 минути, наистина напомнят на пуканки, или пък семки). Сега напредвам достатъчно впечатляващо със "Синовете на Анархията". Епизодите са по-дългички все пак, но вече съм на 4ти сезон. Гледам сериали, а всъщност ми се чете. Но пък решението ми да си дочета Патрулите беше много долно спънато от първата част на втората книга. Както си говорихме вчера с Яна, след тази бруталия на човек му трябва малко да си почине. SOA не е точно почивка от бруталия де, но бива. Поне има готини татуирани руси батковци на мотори. Днеска ми е оптимистично. Май все пак депресията от последните няколко месеца е била от щитовидната жлеза. Пф, да бе. Типично женско изказване. Да виня за всичко хормоните. Просто трябва да се стегна малко и да спра да мрънкам и да си търся филми, където ги няма. И да излизам повече с приятели. Това пък ми е официално предписано от невролог. Собственоръчно си прецаквам/пропилявам най-хубавите години (и здравето). Или пък не. Ще видим.

My best is not good enough.

Нещо като нищо...

Ако умра млада заради определен мой избор, искам да знаете, че съм го решила само и единствено в стремежа си да направя правилното, разумното, отговорното... Може би приоритетите ми за това кое е по-страшното не са били съвсем точни, но когато си млад се мислиш за безсмъртен.

fuckmylife.

Днес, както и предните няколко дена, ме гони неистов глад за въглехидрати. (може и да бъде обяснено с ПМС, ама все да си намирам извинения с това...) Сериозно, то не беше мед, шоколад, сладолед, препечени филийки, пържени картофки... чак се депресирах. Но край, утре правя една лунна и после спирам всичко гореспоменато и почвам да рупам ябълки всеки път като се сетя за тези неща... то бива депресия, бива чудо, бива заместване на разни други неща(iykwim) със сладко, но това вече на нищо не прилича. Ясно, че един ден като се надрусаш на серотонин и после още 2 дена не ядеш въглехидрат, отслабнеш 1 кило, ама после като ти мине надрусването и след тия два дена те хваща абстиненция и следващите 4 дена се друсаш с въглехидрат и качиш 2 кила... Писва ми, просто ми иде и аз не знам... Та не знам какво ще трябва да направя, но спирам сладкото и хляба, почвам ябълките и видео тренировките, с които съм си заредила лаптопа и... стискайте палци.

Това със списъка било умно. Да добавям неща към него май е най-бързия и лесен начин да се изкарам от филма и да се успокоя, ако съм разстроена.

направих си списък, който надявам се ще попълвам още дълго време. ^^

30 минути след като се разделим и вече имам чувството, не че сме прекарали последните 30 часа заедно, а че не сме се виждали от 30 дена...
нищо общо с песента. ^^