събота, януари 08, 2011

Жива съм.

Днес искам да поговоря за времето. И няма да ви обяснявам, че вънка е студено и слънчево, а че нямам време. Преди няколко дена Яна ме попита кога можем да се видим и аз й казах `никога`. Защото наистина нямам време. Нито воля да го употребявам като хората. Нито уча, нито пиша, нито чета, нито нищо. Не знам къде отива цялото това време. Пропилявам го. Не мога да повярвам, че всъщност ми се иска да съм първа смяна. Представяте ли си? Аз, първа смяна. Как ли пък не.
И не се чувствам жива. Последно се почувствах разбрана в тъмнина и цигарен дим. А хората се променят. И това е. Коя съм аз да ги спирам?

О, забравих. Имам идея за разказ/повест. Едва ли някога ще го напиша.