понеделник, юни 29, 2009

По дяволите...
Подяволитеподяволитеподяволите...
Защо го намери? Защо го прочете? Защо го потърси?
Емоционална мазохистка... Създаде си още въпроси, на които никога няма да получиш отговор, защото никога няма да ги зададеш. Защото не трябваше да го търсиш, не трябваше да го намираш, не трябваше да го прочиташ.

...

1 въпрос!

Защо, по дяволите, трябва да си харесам дадена mp3-ка, за да изчезне от пазара? И защо идиотите от Плесио си я държат на сайта и в каталога, без да `имат наличност`? Толкова много ли искам? Паметта на тази от Плесио и цвета на тази от Мултирама. Sansa Fuze 8GB Black. Не е много, нали?

Какъв е проблема ли? Мина точно 1 седмица от рождения ми ден, завършвам с пълно отличие, а още си нямам подаръка. Това ми е проблема. Дето друг на мое място, като Виктория например, щеше да си го поиска, защото `е единствено дете на родителите си` и `щом майка и я е раждала да плаща`, а не защото има рожден ден или си е взривила главата от учене. Мне, просто защото си мисли, че има право.

Аз пък мисля, че ставам на 17, имам 6,00 и поне една mp3-ка заслужавам. Не че наште нещо са се противили, даже напротив, но тъпото нещо просто го няма. Намразило ме е преди даже да го притежавам.

Аз пък си чета Дюн. Единственото успокоително нещо засега. Планирам да се вманиача, маниите също са крайно успокоителни.

И искам на концерт на Amatory.

И едва започва да не ми пука...

неделя, юни 28, 2009

Три въпроса - ???

? Защо няма хубави фенфикшъни за Дюн?
? Защо някакъв македонец си мисли, че има право да ми цитира История Славаяноболгарская, при това реведена на английски?
? Забравих...

Обожавам Дюн. Мога да го повторя още хиляда пъти. И не, отнемам правото на всички, чиято съдба ще се досоне до моята по един или по друг начин, да обичат Дюн. Това е като с Фантома. Само аз имам правото да обичам Фантома толкова, колкото всъщност го обичам.
Има лек солипсистичен нюанс в тези мисли...Ах, солипсизмът...Теорията, която успя да струстурира всичките ми мисли отпреди да я прочета и да ги затвърди. Не че го вярвам. Чувствм го. Не се обиждайте..

Ето един друг въпрос : Любовта ми към книгите Дюн няма нищо общо с това, че в мини серията Лето го играе Джеймс МакАвой, нали? Надявам се. Всъщност знам го. Джеймс МакАвой е ричината да търся фенфикшъни, но никой актьор не може да ме накара да прочета цялата тази поредица. Дам, самата книга е виновна.
=)

Завърших годината с 6,00. Хайде, наречете ме зубърка. Не ме интересува. Важното е, че съм доволна от себе си.
А утре ще отида на училище, и аз не знам защо... Така че може би трябва да лягам.
Лека нощ.

(и сега, както повечето пъти, когато казвам `лека нощ` ще остана още поне час...какво да се прави...)

неделя, юни 21, 2009

Утре...

понеделник, юни 15, 2009

Андреа - Всичко ми дай.

Наааааай-яката песен!
Знам, че по принцип псувам чалгата и т.н., ама тая песен просто уникално прекрасна! Цял ден си я въртя, даже трябваше да изтривам десетина слушания в ласт.фм, че нали металистите имат някакви предубеждения срещу чалгата...Еми не ги разбирам. Много си е яка песничката...






















Стреснах ли ви?
Всъщност единственото вярно от написаните горе простотии е, че трябваше да изтрия десетина слушания на въпросната песен от ласт.фм профила си. Но за това си има причина, при това похвална.
Изгаврих се с нея в презентацията ми по информатика. И ми трябваше да отрежа едно парче от 1 секунда от цялата песен, само че нали трябва да го прослушам да видя дали съм го нацелила...А то Уинампа си го върти 5 пъти преди да успея да го спра...Пък то си е запазила името и т.н...
Забавно.
Ненавиждам тази песен.

А презентацията ми е гениална! ^^

събота, юни 13, 2009

Ira.

Кръщавала съм се така и преди. В скайпа. И не, Радо, не означава Ирландска Републиканска Армия. Не. Това е латинското наименование на един от седемте смъртни гряха. Гневът.
Да, ядосана съм. Ядосана съм, защото всеки учител си мисли, че си нямам друга работа освен да уча точно по неговия предмет, въпреки че и двамата сме наясно, че тези неща никога няма да ми трябват.
Ядосана съм, че не мога даже да се сопна, без майка ми да ми прави сцени дни наред след това.
Ядосана съм, че Еми вече не е в нашия клас. Ядосана съм, че Вики... *въздъх*

Ядосана съм, че идва рождения ми ден и ще бъда на 17. Ядосана съм, че предната година се случи. (Въпреки че никога няма да си поискам да не се беше случвала)
Ядосана съм, че все още ми се налага да изживявам някои неща само насън и в мечти...

Ядосана съм, че няма да науча руски както е тръгнало.

И по дяволите, стига вече с това!

Имам сделка...с Бог. Има време до рождения ми ден да ми докаже, че съществува, иначе...Съжалявам, но даже и да завиждам на вярващите, тегля чертата на всичко това и се обявявам за атеистка. Напълно.

Познавам хора, които имат това, което искам, но не си мисля, че са го заслужили кой-знае-колко повече от мен.

Или просто не ми е било писано..
Помня, че вчера нещо почти ме разплака, но не помня какво. И не помня кога за последно съм плакала...Отдавна май беше...Някъде преди 1ви април...

Но пък...90% от случаите, когато все пак аз се разплача...Плача от гняв. Колкото и странно да звучи, като се ядосам и плача. А като ми е тъжно - не.

Та...

четвъртък, юни 11, 2009

Шедьовър.

Кери. И книгата и филма. Всъщност, всички книги на Стивън Кинг. А повечето филми по книги на Стивън Кинг не струват. Този обаче е страхотен.

Carrie White: Tommy?
Tommy Ross: Yeah?
Carrie White: Why?
Tommy Ross: Why what?
Carrie White: Why am I here?
Tommy Ross: Because it's the prom.
Carrie White: Why am I here with you?
Tommy Ross: Because I asked you.
Carrie White: Why'd you ask me?
Tommy Ross: Because I wanted to.
Carrie White: Why'd you want to?
Tommy Ross: Because you liked my poem. Only I didn't write it. Somebody else did.
Carrie White: Oh.

Това ме израдва.