понеделник, ноември 30, 2009

Малки неща, които ме изкарват извън кожата ми.

-много прозорци. повече от четири са твърде много, само по един на програма е приемлив.
-немаксимизирани прозорци. причиняват ми физическа болка, сериозно.
- звукът от пилене на нокти. съученичките ми намериха как да ми го връщат за пукането на ставите.
-когато някой напише нещо в мууда си....във фейбуса си...в майспейса си... в туитъра си...едно приемам, даже две бих разбрала, но сериозно, имам усещането, че някои хора отварят всички социални мрежи в подпрозорци, копират дадено изречение и после минават през прозорците и го пействат във всеки сайт. малко е жалко, не мислите ли?
-когато хората се опитват да пробутат някоя чалга/хаус/поп песен, като изключително задълбочена, чувствена, искрена и т.н. Сериозно, колкото и плачещи емотиконки сложите до `Дяволско желание`, няма да ме убедите, че сте тъжни. 
-когато хората изписват имената си чрез някакви странни символи... хелоу, имате кирилица И латиница, малко ли са ви?
-хиляда сърчица в мууда ви не означават, че обичате даден човек повече. така де.
-и ако го обичате тооооолкова много... поне имайте уважението да изпишете думата `много`.
-ИмА Ли сМиСъЛ дА СпоМенАвАм ТоВа?
- и да.... НЕ ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ CAPS LOCK Е ЕКВИВАЛЕНТ НА ВИКАНЕ?! а аз не обичам да ми викат.
-да ми казват, че съм сатанистка, само защото съм атеистка.
-да ми се налага да се преструвам, че слушам хора, с които не ми е приятно да разговарям и да `мхм`-кам.

to be continued.

неделя, ноември 29, 2009

Waking up...

Случвало ли ви се е някога да се събудите и да се чувствате прекрасно? На мен ми се случи. Въпреки че половината ми съзнание все още не можеше да се отърси от странния ми сън (включващ изпитвания по математика, пролетни турнири по футбол, зайчета, портмонето ми от втори клас, басове и т.н.), се събудих напълно спокойна. 5 минути по-късно, всичко това изчезна като сапунено мехурче. Защо ли? Защото говорих с хора.
Само 3 изречения и майка ми ме изнерви. Кажете сега, това не е ли талант? Но то пък и аз твърде лесно се изнервям. Както и да е.

събота, ноември 28, 2009

`Синдромът Волдеморт`

Винаги съм имала някакво болно желание за единственост и неповторимост. Като се замисля, може би се дължи на факта, че като бях малка родителите ми не ми обясниха, че не, не съм единствената родена на 22 юни, и не, не съм единствената Евелина на света. Та ми се наложи да разбера тези неща от само себе си. Рождения ден го осъзнах в детската градина, където се оказа, че едно момиче от друга група (мисля, че се казваше Снежана и, ако съм права, това ще е най-грандиозното доказателство за злопаметността ми.)  има рожден ден на същата дата. Не си спомням даден момент, в който разбрах за името, но все още държа да се обръща внимание, че моето се пише с `Е`, а не с `И`, като баба ми. Също така не давам никой да ми вика Ева, като леля ми Евелина. Явно факта, че всъщност съм кръстена на някого е твърде болезнен.
После се появи Адашка номер 1. Високо, слабо, русо, синеоко, умно, мило девойче в долния випуск. Бях бясна. Сериозно бясна.
После зацепих, че всъщност и в съседния клас имам Почти-Адашка, на която все пак също викат Еви. Това също беше невъзпитано.
А сега, като проверявах контролните на осми клас, открих Адашка номер 3, за която знам. Евелина Василена. Сериозно, каква е тази мания с двойни имена в техния клас? Както и да е. Та, нейното контролно беше почти перфектно, което всъщност не успя да ме засрами. Така де, аз почти никога не съм учила истински през живота си, най-малкото пък език, и пак съм сред отличниците, значи представете си какво щеше да стане ако учех. (щях да си възвърна титлата `зубърка` от началния курс`, но това е друга тема.
Мотая се аз из фейсбук и се втрещявам, отвращавам, депресирам и т.н. от това колко много адашки имам. Няма вече мания за единственост и неповторимост. Всъщност я има, но няма как да бъде осъществена. Мога да се прекръстя. Или пък не... Не е важно.

петък, ноември 06, 2009

Аз пък си имам Мъглите на Авалон. И филма и книжката!
(е, реално погледнато ги нямам, защото не са в много материален вид, а във виртуален... но ениуей)
Аз споменах ли, че всъщност цяяяла седмица съм си вкъщи, защото се предполага, че съм болна? Е, така си е. ^^
И ако слуховете са верни и от следващата седмица сме във ваканция.. Ах, дано!
И да, Отто Дикс ме плашат. Всъщност, Михаэль Драу ме плаши. И ме плаши че му знам името.
Затова пък имат песен за любимата ми фобия. ^^

четвъртък, ноември 05, 2009

Песен, от която ме побиват тръпки..

Аз и моите руснаци.. Намерих си майстора.
Не знам какво и` има на този песен, нито музиката, нито текста, нито видеото са нещо кой знае колко добре направено, да не говорим, че за всяко от тези неща съм виждала/чувала къде-къде по-плашещи. Обаче на тази песен и` има нещо! В лошия смисъл на думата. Сякаш...сякаш са ми казали, че е написана от някой луд, който още на следващата вечер се е самоубил в психиатрията. И имаш чувството, че ако я слушаш, ще се заразиш с лудостта му. Или ще сънуваш кошмар с него, от който няма да се събудиш. Сякаш е много извратен слухов паралел на някой разказ на Стивън Кинг. Сякаш е от страшен момент от хорър, в който чудовището се приближава и приближава към камерата, докато в един момент не осъзнаваш, че вече не е част от филма, а от реалността.
Тогава защо не мога да спра да я слушам?
http://vbox7.com/play:d049535f

(не знам точно за какво става въпрос в текста, но го погледнах и, до колкото го разбрах, не е нещо плашещо...)

сряда, ноември 04, 2009

Нещо любопитно.

Ако ме познавате достатъчно добре, вероятно знаете за пълното ми вманиачаване с Фантома на Операта, което започна като бях на около 13. (Още знам целия мюзикъл наизуст.) Както и да е. Бях много доволна, когато намерих руската версия, защото... имам подобно вманиачаване и с руския и най-вече с начина, по който музиката звучи на руски. Както и да е. Идеята е, че текста на руски много ми допадна и по принцип си го харесах доста. Така. След намирането на едно прекраасно сайтче, което превръща аудиото на youtube клипчета в прекрасни, малки, сладки mp3 файлчета, които без проблем могат да бъдат качвани на плейърчето ми, реших да си го намеря отново, за да си го сваля.
Да де, обаче като го търсих намерих нещо друго. Финала на шоуто `Украйна има талант`, където едноименната песен е изпята (и двете роли) от травестит.
Така, да изясним нещо. По принцип съм един от най-приемащите хора на света, въпреки че съм заобиколена от хомофоби. Имам всякакви приятели, само това ще кажа. Но сега за миг побеснях.
Предполагам, че съм направила асоциация с типично българските случки, особено около Мюзик Айдъл. И да, имам нездрава привързаност към тази песен. Така де, мания ми е. (Даже и да не ми е любимата от мюзикъла, което е странно)
Обаче се оказа, че онзи всъщност е много талантлив и се справя...изненадващо добре. Като за вариант `един човек пее и Кристин и Фантома)
Е, не е Найтуиш и не е версията от филма, но е добро. Всъщност откъм пеене е по-добре от Hollyhell, въпреки че никой не може да достигне тяхното интро.
Ениуей, ако на някой му е любопитно -
http://www.youtube.com/watch?v=IfJV9vGZuko .

Някой ден ще направя публикация с всички, заслужаващи да им се обърне внимание, версии и коментар към тях. Мда, това ще ми хареса. ^^