понеделник, март 30, 2009

I am a silhouette of the person wandering in my dreams.

Странно нещо... Кое ли? Всичко.
Страхотно си прекарахме със Сти. А всъщност и с Еми. Въпреки чалгата. А то не беше само чалга де. Изведнъж от никъде се появи Du Hast, после In The End, после Черната овца. После имаше и две дозички Queen. И все пак чалгата беше най-много. Но преживях. И пак си обичам класа.
Тати каза да си взема бележка за днеска и утре и май така ще стане, че днеска просто не можах да се излюпя от леглото преди 11 и половина.
При което баща ми ме посреща някакъв много горд и ми заявява как си бил пуснал антивирусната на лаптопа да сканира за вируси и тя намерила 3 Троянски коня и едно не-знам-си-какво-си.

***

Вече не сънувам него.

***

Ваканция! ^^

И поздрав - http://www.youtube.com/watch?v=FD_NYOPAgm4 .

ПС: Обичам руснаците. ^^ Първо си изтеглих всички песнички, които ми трябваха, а сега даже се появи сийд за онзи албум, който не теглех от един-два дена. - Идея была хороша пока ты не убил себя
Името е много радващо! ^^

***

I'm not her anymore.

***

събота, март 28, 2009

(inlove)

http://www.letsgomobile.org/images/news/nokia/nokia-5730-xpressmusic.jpg

хехе. ^^

Днеска съм на рд-то на Сти, утре съм на рд-то на Еми...въобще, очертава ми се забавен уикенд.
Днеска ми беше изпита по английски. Всъщност, осъзнах го чак когато си легнах снощи, и изведнъж ми стана супер притеснено. Но не беше труден като цяло, та се надявам да имам добър резултат. И...да....есето трябваше да е 250-300 думи, а аз го направих 372, но какво да се прави.
Та...с Лени търсихме подаръци - аз за Еми, тя за Сти, при което цял ден обясняваше колко било топло и колко било лятно....а на мен не ми е лятно. Никога не съм имала специално отношение към лятото, ако не броим ваканцията, но предишното ми лято беше меко казано специално... А сега всичко е толкова различно. И не, няма нищо общо с лятото. Ако ще да стане 40 градуса - за мен не е лято.

петък, март 27, 2009

Най-сетне....

Блогът ми е абсолютно естетически издържан!
Е, може да се замисля за нещо като фон, но така ми харесва... Засега поне. Черно, семпло, изчистено. Хубаво е.
А утре с Лени сме на рождения ден на Сти. Много се радвам, че ни пуснаха. Сти е баси и радващото човече, сериозно.
Ениуей... Имам една идейка. La Vie En Bleu беше...Нещо, което вече не е. Сменям името на новата ми философия, която май ще си остане само като философия, но все пак...обожавам песента. xD

Burn.

Определено се обърквам вече. Времето...Времето минава неусетно, нали? Вече минава по-неусетно. Замислям се все по-рядко, издържам по-дълго. Сънувам други неща.
Нима беше толкова лесно? Всъщност, част от мене винаги си мислеше (или се надяваше) да бъде точно толкова лесно. Онзи въпрос....и отговора ми... Казах си, какво пък, ще ми е сдухано един-два месеца и ще започне да ми минава. Май посбърках с месеците, но може и да съм се оказала права. Дали наистина е започнало да ми минава?
Странно ми е, объркано. Сякаш рационалната и емоционалната ми половинка са си разменили местата. Сега рационалната иска едно, в името на една идея, а емоционалната отказа, сякаш напук. Всъщност още не е отказала напълно. Вкопчена е в един спомен, една мечта, едни сънища...все нереални неща. А може би вече наистина ми е време да започна да обръщам внимание на реалните неща? Но...кое е реално? Това, което искаш, но не можеш да искаш? Това, което вече не искаш толкова много, защото знаеш, че не можеш да имаш? Това, което е било, но вече не е? Или това което е, което даже не занеш какво е, нито дали изобщо съществува?
Както казах, объркано.

Бисер на даскалката по литература. : `Дори сълзите са знак, че животът е жив, а не загинал.`

Ако се опитаме да игнорираме противната тавтология и начина на изразяване като цяло, има някакъв смисъл. Всъщност, едно 16-17 годишно момиче в един форум ми го беше казала в пъти по-красиво. Но това беше отдавна.


Може би са прави. Може би съм била права. Може би любовта наистина е просто химическа реакция в мозъка, продължаваща само около година. Или така ми е по-спокойно.
Както и да е. Така или иначе няма значение.
Защо ли?
Защото както казах ми писна да живея в мечти, спомени и сънища. Камо ли в спомени за мечти. Не мисля, че има нещо по-далечно и нереално от това.
А може би това го прави красиво, но и това няма значение.


И да...толкова време се опитвах да открия песен, която да изрази с текста си всички емоции, които исках да изразя, но накрая се оказа, че тази песен няма текст. Знаете колко държа на текста, нали? Apocalyptica ме научиха да разбирам песента и без него.

Apocalyptica - Burn.

Сякаш...не мога да ви го опиша... песента говори...направо разказва. И едва ли има друг човек, който може да я разбере по абсолютно същия начин, като мен. Но това си я прави моя. Не че някой друг не може да я усеща като своя, но знам, че няма да е по същия начин.
Мразя да ми крадат песните. Ревнива съм откъм песни. Странно, знам, но си представете, някоя песен, която винаги е заемала специално място в сърцето ви и изведнъж...виждате я на нечии мууд, при това свързана с нещо абсолютно различно и тяхно си. Неприятно е, меко казано. Но...не можеш да си запазиш някоя песен. Въпреки че за някои хора...имам много ясно изразено разбиране за `моя песен` и `твоя песен`.
Например, никога не бих си позволила да почувствам Listen to your heart, защото просто нямам право. Затова пък знам, че Лени никога няма да свързва Wherever you will go, с каквото и да е, освен с мисълта, че това е `моя песен`. И това е някак успокоително.

И да...Все още. Но вече `засега`. Евентуално. Очевидно не мога да обичам спомен от мечта. Или всъщност мога. Но самата тази любов ще е един спомен-мечта, една носталгия за нещо, което никога не е било. Чувството да ти липсва нещо, което никога не си имал. Завинаги. Никога...безсмислени понятия.
А дали всичко това е истинско...зависи какво приемате като истинско. Мисля, че за мен е достатъчно истинско. И все пак, лека полека се завръщам към рационалното, леко цинично момиче отпреди 9 месеца. И тя ми казва, да, истинско, но трябва да се откажеш от него. В името на оцеляването. Следваща страница.
А онази, другата... Тя избледнява. Не умира, но изчезва, като мъгла. И само един човек може да я върне. А може би не трябва. Тя е по-жива от мен, а когато си по-жива, боли повече.

четвъртък, март 26, 2009

"Когда мы смотрели, как догорают мосты.`

Споменах ви изтегления албум на Amatory, нали? (Книга Мертвых още се тегли, брех, тия руснаци нещо се излагат.)
Пуснах си го, ужкимм да го прослушам, но си се зачетох в книжката и без да се усетя, престанах да обръщам по-специално внимание на песните. Да, но после се появи тази песен. Вероятно ми обърна внимание, защото е различна от останалите. Няма го деренето. Не че имам нещо против деренето де, Господ и Лени са ми свидетели, че обожавам деренето на Игорь, но тази песен някак си ме грабна. Не знам. После погледнах и текста и ми стана още по-близка. Просто има нещо в нея, нещо красиво. Другите...те са песни, радващи, добри, но песни. А това е Песен. :)
`Дыши со мной` също се опита да ми напправи по-специално впечатление, но ще видим, дали ще успее.
И да, мислех си, че харесвам гласа на Игорь, но сега вече много го харесвам. Така де, това дете може да пее, може да се дере, може да рапира... Мултифункционал. xD
Усещам, че лека полека ще си ги различавам песничките. Почти ми се свали албума на Kambodge, а вокала им се дере просто гениално. и сега ще ви покажа колко повърхностна съ м всъщност. Защо знам името на Игорь, а не неговото? Защото Игорь е сладък, а той не е. (или защото обожавам Револьвер, а тя е на Fourth Dimension feat. Игорь от Amatory, та по един или по друг начин ми се е забило в главата. )

И да, обичам руски. А симпатията ми към руснаците е всеизвестна. При това произлиза от далечния първи клас. ;D
Айде, аз ще си чета книжката. Лека ми нощ.

и някаква незнайна песен навява на душата страх.

- Николай Лилиев.

Може би хората отдаваме твърде голямо значение на музиката. Така де, живях си много добре до около 13 годишна възраст без да слушам кой-знае колко музика и нищо ми няма.
Отдавна се замислях над това, но последната капка беше лигавенето на Елена, че не можела да преживее 1 ден без айпода си. As if.
Ениуей, писна ми да слушам половината си песни от Ютюб. Свалям като луда. И разучавам. Разни групи, на които съм чувала само по 1 песен, но са ми направили добро впечатление, групи, на които съм обърнала внимание като съм слушала Nightwish или Apocalyptica радио, или просто групи, които са ми хвалели, но до които така и не съм стигала.... всичко се сваля, по цели дискографии едва ли не.

Освен това, се амбицирах и си спомних един руски сайт от времето, когато се мъчех да си намеря Бедната Настя. (blush)
Та, сега съм спокойна вече, защото си намерих достатъчно метълкор и алтърнатив за няколко месеца.
Да видим...
Имам дискографията на :
After Forever, Apocalyptica, Epica, Kamelot, Rashamba, Sirenia и Xandria.
В момента ми се свалят :
1 албум на Аркона
1 на Amatory, един вече си свалих, но не мога да намеря Осколки :S
1 албим, дето не мога да се ориентирам чии е, може да е друг на Рашамба....А не, на Kambodge е. Моя грешка.
Иии 1 на Fourth Dimension, дето всъщност може да са им толкова...
Трябва да си намеря Слезы, или ако не албум, то поне Убей!.

Иии, си свалих Сентябрь на Стигмата, не ме интересува колко емовски звучи бедната песен, пак си я харесвам.
Освен това, имаме един дъълъг списък с групи за проучаване и сваляне, вкюлващ
:
Theatre Of Tragedy, Lunatica, Elis, Krypteria, Therion, Sonata Arctica, ristania, EdenBridge, Leave's Eyes, Visions of Atlanits, Nemesea, Stream of Passion, Blind guardian иии още поне толкова.

Освен това ще си сваля рзните му песни, дето иначе си ги слушам от Ютюб.

Усещате как лимита от 1 гб на mp3-ката ми си е изчерпан и отпреди да започна да описвам грандиозните са планове.

Искам нещо голямо. Поне 4 гб + дупка за допълнителна карта бе, мамка му!
Ениуей, Ipod Classic 80gb би ми се отразил добре, ама много скъпо бе, майка му. xD

А версията на 2 войны, с която се сдобих е различна от тази в клипа и не ми харесва. То и с I don't care стана така де...
Ениуей, оставям ви.

И да, обичам Amatory още повече.

И книжката, която Лени ми прати е супер радваща. (sun)
Ии, тати ще ми купи самоучител по руски, щото стана ясно, че в училище нищо няма да се случи.
Чао, чао.

вторник, март 24, 2009

Not afraid of the dark.

"Къде е той? А тя? Къде ли
животът им сега тече,
или отдавна са изтлели,
подобно на това цветче?"


Не обичам тишината. Това е нещото, което ме плаши повече от всичко друго. Като бях малка и оставах самичка вкъщи след някой страшен филм даже не обръщох внимание на тъмнината, на мрака. И до днес постоянно седя без лампи, на спуснати щори, просто защото така се чувствам комфортно. Но без какъвто и да е било фонов шум, в мен веднага светва лампичка за внимание и заставам нащрек.

А даже не знам защо ми го казвам. Всъщнот знам. Защото половината неща в блога ми са метафори и намеци, които никой няма да разбере, така че...защо ли се мъча?

Бих искала да изкажа възмущението си от образователната система. Или от учителите ни. Или от училището?
Всъщност, това мислех да направя сутринта, но сега явно ми е минало.
Стигнаах до заключението, че светът изглежда по-нормален, когато съм от третие час. Ако не за друго, като изляза от вкъщи има слънце. Има и хора, та не съм единствената на улицата, като някакъв самотен силует в някоя мрачна картина.
И да, бях се наспала.

И имам шестичка по математика. Всъщност 5,80 , но да не издребняваме. xD
И, и, и, реших една задача по Физика на дъската! :O

Иии, няма вече Пушкин. ;(
Затова пък има Балзак. А аз даже не знам дали това е добра новина или не. Предполагам, че не е, но какво да се прави.

Ии, отново имам желанието да бъда прилежна ученичка. То горкото се появява и изчезва толкова често и ненадейно, че имам чувството, че е продиктувано от хормоните :D
Но ще се възролзвам докато го има. Значиии, за утре имам огромно домашно по френски, което планирам да си напиша, при това добре. *търси речник*

Ениуей, даже ръка смятам да вдигам. *кима решително*

Какво друго имаме утре?
Етика. Пфф.
Информатика. (sun)
Руски. Със студентката.
*счупих си нокът*
Френски.
Химия. Преговор, контролно в петък, на което планирам да имам 6.
История. Ще връща контролните. Освен това, каза че на този раздел ще изпитва устно, което е много добре. И, значи че трябва да науча три урока. найс.

Отивам да ям. :D
Чао.

Между другото, обичам ПодЛеглото.
Обаче старото ми е тотално прецакано. :D

Айде, махам се.
Това да не стане като вчера, когато 15 минути отивах да се къпа? xD
Мне, тоя път няма кой да ме спира. Всъщност...
Аз мога и сама.
Ама няма.
Чао.

А, Асен днеска само някакъв седи и ме гледа и вика "Имаш нещо тънко и черно на лицето. Всъщност, много са, ама това не си е на мястото." При което аз му се чудя какви ги дрънка, а той само "Помисли - Черно и Тънко."
Оказа се, че съм имала мигличка на бузата.
lol.

вторник, март 17, 2009

...и студ необясним в душата властва тайно, когато в нас пламти кръвта.

(не можах да намеря оригинала...)

Харесвам Пушкин, но обичам Лермонтов. До това заключение стигнах. Просто човекът пише неща, които аз бих написала, ако ме биваше поне малко в поезията. Само дето мен не ме бива. :)

Ще ви пусна няколко по-късно, но сега отивам да си легна..Всъщност...да ям или да спя? Трудно решение...

[13:16:46] - Nyx. - каза: Да ям или да спя? :D
[13:17:00] Lady Crow каза: аз сега ям,после ще спя
[13:17:03] Lady Crow каза: :D
[13:17:13] - Nyx. - каза: Хм...звучи логично...предполагам...
[13:17:21] - Nyx. - каза: Май ще последвам примера ти. :)
[13:17:28] Lady Crow каза: (sun)

Имаме план!

четвъртък, март 12, 2009

xD

Мууда на Злати: И бяхме изгонени от училищната закусвалня с думите: "Махайте се от тука! Това да не ви е закусвалня?(rofl)

Ето какво се случва. Голямо междучасие и на така наречената от Вики `VIP маса` сме Мила, Злати, Косьо, Яна, Лора, Уинки и аз. На другата маса са Вики и Ема, на третата...да речем че са статисти някакви, даже не мога да ви кажа от кой клас са.
Забележете, действието се развива в стола, в голямото междучасие. Вече към края на въпросната безценна почивка за трудолюбивите ни умове една от дамите в стола (изкушавам се да кажа `лелки`) се провикна `Ама вие какво седите сука ся, междучасието свърши, това да не ви е чакалня, или закусвалня?!`
Um, DUH!

Ениуей, утре нашия клас има някакъв мач с `г` клас, ама не разбрах - футбол ли, волейбол ли, какво. Но тъй като е след даскало, вероятно ще ходим.
А събота съм на училище. По принцип нали си ходя на английски и без това не трябва да ми пука, ама 1 час и половина сън отгоре не отказвам никога. Е да, ама не.
Получих си великата стипендия. lol

Отсега нататъка ще пиша с химикалки като тези на Румянка. :D
Ми какво да направя, много ме радват!
И от догодина няма да има такова нещо като тетрадка. О не. Купувам си една бала листове, разпределям ги в пликове, а тях пъхам в някоя папка. Писна ми просто.

Имам проблем. Не мога да си намеря несесера, а в него са ми презареждащите батерии за mp3-ката...та ще трябва да го търся.
Просто не е истина как може всичко до което се докосна да изчезва...
Може пък да съм го оставила в ИЧС-то, по някаква супер затрита логика...Ох не знам и аз.

Почнахме да учим Пушкин. Харесвам Пушкин. но още повече харесвам Лермонтов. Абе, харесвам руски неща. ;D
И започнах да чета Майстора и Маргарита. Като напредна ще ви пиша мнение.
Сега ще си търся стихотворенията на Лермонтов в оригинал, защото нали все пак ужким уча руски. Та до после.

сряда, март 11, 2009

`La Vie En Bleu` goes red!

Не, не съм станала ЦСКА-рка. (Боже опази.) Просто имах нужда от промяна. Е, каква по-добра промяна от това да преминеш от синьо към червено?
I'm not blue any more. ^^ Actually I still am, I just pretend I'm not.
Друга възможно промяна би било да си отрежа косата, но не ми се умира все пак.
Интересното беше, че днеска от бедничкия касетофон на класа не звучеше чалга. Не че се оплаквам, даже напротив. Приятно е да чуеш някоя и друга хубава песен. :)
Пък аз сега си слушкам музика (много успокоително ми действа) и за пореден път се самонавивам да продължа напред. Всъщност аз натам съм тръгнала, няма друг път. но продължавам да поглеждам назад. Което в повечето случаи води до болезнено спъване. Но все пак се надявам полека лека да ми мине. И ако трябва да бъда честна, не мога да повярвам, че тези думи идват от мен. Пак започнах да мисля с главата. Всъщност аз въобще спирала ли съм? Може би. Но не знам, беше ми твърде объркано.
Както и да е. Исках да ви се похваля с промяната на външния вид на блога ми, и очаквайте нови в следващите няколко дни, докато накрая не се спра на наистина подходяща картинка. но ще е червена. Просто ви го гарантирам.

вторник, март 10, 2009

Omg o.O

Блогът ми биде прочетен от известна личност. xD

Казвала ли съм, че обичам сняг? Ами, наистина обичам сняг, ама днеска даже и на ен ми дойде малко в повече. Всъщност на снега му нямаше нищо, ама беше придружен с един много гаден вятър. Направо да се чудиш как да си държиш чадъра. Пък моя милост нали е умна - с пола. ;D

Днеска реално погледнато е имало родителска среща, ама на наште не им се ходеше. ;D
Между другото, напомнете ми да не давам на майка ми да чете нищо, писано от мене, включително и есетата от даскало. Имам шестичка по литература. Не съм особено горда, главно защото шестица по литература в училище (поне с моята учителка) не означава много, поне за мен.
Важното в случая е, че самата аз бях доволна от въпросното есе (на великата тема `Корабокрушението на моя съвременник`) беше гениално. Така де, нали се сещате как си знаех за класното, че ще имам четворка, защото не ми беше ден за писане? Е, сега Славчева ме нацели в добро настроение и си знаех, че ще се справя добре.
Да де, ама като се връщам и се похвалвам на майка ми, тя решава, че трябва да прочете въпросното нещо. И просто усетих, че не и хареса. И ми развали настроението.

Между другото, като говорим за хора, които ми развалят настроението...
Има някакъв конкурс към Френския институт за песен с оригинален текст (на френски), оригинални музика и клип. Проекта се прави на двойки и с Ема решихме да се пробваме. Да де, ама седнаха да ни обясняват, че няма начин да спечелим. А наградата за първо място е 10дневна екскурзия до Франция. Ама не знам, ще видим.

Искам си лятото. Искам си онзи ден.

поздрав -> Nightwish - While Your Lips Are Still Red.

понеделник, март 09, 2009

i need a hug..

Някакъв странен късмет...

напоследък, колкото пъти се кача в автобуса или тролея и има някаква музика, все е рокче. Не че се оплаквам, даже напротив. Изключително приятно ме изненадва тази тенденция.
Но естествено, по-скоро си го въобразявам и просто съм се научила да не обръщам внимание на чалгата. Май е така. господи докъде се стигна, чалга в слуховия ми обхват, а аз не изпадам в агонични мозъчни спазми.
И за съжаление май е точно така, щото като се замисля, на връщане от даскало видях един плакат на Райна в тролея, и вероятно е имало музикален съпровод. но да ви кажа, още по-добре е, че не помня. Лошото е, че не само че помня, че плаката беше на Райна, а и свързвам името с лице, а даже се сещам за 1 песен. Ех, доброто старо 93то. (not)

Е, какво друго да ви кажа. Лени има една интересна теория, дето всъщност и аз си я бях помислила по едно време, а сега даже и Марги е съгласна. мила не изглежда особено заинтересувана, а Яна заяви, че всичко е възможно, така че и аз не знам.
О, тая седмица трябва да се разберем със Сти, Мила и Лени да се видиме. Отдавна не сме се виждали със Сти.

Tова трябва да се поправи. xD


О, според Вики съм хакерче. ^^
yeah, right. xD

неделя, март 08, 2009

Кирилицата.

Не, няма да ви говоря за това, че сме българи и трябва да уважаваме езика си, защото заради него сме се запазили по време на робството. Това няма нищо общо. И е клише, и в един момент в една определена част от тийнеджърите стана модерно да го правя, за да изглеждат кой-знае-колко дълбокомислени.
Проблемът ми е:
Защо трябва да се чудя дали U означава У или Ъ?
Защо трябва да се чудя дали Y означава У, Ъ, Й или ы?
Как се пише Й? J, I, Y? Или просто ще го забравим?
ДЖ? - DJ или DG?
И какво по дяволите трябва да означава Q?

Оплаках се. :)

И още нещо. Абе, тия дето са ви раждали, ако наистина обичате някой, поне имайте достатъчно уважение да изпишете шибаната дума `много`. Не е толкова трудно нали? Ама не, въпреки че обичате въпросния човек лайк, соу мъч, не можете да напишете нещо повече от `мн`. Похвално. Замислете се.
Пък и десетките целувчици и мечета можете да ги слагате, нали? `М-Н-О-Г-О`. Или сте малоумни, или се правите на интересни.
О да, много сте интересни. Още по-интересни сте като кажете `ko pr`. `Как си?` и `Какво правиш?` са отвъд възможностите ви.
А после аз съм loser-ката задето пиша на правилен (или поне се надявам да е такъв) български език.
Да не говорим, че на купони аз нямам право да избера нито една песен. Не дай си Боже Евелина да пусне нещо, та тя не слуша чалга. Сякаш това ме прави нещо по-малко от теб. И сякаш е задължително само това да се слуша.

И някой да ми забрани да разглеждам `Всички абонати` в скайпа. Трябва да си седя на VIP групата нон-стоп...

Пак скачам от тема на тема. Утре ще ставам рано, защото не само съм на английски пък и трябва да си напиша домашното преди да тръгна. Та лекa нощ.
Сложих си най-сдухващия десктоп. ^^

събота, март 07, 2009

In love.

http://www.youtube.com/watch?v=Uu9uxGP5nL0

Обичамобичамобичамобичамобичам.

та, нали получих нов (стар) компютър, което реално погледнато е страхотно, по две причини.
Стария беше наистина много зле (горкото ми бебче), та малко или много ми притискаше със закупуването на нов. Та този сегашния се държи прилично и дава надежди да продължава в същия дух известно време, което отлага необходимостта наште да ми купуват.
Което означава какво? Точно така, мястото за подарък за рождения ми ден се освобождава.
Вече реших, че имам нужда от нова mp3-ка. Не че старата ми прави проблеми, бедното Филипсче се държи мъжки, макар че го имам от...оу, like, 2 години и половина. Нищо работа, нали? Та, проблемът е, че е един GB, а аз лека полека разширявам музикалната си култура, откривам нови изпълнители, и честно казано ми трябват...повече. Много повече.

Та, открих, че с last.fm всъщност се намират бая интересни нещица. Та, седя си тук с един списък на групи, чиито дискографии трябва да изтегля за да си избера кои песни харесвам до толкова, че да си ги сложа на mp3-ката. И така.

Бях дала на баща ми едни слушалки, ама май ще си ги взема, че по ме радват от моите. (бях ги забравила)

О, докато вкарам горкото компютърче в релси мина поне седмица. Имах си списък с програмки.

Списъците са много хубаво нещо.

както и да е. Днеска имам да си изпера косата, да мия чинии, евентуално да напише поне една част от домашното по английски, да прослушам някоя и друга песен, и такам.

Чао.

сряда, март 04, 2009

Мразя те.

Не че ще прочетеш това някога. А даже и да го прочетеш няма да ти пука. Което не е много мило, но ти кога пък си правил нещо мило. Дам, точно така, никога.
Просто ме остави без думи. Да изпишеш всички тези неща беше просто грозно.
Мога само да ти пожелая....пожелавам ти някой ден да се влюбиш. Не ме интересува кога или в кого, но ще се моля да се влюбиш и ще се моля тя да те стъпче по абсолютно същия начин. ако не и по-брутално.
Освен това си егоист.

И да, говоря простичко, защото вярвам, че неукрасените и семпли думи имат най-голяма сила. Пък и не всички сме като теб. То не беше писател, то не беше поет, то не беше фотограф.

Кучка. :)
Мразя те.
Дано някой ден и на теб ти разбият сърцето.

Клишета.

И аз съм клише и ти си клише. Всички сме клишета и сме заобиколени от тях. А ако се опитваш да изглеждаш супер различен и дълбокомислен - ставаш още по-клиширан. Великите ви чувства, голямата ви любов, колкото и да е истинска, колкото и да е силна, е клише. Тъжно е. Любовта по дефиниция е клише. Но пък и омразата е клише. Пък омразата, която става на любов е най-голямото възможно клише. Всъщност, преди него е само онази велика, безсмъртна, единствена и неповторима, но невъзможно любов. Е, аз пък ще ти кажа, че няма невъзможни неща. И невъзможна любов няма. Даже тази толкова прехвалена глупост Ромео и Жулиета. Толкова ли не можаха една нощ да ограбят техните и да избягат и да си живеят умерено и кротко някъде?
Не. Трябваше да се самоубият, защото, видите ли, не могат да живеят един без друг. Баси и идиотщината, с извинение...

Ако се замислиш, няма невъзможна любов, защото ако е истинска, ще направиш всичко възможно да я осъществиш, а вече изяснихме, че няма невъзможни неща. Та, проблемът на невъзможната любов е, че не е е истинска.

Но пък и тя крие определен чар. Нещо, което нямаш, никога не си имал и никога няма да имаш.

I loved you once, I love you still, I always have, I always will.

Противореча си, знам. Хем казвам, че не е истинска любов, хем и аз не знам.
Днеска не съм в кондиция.

Но пък Мюзик Айдъл беше забавно. А ние с Мила сме възмутени от това как може досега да не се е появило нито едно метълче.

И да. Това беше 15 minutes ago.

А сега...
He broke your heart, so I'll break his neck. Или няма. Но няма значение.
Мразя го. ОТ началото знаех, че ще го намразя, но този момент така и не идваше. Е, ето го, дойде.

Разбирам истински идеята на `гледната точка`.

Лека нощ и сладки сънища. Дано поне сънищата ви са сладки, защото така като гледам, животът си е горчив.

вторник, март 03, 2009

Утре...

Съм на училище. А не ми се ходи. Направо не мога да ви опиша колко не ми се ходи. Просто имам чувството, че ще стане като в съботата - просто няма да имам сили да се изправя в леглото. Само дето едно е да не отидеш на английски, друго си е да пропуснеш половин училищен ден.

Обичам Мюзик Айдъл, споменавала ли съм го? Много ме радва това нещо, а сега с лаптопа ми е още по-забавно, защото мога хем да го гледам, хем да си го обсъждаме. ^^

Баща ми ме дразни само, когато ми се оплаква от компютъра си с тон на недоволен клиент, сякаш аз отговарям за всяка тъпа машина на този свят.

Мразя празници. Да, даже и трети март. Наште събират бабите. Сякаш бедните жени няма да прозрат в това, както и в това, че им звънят всяка вечер - майка ми на майка си, а баща ми на леля си. Съжаление. Пф.

Спи ми се. Лека ви нощ.
Днеска проведох един от разговорите, които исках. Засега си изясних някои неща, но има още за доизясняване. Но съм доволна. :)

Когато някой успява да те усмихне без да се опитва, само с това, че е себе си...Това означава много, нали?

^^

На новият компютър съм. И се държи учудващо прилично.
Хм...Странно ми е, всичко трябва да си правя наново. Сякаш ми няма дясната ръка. А нали съм тъпа забравих да си запомня някои важни неща от стария комп, като отметките и т.н. Е, усещам как няколко седмици подред ще пускам ту единия ту другия. Това което се сетих обаче, беше да си запазя скайп хронологиите. А както всички знаем, те са изключително важно нещо. Дам...трябва да можем да ги препрочитаме като ни налегнат емоционално-мазохистични настроения.

Купона на Ема беше забавен. Малко множко чалга, ама то така...

Какво друго...изпонакупила съм мартеници за всичко що диша едва ли не...

И ми е сдухано. По дефиниция. Може би някои хора, които преди толкова много говореха за това колко е важно да се изправиш пред някой и да му кажеш всичко в очите, най-сетне го направят, вместо да мълчат като риби...
Така де, много ли искам?