Кирилицата.

Не, няма да ви говоря за това, че сме българи и трябва да уважаваме езика си, защото заради него сме се запазили по време на робството. Това няма нищо общо. И е клише, и в един момент в една определена част от тийнеджърите стана модерно да го правя, за да изглеждат кой-знае-колко дълбокомислени.
Проблемът ми е:
Защо трябва да се чудя дали U означава У или Ъ?
Защо трябва да се чудя дали Y означава У, Ъ, Й или ы?
Как се пише Й? J, I, Y? Или просто ще го забравим?
ДЖ? - DJ или DG?
И какво по дяволите трябва да означава Q?

Оплаках се. :)

И още нещо. Абе, тия дето са ви раждали, ако наистина обичате някой, поне имайте достатъчно уважение да изпишете шибаната дума `много`. Не е толкова трудно нали? Ама не, въпреки че обичате въпросния човек лайк, соу мъч, не можете да напишете нещо повече от `мн`. Похвално. Замислете се.
Пък и десетките целувчици и мечета можете да ги слагате, нали? `М-Н-О-Г-О`. Или сте малоумни, или се правите на интересни.
О да, много сте интересни. Още по-интересни сте като кажете `ko pr`. `Как си?` и `Какво правиш?` са отвъд възможностите ви.
А после аз съм loser-ката задето пиша на правилен (или поне се надявам да е такъв) български език.
Да не говорим, че на купони аз нямам право да избера нито една песен. Не дай си Боже Евелина да пусне нещо, та тя не слуша чалга. Сякаш това ме прави нещо по-малко от теб. И сякаш е задължително само това да се слуша.

И някой да ми забрани да разглеждам `Всички абонати` в скайпа. Трябва да си седя на VIP групата нон-стоп...

Пак скачам от тема на тема. Утре ще ставам рано, защото не само съм на английски пък и трябва да си напиша домашното преди да тръгна. Та лекa нощ.