четвъртък, август 27, 2009

=(

Аз, аз, аз си направих един тест във фейсбук, How many people love you?, и то, и то, и то ми излезе NO ONE. (мда, с големи букви)
Уааа!

сряда, август 26, 2009

Love is in the air. ^^

[02.11.2007 15:27:10] BitterSweetTears каза: лени....влюбих се!
[07.03.2009 22:50:49] - SeaStar - каза: Лени...влюбих се :D
[27.03.2009 15:37:53] - Nyx. - каза: влюбих се...да, пак :D
[02.05.2009 13:23:35] - Evilyn. - каза: Лени, влюбих се!! (h)
[15.10.2007 20:10:56] BitterSweetTears каза: влюбена съм
[25.03.2009 17:31:39] - Nyx. - каза: Влюбена съм. :D

вторник, август 25, 2009

Подреждам...

Аз съм разхвърлян човек. Нищо оригинално в това, предполагам, тъй като повечето хора сме или подредени или разхвърляни. Е, майка ми го вижда като някаква необикновена дарба, но тя е подредена, така че да я оставим на страна. Т, стигнах до последната фаза на разтребването на стаята ми. Изхвърлих каквото трябваше да изхвърля, което е много трудно, поне за мен. Още пазех неща от типа на... част от шнолка, която съм имала като малка, даже и да не съм я харесвала. Както и нещата които намирам, а аз имам таланта да намирам мноооого неща. Повечето са пълни боклуци, естествено, като например счупен пластмасов пръстен, който явно някое детенце е мислело за златен, с много наситен син камък. Да, намерила съм го, вероятно на улицата. Да, взела съм го. Да, още го пазя.
А частта от гореспоменатата шнола бе разделена още повече и изхвърлих само едната половинка, една дантела, другата я оставих.

Какво да направя. Пазя всичко. Мразя да изхвърлям. Привързвам се даже към неща, които не харесвам.

Миналото лято си купих тетрадка с вълци, която още не използвам, защото не мога да измисля за какво. Нямам какво да напиша в нея.
Имам плакат с тигър, която очевидно никога няма да си сложа. Но снимката е толкова хубава, че не ми дава сърце да го смачкам на топка и да го хвърля, както правя с контролните по френски.
Като говорим за френски, запазих си задната корица на тетрадката, която хвърлих без никакви угризения.

Майка ми погледна купчината, която ми остава да доразтребя и каза `Добре, сега сортирай тези, които ти трябват.`

"Ъм, това са тези, които съм сортирала, че ми трябват"

И тя взе една моя стара игра, не знам дали ги знаете, проста евтина машинка с малко екранче и игри от сорта на Тетрис и Змия. Като малка имах, но се счупи, баща ми даже го носеше да ми го оправят, съдрах се да рева за това нещо... Та няколко години след това ми купиха друго, когато все пак се намери отново такова нещо. И сега тя ми казва, че то не е от нещата, които ми трябват, а "просто съм привързана към него".

Напротив, трябва ми. Ако не знам, че е на масичката до леглото ми и че мога да посегна и да си поиграя на него във всеки даден момент, постоянно ще искам да играя на него.
Всъщност едва ли. Реално погледнато съм твърде голяма да си играя с каквото и да е било. Но това не пречи Пухчо да си седи на леглото ми, нали?
Като бях малка кака спеше с едно плюшено мече и помня, че когато попитах мама дали не е твърде голяма за плюшени играчки, ми бе отговорено, че е подарък от гаджето и`. Не знам до колко съм разбрала това тогава, ама както и да е. Спомените ми за гаджетата на сестра ми се изчерпва с донасянето на багажа и` у нас от един батко след като се беше скарала с майка си и беше дошла да живее вкъщи два-три месеца. Аз пак едва ли съм била по-голяма от 7 годишна, така че и това ми е мъгляво.

Докъде бях стигнала?
Я да прегледам купчината... Апарата, който ми купиха за... 10тия рожден ден? Много симпатичен Кодак Джуниър, горкото нещо едва ли ще бъде докоснато отново, все пак е с лента, а вкъщи има два апарата, една камера ии... 5 снимащи телефона.
Някакво отвратително лилаво блещукащо моливче, което може и да успея да изхвърля.

Упс, ето го и договора за нета...Трябва да му измисля място...


А трябва и да лягам, защото утре трябва да стана рано, защото съм на фризьор. *въздъх*
Лека.

Ocean Gypsy Of The Moon.

понеделник, август 24, 2009

"Забраняват метъла в училище."

Ето, доживях и този момент. Държавата собственоръчно доказа колко е прогнила всъщност. Иска ми се да разбера каква музика слушат тези, които са го измислили това нещо. Щото моята директорка например слуша чалга. не че имам доказателство, но се облича така освен това разреши на някакъв чалга певец да си снима клипа в нашето училище... В нашата стая, която ние ремонтирахме със собствени средства.
Появява се логичен въпрос. Защо не забранят чалгата? А, а?

Лично аз винаги съм искала униформа, не знам защо, просто като ги гледам по филмите и много ме радват. Като нещо им пречи как се обличаме, да вкарат униформи де. Много двусмислици и неясности ще бъдат изчистени. Разбира се, появява се момента, че сигурно ще ни направят някакви гадни, зле ушити униформи.

"Хевиметълът заедно с джапанките отива в историята за възпитаниците на Строителната гимназия в Перник. Директорът на школото Самуил Шейнин е вероятно един от малкото ръководители, обвързали забраните и с определен музикален стил. За сметка на това няма училище, в което под възбрана да е отишла чалгата, констатира проверка на "Стандарт"."

[20:54:37] - Nyx. - каза: http://www.vbox7.com/play:41b36e28
[20:57:40] Lady Crow каза: (rofl)
[20:58:01] - Nyx. - каза: Ама такава коса две години се пуска!
[20:58:09] Lady Crow каза: Знам
[20:58:17] - Nyx. - каза: То си е садистично да я отрежеш
[20:58:45] Lady Crow каза: Абсолютно!
[20:59:21] - Nyx. - каза: Ох, сърцето ме заболя при мисълта...

" Какво ще забранят на метала? Да си го слушаш на плеъра в междучасието? Ще ти минава инспектор да ти проверява? ("Я какво имаме тук? Бийтълс... Сатанист! Отиваме в милицията!") "

Нямам думи..При това точно когато планът ми за потъмняване на гардероба ми е в пълно действие...

сряда, август 19, 2009

Страх ме е.

Компютърът ми издава абсолютно същия звук като мацката от Гняв. Това е притеснително.

понеделник, август 17, 2009

Интересно ми е...

Как се получава така, че всеки път като седна да си разтребвам стаята, рано или късно се намирам в море от стари контролни по френски? Е, този път не им обърнах много внимание, ами направо ги набутах където им е мястото - в плика за боклука. Всъщност, остава ми секцията и шкафа с учебниците, а и на двете места има подозрително голямо количество хартия...та ще видим. Вече си представям още десетина диктовки да изскочат отнякъде.

О, знаете ли? Купуването на 8 гигабайтова mp3-ка май беше ненужно, защото нееее, няма как да я занеса на морето, защото няма да взимаме лаптопа. Но баща ми ще ми отпусна старата ми, която му подарих. Явно не иска дъщеря му да умре. Но познайте? Знаейки, че имам 8 гигабайта, съм сваляла като ненормална. При което какво се случва? Сега ЕДВА събрах 4 групи. ЧЕТИРИ ШИБАНИ ГРУПИ.

Е, това включва (почти) пълната дискография на Найтуиш, но това да не ви впечатлява.

НЯМА Апокалиптика! Няма АМАТОРИ! И още много неща няма.

Бедничката аз...

НЯМАМ ФАНТОМА!

Е, имам песента на Найтуиш, но аз си исках ЦЕЛИЯ ШИБАН Саунд-трак, към филма. Да не говорим как съм го сваляла песен по песен от Дата-та, дето вече е ПЛАТЕНА и трябва да чакаш 45 секунди на файл за да го свалиш, ако не си си платил.

Хах, аз много се оплаквам.

Мне, всъщност за днеска свърших с разтребването, слушам си музика и до мен им сладолед.

^^

събота, август 15, 2009

Детство мое...

След като си намерих Пръстенът на дракона с БГ аудио, при това аудиото от касетката, която имах много отдавна, ми остават още няколко игрални филма, които съм обожавала като дете.
Пещерата на златната роза, слава Богу, вече се намира относително лесно. И ми остава да се замисля, кои бяха другите?

Полярния крал. The Polar Bear King.
Обожавах го, наистина. Още имам касетката някъде, въпреки че е развалена. Те май всичките са така. Та, принцът е превърнат в бяла мечка от вещицата и отива в една страна, където е вечна зима и си намира принцеса. Женят се, той се превръща в човек през нощта, но гадните сестри на принцесата я убеждават да се промъкне и да го види през нощта. Тя май беше малко вързана в ръцете, защото успя да разсипе восък върху него, а се оказа, че част от проклятието е, че ако го види, той ще принадлежи на вещицата. И останалата част от филма тя се мъчеше да го спасява. Ениуей, много беше сладко.

(не помня българското име, не ме питайте как се добрах до истинското) a.k.a. Sorellina e il Principe del Sogno a.k.a. "La légende d'Alisea". Фюх. Ениуей, това е поредната приказка от Ламберто Бава, става въпрос за едно момич, отвлечено от зъл магьосник и един принц, с който са влюбени, но могат да се виждат само в сънищата си. Плюс, че всеки вижда другия както го помни - като дете, затова когато случайно се срещат след като тя избягва, не се познават. Тъжно. Гледала съм го само веднъж, но го обожавам. xD

Иии, Книга за Джунглата, игралния от 94та. Това нещо ме беше объркало адски много като малка, защото там мацката учи Маугли да танцува и броеше такта, но броеше `Едно, две...Четири, пет шест.` А аз примерно две-три годишна. И после много трудно си припомних, че трябва да има три. Него лесно си го намерих.

Така...Имам Дезидерия, мога да си набавя Фантагиро, за Ализея току що намерих руски субтитри, което е добре(а и отдавна не съм проверявала френските сайтове, може да е изскочила отнякъде), Маугли го има наоколо, при това на английски, та няма да ми трябват субтитри.

И остава... мда, остава Поларния крал. Има началото в YouTube, но онзи казва, че не може да качи останалата част (защото е тъп, мен ако ме питате). Та, ще трябва да се търси още. Рано или късно...
И да, бях изпаднала в депресия, когато касетките ми започнаха даа ме предават една по една, но сега... сега си ги събирам.

Дам, отивам да търся из френските сайтове.
До някога.

Edit: О, и игралния филм за Жабока-принц. (всъщност крал, доколкото му разбирам немското име).

Edit2:

Йес, йес, йес! Пещерата на златната роза е със стария дублаж, като от покойните ми касетки! Със стария глас на Тарабас! ^^

Edit3: О, и Роня! И нея рябва да я потърся и се надявам да е по-лесно, ако не за друго, ами май беше спечелил някаква награда филма...

Edit4 (увличам се малко вече..)
Намерих Полярния крал с английско аудио в един български сайт, но няма сийд... Надявам се да успея да го сваля рано или късно.

четвъртък, август 13, 2009

I'm gonna crack...

Просто едно от онези писма, които никога не биват изпратени.

Окей, хубаво, напълняла си, СХВАНАХ, повярвай ми, схванах. Но като ми го казваш ВСЕКИ БОЖИ ДЕН няма да отслабнеш, нали се сещаш? Ако се отслабваше с оплакване, щях да съм като Кийра Найтли. Лайк, сериозно.
И особено като кажеш, че НИЩО не ядеш. Ама разбира се. Караш на фотосинтеза. Това е единствения начин да не ядеш нищо, и пак да пълнееш. Е, знаеш ли какво? СТОЙ НА СЯНКА ТОГАВА.
Другото което е... Защо си мислиш, че щом си ме родила значи ме познаваш? Определено не ме познаваш, щом в 50% от случаите, когато скочиш за нещо, което съм казала.. просто не си ЗАЦЕПИЛА какво имам предвид.
Също така, престани да ме сравняваш със себе си. Окей, ти си била педантично подредено дете, което не е смеело да се сопне даже лекичко на родителите си и си е записвало всеки техен БЕЗЦЕНЕН СЪВЕТ в малката си главичка. Явно си нямала собствено мнение, защото познай? Аз си имам и си ми е напълно изградено и нищо, което кажеш няма да го промени. Но естествено, щом отбележа този НЕЗНАЧИТЕЛЕН факт и какво става?

"Аз не може ли да се изкажа? Ако искаш мога въобще да не ти говоря."
*излиза от стаята.* *пауза* *влиза в стаята.*
"И ако искаш да знаеш, АЗ винаги съм изслушвала родителите ми и не съм си и помисляла да им държа такъв тон."
*излиза от стаята.* *пауза* *влиза в стаята.*
"Ако не майка ти, то кой ще ти каже тази неща? И не ме гледай с този празен поглед!"

Хелооооу, ако аз ЗНАМ тези неща или, не дай си Боже, НЕ СЪМ СЪГЛАСНА с тези неща, какво правим? Трябва да те изслушам. Как да те изслушвам без да се изнервям и да ти се сопвам, като знам всяка втора дума от изречението ти преди ТИ САМАТА да се сетиш каква ще е? И един вид аз си казвам 50% от тези неща, защото трябва да ти подсказвам думи. А даже няма СМИСЪЛ да ми ги казваш ИЗБОЩО.

И за всичко ми подскача значи. Днеска седи полу легнала на дивана и аз и казвам да ЛЕГНЕ, и тя веднага скача :
"Ще си лягам ако искам, имаш си своя стая, щом толкова те дразни това, че не лежа."

Пък аз просто и казах да си легне, защото се върна много изморена от работа. Представяте ли си? Веднъж да покажа загриженост и тя НЕ ГО ЗАЦЕПВА.

Или ходи си тя бавно по коридора, и в стаята, аз подскачам на един крак вече зад нея, понеже не мога да я задмина, понеже е тясно...И се опитвам да си стигна до одеялото на дивана, а тя ми ПРЕЧИ. При което знаете ли какво ме попита?
"Това одеяло смяташ ли да го прибираш?"

ОПИТВАМ СЕ!

Както и да е. Сега се чувствам по-добре. Всъщност не се чувствам по-добре, защото тези неща съм си ги премисляла достатъчно често, че да няма никакво значение дали съм ги написала или не. Но поне да има някакъв резултат. Да не е като среднощните интервюта, които водя със себе си на 3 езика.
Чао.

вторник, август 11, 2009

*cries*

Минава полунощ, а на мен ми се свири. Е, силно казано ми се свири, понеже аз не мога да свиря даже и от това да зависи живота ми, но ми се прави това моето дрънчене, от което всеки човек с поне малко музикалност би изтръпнал. Мда, оказа се, че съм не-музикална и нямам чувство за ритъм. Честито да ми е. Освен това пея фалшиво, гласът ми е твърде висок, не мога да се дера... Мда, сбогом музикална кариера, за която така и не посмях да мечтая.

Защо ми се свири през нощта? Всъщност защо съм най себе си през нощта? Вярно, родена съм в 3 и половина, което е точно нощ - твърде късно за да е вечер (за мен е вечер докъм 12) и твърде рано да е сутрин (към 5). Но едва ли това е причината да обичам нощта...

А защо обичам хоръри и психарски филми? Защо слушам метъл? Защо не понасям розово? Дали това се формира бавно през годините или човек се ражда такъв, какъвто е? Или в последствие става такъв? И ако е така, то какво точно ме е направило такава, каквато съм? Защо харесвам филми, които доста хора не биха изтърпяли? Защо слушам музика, която повечето отричат? Защо бих се радвала толкова много ако можех да проспивам дните и да живея нощем?

Честно казано...Не си представям какво или кой може да ми е повлиял по начин, който да формира личността ми в тази посока. Следователно остава една възможност. Родена съм така. =)
Което е успокоително и притеснително едновременно, но ениуей, все още не ми е притрябвала професионална помощ, та предполагам, че не е талкова страшно.

Уаа, точно преди вечеря си намерих много хубав таб за Фантома, а сега намерих що годе лесно изглеждаш за Over the Hills... И искам да си ги изсвиря за да видя как са. *нацуп*

Когато се науча да...ъм, поради липса на по-добро определение ще трябва да използвам `свиря`... Та, когато се науча да свиря някои песни прилично (не че не мога части от няколко, но искам цяла песен) ще излизам на балкона през нощта и ще ги свиря, докато някой не ми се скара. ^^

А май първата цяла песен, която ще науча ще е Фантома. Крайно подходящо. Все пак, това е моя песен. Моя. От 13-годишна съм обсебена от филма/книгата/мюзикъла. Това е...първия мюзикъл на който знам целия текст наизуст. xD
Аз май друг не знам де...въпреки че Мулен Руж и Чикаго са ми доста здраво забити в паметта. Но все още, почти 4 години по-късно, мога да рецитирам песни от Фантома.
Та да, ще се науча да го свиря. Скоро. И после ще си намеря други песни с лесно написани таблатури. Май лятото ми е китарния сезон.

Мда, свири ми се... А не мога. Все пак, почти 1 е...
*въздъх*

неделя, август 09, 2009

I should live in a movie, you know...

[20:38:00] - Smile. - каза: Ще ми направиш ли една услуга? (wasntme)
[20:38:09] Noonshine каза: мхм?
[20:38:23] - Smile. - каза: Забрани ми да гледам Becoming Jane. ^^
[20:38:44] Noonshine каза: забранявам ти. ^^
[20:38:48] Noonshine каза: и се пише с едно m :D
[20:38:51] - Smile. - каза: Йей ^^
[20:39:07] - Smile. - каза:

[20:38:48] Noonshine каза: и се пише с едно m
(20:38:43 — редактирано)

[20:39:19] Noonshine каза: :D
[20:39:24] Noonshine каза: оооукей
[20:39:31] - Smile. - каза: (chuckle)
[20:39:50] - Smile. - каза: Ама знаеш ли колко е хубав този филм? (при това не само заради Джеймс Макавой)
[20:40:05] Noonshine каза: тогава защо трябва да ти забранявам да го гледаш?
[20:40:07] Noonshine каза: :D
[20:40:19] - Smile. - каза: Щото току що го гледах и почти се разревах :D:D
[20:40:30] Noonshine каза: аха, ясно xD
[20:40:55] - Smile. - каза: Има една прекрасна, прекрасна сцена... Да ти я разкажа ли? (chuckle)
[20:41:03] Noonshine каза: амиии аз сега ще ходя на вечеря
[20:41:08] Noonshine каза: ти може да разказваш
[20:41:16] Noonshine каза: аз ще прочета като се върна
[20:41:18] - Smile. - каза: :D
[20:41:19] Noonshine каза: :D
[20:41:29] - Smile. - каза: Май ще си я напиша в блога :D
[20:41:36] Noonshine каза: и така става
[20:41:39] Noonshine каза: :D
[20:51:26] - Smile. - каза: Намерих линкче. Сега ще ти обясня. Значи, танците по баловете от онове време са групови и често се сменят партньорите, такава си им е хореографията. Джейн (Ан Хатауей, между другото) танцува с един, който й е предложил брак, обаче тя не го обича, та е малко заспала през тази част от танца. (за малко да напиша данса). И изведнъж... Изведнъж танцува с Том (Джеймс Макавой *въздъх*), в когото всъщност се влюбва. И останалата част от танца танцува ту с единия, ту с другия, но гледа само Том и е просто... Уау-ско.

http://www.youtube.com/watch?v=qfZm5rfQP7o

Обожавам тази сцена. Както обожавам и добавената сцена с Пол и Ирулан от Дюн (минисериите). За нея обаче няма линкче. Ако ми се играе, някой ден може да я изрежа и сама да я кача.

back to Becoming Jane.

Колкото и голям фен да съм на тъжния край, тук ми се иска да беше щастлив. И все пак, предполагам, че така е по-добре.
А тази сцена е просто изпепеляваща.
И...защо на мен не ми се случват такива неща? xD

Публикация №200? о.О

Чак сега видях. (giggle)

Значи, бях в Търново. А Лени беше в София. Сиреч - светът върви наопаки.

Цялото отиване в Търново имаше една цел - да гледам(е) операта Княз Игорь. И, гледахме я. Искате ли коментар? Окей.
Хареса ми, доволна съм, солистите от Киевската опера бяха страхотни (че как иначе, все пак са солисти на Киевската опера), но на някои от нашите им куцаше пеенето. Балета ме израдва, въпреки че горките деца бяха доста зле със синхрона. (не обръщайте внимание, че им викам деца, определено НЕ бяха xD) Тъй като от моето място се виждаше отстрани на сцената, мога да ви кажа защо балерините са толкова безобразно слаби - пушат като комини.
А аз отидох заради една песен. Която чух. И съм доволна. Въпреки че съм я чувала къде къде по-добре изпята. Е, ето я и нея.
http://www.youtube.com/watch?v=cv0wygQLcEE
(засега тя ми е песничката в дясно, линкчето е да си го имам като я сменя)

После гледахме светлинното шоу, което адски много ми хареса. Може би защото бях доста скептично настроена, и аз не знам... Беше страхотно и тати го снима цялото на камерата и ще се опитам да го кача я в YouTube, я във вбокс-а.
Имам и много снимки.
Нали се сещате, че аз си падам по опери, а много рядко ходя, така че изпитвам вътрешна душевна необходимост да съм накипрена, когато все пак отида. Та, с една рокличка съм се катерила по Царевец и беше много забавно и мисля, че Царевец най-много ми хареса от цялото Търново. Е, иначе главно ме мъкнеха по църкви де, което определено не ми хареса, така че за да ви кажа какво мисля за града трябва да се разходя с Лени или поне без наште.

Обаче едно нещо ми направи огромно впечатление... Няма 10 метра да е равно. Или нагоре или надолу, а с моя късмет ходехме главно нагоре. Би трябвало да съм отслабнала, нали? Дано, дано, дано. ^^

И понеже започнах с края, тук става объркано...

Оказа се, че бълнувам. През нощта изведнъж съм седнала в леглото си и съм казала `Ние всички от ИЧС-то ли ще се изредим от тука?`. Баща ми ме е попитал откъде и аз съм му казала нещо за някаква пътека... Когато ме е попитал за пътеката, съм казала `Остави, остави, нищо.` и пак съм се трупясала.
Но пък възглавницата ми беше страхотна.

Всъщност, преди операта около час катерих руините и т.н. с баща ми и бърборех как е трябвало да се родя през Средновековието, та горе долу си представям какво съм сънувала.
И днеска (до колкото днеска е преди да заспя, а аз не съм заспала... Абе, на 8ми) ходихме до Преображенския манастир, където много ми хареса Колелото на Живота. Всъщност само то ми хареса де... Веднъж да видя нещо по мой вкус в църква/манастир.
После бяхме до Арбанаси и после си тръгнахме към София.
Аз си слушах музика, все пак навреме усетих, че прозореца в покрива е точно над мен и си гледах небето.
Между песните изведнъж чух познат глас. Не кой да е глас. Таря. И не коя да е песен. Немо.
Шофьора си пуснал CD и имаше много песни на Найтуиш и аз много се израдвах. Но после незнайно защо започна Eternal Flame, която не я понасям.
А после ако не бях изморена щях да обясня на мацката в бензиностанцията каква е разликата между топъл шоколад и мляко с какао. Но аз бях изморена.

После се прибрах, успях да хвана рождения ден на Лени и се разхождахме с нея, две нейни съученички и Мимс и беше забавно, а сега ми се спи, а утре ще ставам рано (10 и половина, хех)иии така.

Ама, ама, ама аз сега как ще спя на моята възглавница, като сърцето ми остана с онази от хотела? xD

То и моето е една възглавница... Някога е било възглавница. (nod)

И да, пиша кодовете за скайп емотиконките. Bite me.

А два дена преди Търново нямах Интернет. Представяте ли си ме МЕН без нет? Не искате да знаете какво представлявам в абстиненция, сериозно.

Отдавна не бях писала такъв роман, доволна съм от себе си. Може да ви кача някакви снимки по някое време, зависи дали ще се харесам. ^^

(мързи ме да спел-чеквам, ще ми простите грешките)

Ооо, едно коте нападна мама в ресторанта и я надра и беше много сладко и нахално и много ме израдва. ^^
Упс... самото коте ме израдва, а не това, че е издрало майка ми. Хех... xD
Лека.

вторник, август 04, 2009

Noonshine каза: ти с твоите руснаци

Abyssphere - О ней.

Страхотна е...

Tfile се излагат малко. Свалих албума само на 2,5 процента и дотам. Но рано или късно ще го сваля, още помня колко време свалях албума на Fourth Dimension.

Напоследък гледам доста филми. Ваканция, какво искате...Редувам комедии и хоръри, комедии и хоръри и така...Жалко, но почти не се намира филм на ужасите, който да ме изплаши. За това мисля да гледам онзи, който Марги ми препоръча, дето докарал Йо до нервен срив. Не че е хорър де, но поне ще е нещо. Йо по принцип няма проблеми с такива неща, та щом е трябвало даже успокоителни да и дават, значи си заслужава гледането. Пък и най-вече - Стивън Кинг се е изказал доста положително. А това означава много.

Преди всеки път като гледах някой филм на ужасите, постоянно си казвах какви са им грешките. Даже по едно време щях да правя списък с правила. От типа на `никога не върви КЪМ странните шумове, бягай в другата посока` и `винаги поглеждай И нагоре`.
Също така `не се разделяй от групата`, `намери си подръчно оръжие`, `не изпадай в паника` и всякакви подобни. Интересно ми е дали бих оцеляла в такава ситуация. Нали ги знам правилата все пак...

Хм, какво друго имаше... `Никога не си МИСЛИ, че си убил нещото, докато не е просто НЕВЪЗМОЖНО да стане и да тръгне наново`. Или с две думи `като ще го биеш, размажи му мозъка по пода`.

Окей, ставам малко агресивна.. xD

А да, ето песничката. <3
http://www.youtube.com/watch?v=G4PpEwfJjwg