четвъртък, август 13, 2009

I'm gonna crack...

Просто едно от онези писма, които никога не биват изпратени.

Окей, хубаво, напълняла си, СХВАНАХ, повярвай ми, схванах. Но като ми го казваш ВСЕКИ БОЖИ ДЕН няма да отслабнеш, нали се сещаш? Ако се отслабваше с оплакване, щях да съм като Кийра Найтли. Лайк, сериозно.
И особено като кажеш, че НИЩО не ядеш. Ама разбира се. Караш на фотосинтеза. Това е единствения начин да не ядеш нищо, и пак да пълнееш. Е, знаеш ли какво? СТОЙ НА СЯНКА ТОГАВА.
Другото което е... Защо си мислиш, че щом си ме родила значи ме познаваш? Определено не ме познаваш, щом в 50% от случаите, когато скочиш за нещо, което съм казала.. просто не си ЗАЦЕПИЛА какво имам предвид.
Също така, престани да ме сравняваш със себе си. Окей, ти си била педантично подредено дете, което не е смеело да се сопне даже лекичко на родителите си и си е записвало всеки техен БЕЗЦЕНЕН СЪВЕТ в малката си главичка. Явно си нямала собствено мнение, защото познай? Аз си имам и си ми е напълно изградено и нищо, което кажеш няма да го промени. Но естествено, щом отбележа този НЕЗНАЧИТЕЛЕН факт и какво става?

"Аз не може ли да се изкажа? Ако искаш мога въобще да не ти говоря."
*излиза от стаята.* *пауза* *влиза в стаята.*
"И ако искаш да знаеш, АЗ винаги съм изслушвала родителите ми и не съм си и помисляла да им държа такъв тон."
*излиза от стаята.* *пауза* *влиза в стаята.*
"Ако не майка ти, то кой ще ти каже тази неща? И не ме гледай с този празен поглед!"

Хелооооу, ако аз ЗНАМ тези неща или, не дай си Боже, НЕ СЪМ СЪГЛАСНА с тези неща, какво правим? Трябва да те изслушам. Как да те изслушвам без да се изнервям и да ти се сопвам, като знам всяка втора дума от изречението ти преди ТИ САМАТА да се сетиш каква ще е? И един вид аз си казвам 50% от тези неща, защото трябва да ти подсказвам думи. А даже няма СМИСЪЛ да ми ги казваш ИЗБОЩО.

И за всичко ми подскача значи. Днеска седи полу легнала на дивана и аз и казвам да ЛЕГНЕ, и тя веднага скача :
"Ще си лягам ако искам, имаш си своя стая, щом толкова те дразни това, че не лежа."

Пък аз просто и казах да си легне, защото се върна много изморена от работа. Представяте ли си? Веднъж да покажа загриженост и тя НЕ ГО ЗАЦЕПВА.

Или ходи си тя бавно по коридора, и в стаята, аз подскачам на един крак вече зад нея, понеже не мога да я задмина, понеже е тясно...И се опитвам да си стигна до одеялото на дивана, а тя ми ПРЕЧИ. При което знаете ли какво ме попита?
"Това одеяло смяташ ли да го прибираш?"

ОПИТВАМ СЕ!

Както и да е. Сега се чувствам по-добре. Всъщност не се чувствам по-добре, защото тези неща съм си ги премисляла достатъчно често, че да няма никакво значение дали съм ги написала или не. Но поне да има някакъв резултат. Да не е като среднощните интервюта, които водя със себе си на 3 езика.
Чао.

2 коментара:

Noonshine каза...

(hug) нали знаеш, че аз винаги съм насреща. : )

Evie каза...

(хъг)
Знам.
Но нали знаеш, че единственото нещо, което може да направи на настроението ми, е да ме ядоса? А в такъв случай тя ще е тази, която ще има нужда от приятели. xD