вторник, август 11, 2009

*cries*

Минава полунощ, а на мен ми се свири. Е, силно казано ми се свири, понеже аз не мога да свиря даже и от това да зависи живота ми, но ми се прави това моето дрънчене, от което всеки човек с поне малко музикалност би изтръпнал. Мда, оказа се, че съм не-музикална и нямам чувство за ритъм. Честито да ми е. Освен това пея фалшиво, гласът ми е твърде висок, не мога да се дера... Мда, сбогом музикална кариера, за която така и не посмях да мечтая.

Защо ми се свири през нощта? Всъщност защо съм най себе си през нощта? Вярно, родена съм в 3 и половина, което е точно нощ - твърде късно за да е вечер (за мен е вечер докъм 12) и твърде рано да е сутрин (към 5). Но едва ли това е причината да обичам нощта...

А защо обичам хоръри и психарски филми? Защо слушам метъл? Защо не понасям розово? Дали това се формира бавно през годините или човек се ражда такъв, какъвто е? Или в последствие става такъв? И ако е така, то какво точно ме е направило такава, каквато съм? Защо харесвам филми, които доста хора не биха изтърпяли? Защо слушам музика, която повечето отричат? Защо бих се радвала толкова много ако можех да проспивам дните и да живея нощем?

Честно казано...Не си представям какво или кой може да ми е повлиял по начин, който да формира личността ми в тази посока. Следователно остава една възможност. Родена съм така. =)
Което е успокоително и притеснително едновременно, но ениуей, все още не ми е притрябвала професионална помощ, та предполагам, че не е талкова страшно.

Уаа, точно преди вечеря си намерих много хубав таб за Фантома, а сега намерих що годе лесно изглеждаш за Over the Hills... И искам да си ги изсвиря за да видя как са. *нацуп*

Когато се науча да...ъм, поради липса на по-добро определение ще трябва да използвам `свиря`... Та, когато се науча да свиря някои песни прилично (не че не мога части от няколко, но искам цяла песен) ще излизам на балкона през нощта и ще ги свиря, докато някой не ми се скара. ^^

А май първата цяла песен, която ще науча ще е Фантома. Крайно подходящо. Все пак, това е моя песен. Моя. От 13-годишна съм обсебена от филма/книгата/мюзикъла. Това е...първия мюзикъл на който знам целия текст наизуст. xD
Аз май друг не знам де...въпреки че Мулен Руж и Чикаго са ми доста здраво забити в паметта. Но все още, почти 4 години по-късно, мога да рецитирам песни от Фантома.
Та да, ще се науча да го свиря. Скоро. И после ще си намеря други песни с лесно написани таблатури. Май лятото ми е китарния сезон.

Мда, свири ми се... А не мога. Все пак, почти 1 е...
*въздъх*

Няма коментари: