неделя, февруари 28, 2010

Няма съдба. Има Ирония.

Вчера станах рано. Много рано. Заради шибаното състезание, за което даже не ми пукаше. Аз със най-голямо удоволствие не бих отишла, но се класирах, а има хора, които биха дали всичко за да са там, но не са се класирали. Ironic, much?
Колата се счупи на 22 километра от София и стигнахме Пазарджик с Пътна Помощ. Нямаше списък със стая за `френски и руски`, ние бяхме при `френски и английски`. Мила и Маргарита, които ужким бяха отрязани от комисията присъстваха в списъка. За съжаление нямах време да потърся Викс. Отиваме ние в стаята и аз право при квесторката да и кажа, че на нас ни трябва РУСКИ. РУСКИ.
В 11 без 1 минута дойде зам.-директорката (много радваща кака, бтв) и ни заведе на долния етаж и ни каза да чакаме. И дойдоха трите даскалки по руски, които щяха да четат на тези, дето трябваше да пишат на английски. Всяка от тях си взе по един от нас и ни заведоха в различни стаи. Аз бях при Маги от `а` клас. Няма смисъл да ви казвам самите текстове, вторият беше за щастие и успях да вкарам любимото ми `само в тъмното можеш да видиш звездите`.
О, и ни дадоха грамоти. ^^
После да обядваме, оправиха колата и към София.
И тя пак се счупи.
Пътна помощ ни върна в Пазарджик и се оказа, че целия проблем е някакво картонче, което през зимата пазело от студено, но сега пречело на двигателя да се охлажда.
И след толкова много...преживявания (не броя заплахите на Мадам по телефона след състезанието, че щяла да ми откъсне главата) стигнахме София и аз се изстрелях направо на рождения ден на Ема
Имаше такива столова дето са пълни с.... ориз май? Цялата вечер с тях съм се занимавала, Мила също, и Владин, което означава, че ние двете с нея сме на интелектуалното ниво на осми клас. Чалга имаше естествено, но се бях приготвила психически.

Ема и Владин са много сладки.
Лайк, сдухващо сладки, но пък много се радвам за нея.

Отивам за мартенички с наште.
Чао.

събота, февруари 20, 2010

Списъче.

*подлежи на обновения*

Та, Мадам ни наплаши, че в края на на годината трябва да и представим списък с всякакви олимпиади и глупости, в които сме участвали, а аз знам, че ще забравя нещо, затова сега ще си ги напиша.

9ти клас
-Участие в Математическото състезание `Кенгуру`.

10ти клас
-Стигане до втори кръг на Математическото състезание `Кенгуру`.

11ти клас
-Стигане до втори кръг на Двуезичното състезание - езици: френски и руски.
-Стигане до втори кръг на олимпиадата по френски.
-Стигане до втори кръг на  олимпиадата по английски.
-Стигане до втори кръг на олимпиадата по литература.
-Бъдещо участие в  Математическото състезание `Кенгуру` и евентуално достигане до втори кръг.

That's it.

четвъртък, февруари 18, 2010

Все казвам, че Гневът е моя смъртен грях. Всъщност може и да е ленноста, но това не е важно в момента. До някъде може и да го казвам, за да се провя интересна, но не мога да кажа със сигурност. Всъщност, наистина съм гневен човек. Дразнят ме неща в другите, които аз също правя. Ядосвам се за съвсем малки неща и т.н. Избухвам често, сопвам се постоянно и т.н.
Но въпреки всичко това, отдавна не ми се беше случвало наистина да се ядосам. Вървях по границата на силното радразнение, но без да се явосвам истински - нито на съученици, нито на учители, нито на никой.
Но днеска се случи нещо, което наистина не ми се беше случвало отдавна. Просто изпитах силно, много силно желание да ударя някого. При това точно определен човек, момиче от училище. Както се казва, `ръцете ме сърбяха` да я хвана за косата и да дърпам, после да я хвана за гърлото и просто да удрям, удрям и удрям докато не мога да си поема повече дъх.
Въпросът е, че тя е злобна. з л о б н а. 


Още когато се запознавахме вече беше присвила устни. Приема ме като човек втора ръка, защото - внимание - не слушам чалга. Ако въобще трябва да има подобна класификация, а аз не го искам... Схващата ме идеята.

Когато тя не разбира нещо по математика трябва целият клас да я чака да схване, даже когато отново ще попита за СЪЩОТО нещо на следващата задача, но ако някой попита нещо, което тя е разбрала, нервничи.

Прави ми забележки, да не викам, когато говоря високо, а самата тя крещи. И командори на всичкото отгоре.

На рождения ден на ЕМА, ОНАЗИ каза на мен и Мила да не пускаме НИЕ музика, само защото знаеше, че няма да е някаква чалга. (`Ааа, ние, точно ВИЕ музика няма да пускате!`)

Днескашния разговор, заради който за малко да не и се нахвърля:
Аз: Само недей да крещиш!
Тя: Я не ми се обяснявай!
Аз: А ти какво ми се обясняваш, когато аз крещя!?
Тя: Ооо, я млъквай.

За съжаление, (или слава Богу) разговорът се водеше, докато тя излизаше от стаята, а аз си седях на чина, защото ме болеше главата, както вече няколко дена ме боли. Всъщност мислех да я последвам, но се притеснявах, че точно така може да се стигне до бой.

Не съм по боевете, всъщност никога не съм била в истински бой, обаче си имам определени проблеми с контролирането на гнева/агресията. Често искам да ударя някого, никога не го правя, но знам, чи винаги има първи път, и това ме притеснява.

Минала съм на втори кръг на олимпиадата по френски - 81 точки от 100, минава се с 75. Чакаме резултатите от тези по английски и литература.

Втори кръг на Двуезичното, втори кръг по френски. Ако мина и другите две ще се самоубия, все си мисля, че от тия олимпиади ме боли главата.

В Патрулите на Лукяненко дали ще станеш Светъл или Тъмен зависи от моментото ти настроение. Та, ако днеска беше станало ясно, че съм Различна, определено щях да стана Тъмна. А иначе по принцип каква бих станала? Ако можех да избирам, може би Светла? Сигурно, защото съм емоционална мазохистка и защото ще е по-трудно и ще е по-голямо предизвикателство.

Пак ме заболява главата, така че се махам от всякакви компютъроподобни устройства.

неделя, февруари 14, 2010

Кой е луд? Ааааз!

Бях на двуезично, на олимпиада по английски, днеска бях на олимпиада по български, а във вторник ще бъда на олимпиада по френски.

Засега, естествено ги има резултатите само от двуезичното.
Искате ли да ви кажа колко имам, а, а, а?

























Искате вие....
























90!!!

Втори кръг, бейби!!!
Сега остава да видим и олимпиадите.

Зубърче, какво искате. ^^

събота, февруари 13, 2010

Значи все пак някой е написал песен като за мен. *сочи надясно*
^^

понеделник, февруари 08, 2010

Il m'aime un peu, beaucoup, passionnement, a la folie, pas du tout?

 Fairytale

Superstar

The Poem

I guess it doesn't matter anymore.

Wherever you will go.

While your lips are still red.

I don't care.

Не търсете логика, няма такава. Нали знаете какво е free writing? Когато просто пишеш нещо на празен лист без да мислиш? Е... аз направих фрий избиране и пействане на песни. 
И все пак ако на някой ще му е весело да се опитва да намери някакво скрито значение, да заповяда, аз честно казано не искам да навлизам толкова надълбоко в собственото си съзнание.

четвъртък, февруари 04, 2010

I'm not me anymore.../You think you know me?

Вече не ми се спи толкова много рано сутрин. Всъщност, надявам се да ми се спи толкова много, че да не мога да го усетя. Защото винаги, цял живот едвам едвам съм се събуждала рано. И ако изведнъж се превърна от онези хора, които стават в 6 и половина даже през ваканцията, просто ще се самоубия. Защото няма да съм аз. Всъщност, ще убия новото `аз`.
Не обичам промени. Е, може би ги обичам когато са в положителна насока, когато ме превръщат в това което винаги съм щяла да бъда, а не към това, което никога не съм била.
Лимес от (Еви) при (времето) клонящо към безкрайност е равно на?

Мислиш ли, че ме познаваш?

   Не пея под душа, а когато мия чинии. Не обичам да говоря по телефона и почти мразя, когато аз трябва да звънна на някого. Избягвам да чатя с определени хора, защото не са ми достатъчно истински по скайп, други пък ме е страх да срещна отвъд монитора. Напоследък през по-голямата част от времето не знам къде и кога съм.

   Майка ми ми се дразни, че и` казах, че предпочитам да съм невидима и ми каза, че така никой няма да ме забележи, но аз искам точно това - някой да ме види, когато съм невидима. Не се привързвам към предмети, само защото са ми подарък от някого. Когато чуя някой да се смее, автоматично решавам, че се смее на мен. Мога да оправдая почти всяка постъпка, но рядко прощавам и никога не забравям. Мога да си втълпя почти всичко, включително, че ме боли глава.

   Мога да отлагам до безкрайност. Не мога да направя нищо като хората, ако не е в последния момент. Не дочитам много книги. Гледам някои филми по 10 пъти. Плача винаги на едно и също. Плача, когато се ядосам. Плача, когато някой друг плаче. Но иначе не плача често. Все още си мисля, че изведнъж ще си открия някакъв изумителен талант. Повтарянето на дадено движение ме успокоява. Прегръдките ме успокояват, но хората никога не ме прегръщат достатъчно. Имам чувството, че около мен има стена с големи червени надписи `Стой поне на половин метър разстояние.`.

   Мога да задържа погледа на почти всеки човек на този свят - най-страшната учителка, най-сладкото момче, всеки произволен човек на улицата. Никога не свеждам очи първа. С едно изключение, но то пък потвърждава правилото.

   Често имам солипсистични усещания. Завистлива съм почти толкова, колкото съм ревнива. Мразя, мразя, мразя, мразя да ме критикуват. Достатъчно перфекционистка с с промит мозък съм, всъщност сама се критикувам като за петима. И няма нужда някой да ми натяква каквото и да е.

   Повечето ми чорапи са шарени. Повечето ми дрехи не са. Пукам с пръсти, когато съм нервна, когато не знам какво да кажа, когато мисля, когато ми е скучно. Мога да пукам още много стави. Без пръстен се чувствам гола. Без обеци също. Без гердан успявам да преживея ден-два, а гривни почти не мога да нося.

   Обичам разширяващи се пантлони, разширяващи се ръкави, дебели токчета. Обичам да се чувствам ниска. Но не твърде ниска. Понякога пиша само за да наблюдавам начина, по който мастилото оставя следа по белия лист. Пиша различно с всеки вид химикалка. Пиша само с черно.

  Мразя да ми пипат косата, но обичам да си играят с нея. Обичам реда, но мразя да е подредено. Обичам изненадите, но мразя неочакваното. Обичам маските и тъмнината, но мразя тишината. Едновременно обичам и мразя усещането, че в сенките в коридора се крие чудовище. През нощта слушам тикането на часовниците.

   Обичам да се чувствам умна, но мразя да ми намекват, че съм зубър. Обичам да споря, особено когато съм права. Къпя се с гореща вода, мия си ръцете с ледена. Спя с 2 завивки, но искам възглавницата ми да е хладка.

   Предпочитам да не чета книги в превод. Често мисля на друг език.

   Забравям какво съм искала да напиша в Google веднага щом отворя нов подпрозорец. На ден се сещам поне за три филма, които бих искала да гледам, но когато застана пред монитора и трите са ми като бяло петно. Мразя аудио книги. Мразя да знам коя дата сме. Обичам да се сещам за някой виц, но да не му помня края.

   И не знам защо изписах всичко това.