четвъртък, декември 31, 2009

Това не е нова година...

Не че имам нещо против равносметките, но никога не съм можела да разбера, защо ги правите по Нова година. Това не е следващата година от живота ви, просто следващия купен календар. На мен ми е по-равносмятащо около рождения ми ден, но какво пък. Всеки има право да прави каквото си иска.

А аз си имам нови ботушки. Които ще бъдат черни. И ще станат по-високи отколкото са в момента. Но като оставим това настрана - това са ботушите мечта.

По ММ дават 100те най-велики песни на десетилетието (или нещо подобно) и честно казано ми писна от рап и р`н`б, но го гледам. От време на време вмешват нещо българско, а като го пуснах (някъде към 70 и нещо) беше Bring Me To Life.

Не че съм съгласна с класацията, ама я гледам там, колкото да зяпам нещо.

Чао чао, до догодина. *гуш*

понеделник, декември 28, 2009

Езикът....

е много специфично нещо. Ето например, по разни знайни и незнайни причини реших да прочета Ерагон. (всъщност причината е една и се казва Garrett Hedlund, но това е друг въпрос). Та намирам си аз книгата в Замунда на български. И понеже, когато търся нещо на български, не го намирам, решавам да се пробвам с превода. О Господи, защо го направих!

Почвам аз да чета и изведнъж застивам. Всичко ми звучи изкуствено, пластмасово, сякаш е излязло от учебник по български. А знаете, че езикът в един учебник е много по-специфичен от истинския език.

Та, ядосвам се, защото както съм си капризна откъм стил на писане, с ТОЗИ превод нямаше как да дочета книгата. Та, набързо намерих първите три глави на английски, с деята, че ако проблема не е в стила, а в превода, ще си го сваля на английски.

Отварям аз двата прозореца и почвам да чета изречение по изречение и да сравнявам. Ами, то половината думи са изядени на български, цялата формула на структурата на изреченията е изопачена. Така де, това е нормално в една определена степен, но ми стана ясно, че не всеки, който знае дадените езици, може да провежда.

Та свалих си оригинала и засега мога само да кажа, че откъм стил не е брилянтно, но пък се трае. Остава да видим и сюжета, но както се почва ми напомня на междузвездни войни. Младо фермерче, което не познава родителите си и живее с чичо си.. Сещате се. =)
Аз ще чета сега (трябва ли да отбележа, че през ваканцията трябва да прочета също така и `Под игото`, `Чичовци`, `Бай Ганьо` и `Notre Dame`?)

Чао

сряда, декември 23, 2009

...

Тъкмо като си мислех да пиша за съботата и колко хубава е гората през зимата и то какво стана... в понеделник скандал с класната. Във вторник - на пица с класа.
Тя не ми се сърди всъщност. Което предполагам е хубаво. И стават разни неща, ама няма значение.
Искам на кънки, пък. Въпросът е - кое е по-силно желанието ми да карам кънки или това, че ме мързи като за петима.

понеделник, декември 21, 2009

Уинампа ми отговори с Fairytale на Alexander Rybak.
А аз нищо не го бях попитала.
Усмихна ме. =)

неделя, декември 20, 2009

Градация...

Вече се влюбвам в момчета от сънища, а не в момчета от интернет.
Какво ли следва?

петък, декември 18, 2009

Ще си сложа ластик на ръката. От онези гадните, дето ако си вържеш косата с тях, после не можеш да ги махнеш посмъртно. И ще го дръпвам и пускам рязко всеки път, когато погледна мууда му, блога му, профила му в който и да е сайт.

събота, декември 12, 2009

Кога в една къща има твърде много технология?

Когато има 1 телевизор, 1 ДВД, 1 лаптоп, 1 лаптоп вързан с телевизора през VGA, за да може да се гледат филми от него на телевизора, 1 уредба свързана с лаптопа, защото някой няма аудио кабел за телевизора и лаптопа.

Та значи, лаптопа праща картина към телевизора и аудио към уредбата. С баща ми гледаме въпросния филм (който беше хипер глупав), а майка ми си трака нещо на нейния лаптоп. И това всичкото в хола.

Да споменавам ли, че в съседната стая има 1 монитор, два компютъра, 1 принтер, в кухнята има още един телевизор и едно ДВД и касетофон, в спалнята още един касетофон и климатик, общо в апартамента около 6-7 телефона, 2 mp3-ки, един CDplayer, две флашки, две мини карти с памет за телефон, два апарата, една камера близо 10 карти с памет за тях, вече не знам колко зарядни, кабели, адаптори, мишки, клавиатури и т.н.

О, и един рутер.

Накрая ще се обеся на някой кабел.

xD

вторник, декември 08, 2009

Fortune Teller.

Когато питах Уинампа коя песен ще описва днешния ден, ми пусна Dead Gardens.
Това как да го приема?!

Днес имам класно по литература, за което изобщо не съм учила. Но пък аз кога ли съм учила по литература. Не намирам смисъл просто. Колкото и анализи да прочета, това ще са чужди мнения, които няма да променят по никакъв начин моето собствено. А аз много държа на мнението си.

Правило номер едно - Намирай библейски мотиви даже там, където ги няма.

Моля? Това просто НЯМА да се случи. Ами ако не бях християнка, а нещо друго? Щеше ли да ми е приятно да се мъча да разтеглям лукуми около мъченията наа Иисус и да ги сравнявам с обесването на Левски?
Едва ли.

Аз както съм си атеистка не ми е много приятно, пък какво оставаше, ако бях ... и аз не знам каква вече.

Забелязали ли сте, че когато някой отрича нещо (не говоря само за религия) обикновено го познава по-добре от тези, които го вярват?
Това не е случайно. Един интелигентен човек не би посмял да отрече нещо, без да го разучи обстойно. По тази логика има известен шанс да познавам християнството по-добре от онези, които ме наричат сатанистка.

Аз трябва да се изнижа леко, така че до когато.

сряда, декември 02, 2009

People change.

Вече не ме е страх от игли. Или ако трябва да бъда честна, не съм сигурна дали преди ме е било страх или съм си го въобразявала. И ако е така, още колко черти от характера ми са плод на въображението и на самовнушение, а не на истинското ми `аз`?
През последните няколко месеца, бидех бодната три пъти. 1 манту, 1 ваксина и едно взимане на кръв от вената (за първи път!). Мантуто даже го разглеждах, докато повечето хора се отвръщат. Ваксината беше на задната част на ръката ми, така че няма какво да кажа. Взимането на кръв също не можех да го гледам, защото трябваше да лежа (не ме питайте защо, не съм учила медицина).
Най-забавното е, че после всички през 1 минута ме питаха дали съм добре, а аз си се чувствах просто прекрасно. Малко сънена, но това беше защото трябваше да ставам рано заради въпросната процедура. Но иначе си бях идеално. Май очакваха да припадна. Оказа се, че доста хора го правят, при това (изненада!) повечето припадащи са мъже.
Та, не припаднах. никога не съм. А някак ми се иска да видя как е, честно казано. xD
Да видим как върви седмицата.
Понеделник - контролно по руски.
Вторник - връщане на контролно по БЕЛ, петица. (тест беше, не съм аз виновна. тест с въпроси от сорта на `какво усещане носи този цитат на Ботев. явно моите усещания са... както и да е. различни от това, което трябва да бъдат)
               -правене на контролно по физика. кълна се, сигурно ще имам двойка. всички предмети освен този ми вървят, но пък той толкова не ми върви, че компенсира за всички останали. и учителката не може да преподава като хората.
Сряда - изпитване по френски, контролно по математика, контролно по биология.
Четвъртък - контролно по философия?
Петък - ...изпитване по БЕЛ май... но иначе ми се струва, че няма нещо грандиозно.

А пък Яна ми се оплакваше, че било полудяла тази седмица.

Събота - кино. Новолуние. Отново отбелязвам - аз съм твърде анти-Туайлайт. Но също така съм твърдо зад принципа, че трябва да познаваш нещо, за да можеш да го критикуваш. Плюс, като филм е почти приятно. Мисля, че за това е родено, да е непретенциозно тийн филмче, а не колекция от 4 тухли, в които много се говори и нищо не се казва.
Та така. Сега може би трябва да отида д си взема едно душче... Мда... До когато.