Езикът....

е много специфично нещо. Ето например, по разни знайни и незнайни причини реших да прочета Ерагон. (всъщност причината е една и се казва Garrett Hedlund, но това е друг въпрос). Та намирам си аз книгата в Замунда на български. И понеже, когато търся нещо на български, не го намирам, решавам да се пробвам с превода. О Господи, защо го направих!

Почвам аз да чета и изведнъж застивам. Всичко ми звучи изкуствено, пластмасово, сякаш е излязло от учебник по български. А знаете, че езикът в един учебник е много по-специфичен от истинския език.

Та, ядосвам се, защото както съм си капризна откъм стил на писане, с ТОЗИ превод нямаше как да дочета книгата. Та, набързо намерих първите три глави на английски, с деята, че ако проблема не е в стила, а в превода, ще си го сваля на английски.

Отварям аз двата прозореца и почвам да чета изречение по изречение и да сравнявам. Ами, то половината думи са изядени на български, цялата формула на структурата на изреченията е изопачена. Така де, това е нормално в една определена степен, но ми стана ясно, че не всеки, който знае дадените езици, може да провежда.

Та свалих си оригинала и засега мога само да кажа, че откъм стил не е брилянтно, но пък се трае. Остава да видим и сюжета, но както се почва ми напомня на междузвездни войни. Младо фермерче, което не познава родителите си и живее с чичо си.. Сещате се. =)
Аз ще чета сега (трябва ли да отбележа, че през ваканцията трябва да прочета също така и `Под игото`, `Чичовци`, `Бай Ганьо` и `Notre Dame`?)

Чао