Pyromania.

Все казвам, че Гневът е моя смъртен грях. Всъщност може и да е ленноста, но това не е важно в момента. До някъде може и да го казвам, за да се провя интересна, но не мога да кажа със сигурност. Всъщност, наистина съм гневен човек. Дразнят ме неща в другите, които аз също правя. Ядосвам се за съвсем малки неща и т.н. Избухвам често, сопвам се постоянно и т.н.
Но въпреки всичко това, отдавна не ми се беше случвало наистина да се ядосам. Вървях по границата на силното радразнение, но без да се явосвам истински - нито на съученици, нито на учители, нито на никой.
Но днеска се случи нещо, което наистина не ми се беше случвало отдавна. Просто изпитах силно, много силно желание да ударя някого. При това точно определен човек, момиче от училище. Както се казва, `ръцете ме сърбяха` да я хвана за косата и да дърпам, после да я хвана за гърлото и просто да удрям, удрям и удрям докато не мога да си поема повече дъх.
Въпросът е, че тя е злобна. з л о б н а. 


Още когато се запознавахме вече беше присвила устни. Приема ме като човек втора ръка, защото - внимание - не слушам чалга. Ако въобще трябва да има подобна класификация, а аз не го искам... Схващата ме идеята.

Когато тя не разбира нещо по математика трябва целият клас да я чака да схване, даже когато отново ще попита за СЪЩОТО нещо на следващата задача, но ако някой попита нещо, което тя е разбрала, нервничи.

Прави ми забележки, да не викам, когато говоря високо, а самата тя крещи. И командори на всичкото отгоре.

На рождения ден на ЕМА, ОНАЗИ каза на мен и Мила да не пускаме НИЕ музика, само защото знаеше, че няма да е някаква чалга. (`Ааа, ние, точно ВИЕ музика няма да пускате!`)

Днескашния разговор, заради който за малко да не и се нахвърля:
Аз: Само недей да крещиш!
Тя: Я не ми се обяснявай!
Аз: А ти какво ми се обясняваш, когато аз крещя!?
Тя: Ооо, я млъквай.

За съжаление, (или слава Богу) разговорът се водеше, докато тя излизаше от стаята, а аз си седях на чина, защото ме болеше главата, както вече няколко дена ме боли. Всъщност мислех да я последвам, но се притеснявах, че точно така може да се стигне до бой.

Не съм по боевете, всъщност никога не съм била в истински бой, обаче си имам определени проблеми с контролирането на гнева/агресията. Често искам да ударя някого, никога не го правя, но знам, чи винаги има първи път, и това ме притеснява.

Минала съм на втори кръг на олимпиадата по френски - 81 точки от 100, минава се с 75. Чакаме резултатите от тези по английски и литература.

Втори кръг на Двуезичното, втори кръг по френски. Ако мина и другите две ще се самоубия, все си мисля, че от тия олимпиади ме боли главата.

В Патрулите на Лукяненко дали ще станеш Светъл или Тъмен зависи от моментото ти настроение. Та, ако днеска беше станало ясно, че съм Различна, определено щях да стана Тъмна. А иначе по принцип каква бих станала? Ако можех да избирам, може би Светла? Сигурно, защото съм емоционална мазохистка и защото ще е по-трудно и ще е по-голямо предизвикателство.

Пак ме заболява главата, така че се махам от всякакви компютъроподобни устройства.