неделя, август 09, 2009

Публикация №200? о.О

Чак сега видях. (giggle)

Значи, бях в Търново. А Лени беше в София. Сиреч - светът върви наопаки.

Цялото отиване в Търново имаше една цел - да гледам(е) операта Княз Игорь. И, гледахме я. Искате ли коментар? Окей.
Хареса ми, доволна съм, солистите от Киевската опера бяха страхотни (че как иначе, все пак са солисти на Киевската опера), но на някои от нашите им куцаше пеенето. Балета ме израдва, въпреки че горките деца бяха доста зле със синхрона. (не обръщайте внимание, че им викам деца, определено НЕ бяха xD) Тъй като от моето място се виждаше отстрани на сцената, мога да ви кажа защо балерините са толкова безобразно слаби - пушат като комини.
А аз отидох заради една песен. Която чух. И съм доволна. Въпреки че съм я чувала къде къде по-добре изпята. Е, ето я и нея.
http://www.youtube.com/watch?v=cv0wygQLcEE
(засега тя ми е песничката в дясно, линкчето е да си го имам като я сменя)

После гледахме светлинното шоу, което адски много ми хареса. Може би защото бях доста скептично настроена, и аз не знам... Беше страхотно и тати го снима цялото на камерата и ще се опитам да го кача я в YouTube, я във вбокс-а.
Имам и много снимки.
Нали се сещате, че аз си падам по опери, а много рядко ходя, така че изпитвам вътрешна душевна необходимост да съм накипрена, когато все пак отида. Та, с една рокличка съм се катерила по Царевец и беше много забавно и мисля, че Царевец най-много ми хареса от цялото Търново. Е, иначе главно ме мъкнеха по църкви де, което определено не ми хареса, така че за да ви кажа какво мисля за града трябва да се разходя с Лени или поне без наште.

Обаче едно нещо ми направи огромно впечатление... Няма 10 метра да е равно. Или нагоре или надолу, а с моя късмет ходехме главно нагоре. Би трябвало да съм отслабнала, нали? Дано, дано, дано. ^^

И понеже започнах с края, тук става объркано...

Оказа се, че бълнувам. През нощта изведнъж съм седнала в леглото си и съм казала `Ние всички от ИЧС-то ли ще се изредим от тука?`. Баща ми ме е попитал откъде и аз съм му казала нещо за някаква пътека... Когато ме е попитал за пътеката, съм казала `Остави, остави, нищо.` и пак съм се трупясала.
Но пък възглавницата ми беше страхотна.

Всъщност, преди операта около час катерих руините и т.н. с баща ми и бърборех как е трябвало да се родя през Средновековието, та горе долу си представям какво съм сънувала.
И днеска (до колкото днеска е преди да заспя, а аз не съм заспала... Абе, на 8ми) ходихме до Преображенския манастир, където много ми хареса Колелото на Живота. Всъщност само то ми хареса де... Веднъж да видя нещо по мой вкус в църква/манастир.
После бяхме до Арбанаси и после си тръгнахме към София.
Аз си слушах музика, все пак навреме усетих, че прозореца в покрива е точно над мен и си гледах небето.
Между песните изведнъж чух познат глас. Не кой да е глас. Таря. И не коя да е песен. Немо.
Шофьора си пуснал CD и имаше много песни на Найтуиш и аз много се израдвах. Но после незнайно защо започна Eternal Flame, която не я понасям.
А после ако не бях изморена щях да обясня на мацката в бензиностанцията каква е разликата между топъл шоколад и мляко с какао. Но аз бях изморена.

После се прибрах, успях да хвана рождения ден на Лени и се разхождахме с нея, две нейни съученички и Мимс и беше забавно, а сега ми се спи, а утре ще ставам рано (10 и половина, хех)иии така.

Ама, ама, ама аз сега как ще спя на моята възглавница, като сърцето ми остана с онази от хотела? xD

То и моето е една възглавница... Някога е било възглавница. (nod)

И да, пиша кодовете за скайп емотиконките. Bite me.

А два дена преди Търново нямах Интернет. Представяте ли си ме МЕН без нет? Не искате да знаете какво представлявам в абстиненция, сериозно.

Отдавна не бях писала такъв роман, доволна съм от себе си. Може да ви кача някакви снимки по някое време, зависи дали ще се харесам. ^^

(мързи ме да спел-чеквам, ще ми простите грешките)

Ооо, едно коте нападна мама в ресторанта и я надра и беше много сладко и нахално и много ме израдва. ^^
Упс... самото коте ме израдва, а не това, че е издрало майка ми. Хех... xD
Лека.

Няма коментари: