^^

На новият компютър съм. И се държи учудващо прилично.
Хм...Странно ми е, всичко трябва да си правя наново. Сякаш ми няма дясната ръка. А нали съм тъпа забравих да си запомня някои важни неща от стария комп, като отметките и т.н. Е, усещам как няколко седмици подред ще пускам ту единия ту другия. Това което се сетих обаче, беше да си запазя скайп хронологиите. А както всички знаем, те са изключително важно нещо. Дам...трябва да можем да ги препрочитаме като ни налегнат емоционално-мазохистични настроения.

Купона на Ема беше забавен. Малко множко чалга, ама то така...

Какво друго...изпонакупила съм мартеници за всичко що диша едва ли не...

И ми е сдухано. По дефиниция. Може би някои хора, които преди толкова много говореха за това колко е важно да се изправиш пред някой и да му кажеш всичко в очите, най-сетне го направят, вместо да мълчат като риби...
Така де, много ли искам?