Утре...

Съм на училище. А не ми се ходи. Направо не мога да ви опиша колко не ми се ходи. Просто имам чувството, че ще стане като в съботата - просто няма да имам сили да се изправя в леглото. Само дето едно е да не отидеш на английски, друго си е да пропуснеш половин училищен ден.

Обичам Мюзик Айдъл, споменавала ли съм го? Много ме радва това нещо, а сега с лаптопа ми е още по-забавно, защото мога хем да го гледам, хем да си го обсъждаме. ^^

Баща ми ме дразни само, когато ми се оплаква от компютъра си с тон на недоволен клиент, сякаш аз отговарям за всяка тъпа машина на този свят.

Мразя празници. Да, даже и трети март. Наште събират бабите. Сякаш бедните жени няма да прозрат в това, както и в това, че им звънят всяка вечер - майка ми на майка си, а баща ми на леля си. Съжаление. Пф.

Спи ми се. Лека ви нощ.
Днеска проведох един от разговорите, които исках. Засега си изясних някои неща, но има още за доизясняване. Но съм доволна. :)

Когато някой успява да те усмихне без да се опитва, само с това, че е себе си...Това означава много, нали?