Клишета.

И аз съм клише и ти си клише. Всички сме клишета и сме заобиколени от тях. А ако се опитваш да изглеждаш супер различен и дълбокомислен - ставаш още по-клиширан. Великите ви чувства, голямата ви любов, колкото и да е истинска, колкото и да е силна, е клише. Тъжно е. Любовта по дефиниция е клише. Но пък и омразата е клише. Пък омразата, която става на любов е най-голямото възможно клише. Всъщност, преди него е само онази велика, безсмъртна, единствена и неповторима, но невъзможно любов. Е, аз пък ще ти кажа, че няма невъзможни неща. И невъзможна любов няма. Даже тази толкова прехвалена глупост Ромео и Жулиета. Толкова ли не можаха една нощ да ограбят техните и да избягат и да си живеят умерено и кротко някъде?
Не. Трябваше да се самоубият, защото, видите ли, не могат да живеят един без друг. Баси и идиотщината, с извинение...

Ако се замислиш, няма невъзможна любов, защото ако е истинска, ще направиш всичко възможно да я осъществиш, а вече изяснихме, че няма невъзможни неща. Та, проблемът на невъзможната любов е, че не е е истинска.

Но пък и тя крие определен чар. Нещо, което нямаш, никога не си имал и никога няма да имаш.

I loved you once, I love you still, I always have, I always will.

Противореча си, знам. Хем казвам, че не е истинска любов, хем и аз не знам.
Днеска не съм в кондиция.

Но пък Мюзик Айдъл беше забавно. А ние с Мила сме възмутени от това как може досега да не се е появило нито едно метълче.

И да. Това беше 15 minutes ago.

А сега...
He broke your heart, so I'll break his neck. Или няма. Но няма значение.
Мразя го. ОТ началото знаех, че ще го намразя, но този момент така и не идваше. Е, ето го, дойде.

Разбирам истински идеята на `гледната точка`.

Лека нощ и сладки сънища. Дано поне сънищата ви са сладки, защото така като гледам, животът си е горчив.