`La Vie En Bleu` goes red!

Не, не съм станала ЦСКА-рка. (Боже опази.) Просто имах нужда от промяна. Е, каква по-добра промяна от това да преминеш от синьо към червено?
I'm not blue any more. ^^ Actually I still am, I just pretend I'm not.
Друга възможно промяна би било да си отрежа косата, но не ми се умира все пак.
Интересното беше, че днеска от бедничкия касетофон на класа не звучеше чалга. Не че се оплаквам, даже напротив. Приятно е да чуеш някоя и друга хубава песен. :)
Пък аз сега си слушкам музика (много успокоително ми действа) и за пореден път се самонавивам да продължа напред. Всъщност аз натам съм тръгнала, няма друг път. но продължавам да поглеждам назад. Което в повечето случаи води до болезнено спъване. Но все пак се надявам полека лека да ми мине. И ако трябва да бъда честна, не мога да повярвам, че тези думи идват от мен. Пак започнах да мисля с главата. Всъщност аз въобще спирала ли съм? Може би. Но не знам, беше ми твърде объркано.
Както и да е. Исках да ви се похваля с промяната на външния вид на блога ми, и очаквайте нови в следващите няколко дни, докато накрая не се спра на наистина подходяща картинка. но ще е червена. Просто ви го гарантирам.