Ira.

Кръщавала съм се така и преди. В скайпа. И не, Радо, не означава Ирландска Републиканска Армия. Не. Това е латинското наименование на един от седемте смъртни гряха. Гневът.
Да, ядосана съм. Ядосана съм, защото всеки учител си мисли, че си нямам друга работа освен да уча точно по неговия предмет, въпреки че и двамата сме наясно, че тези неща никога няма да ми трябват.
Ядосана съм, че не мога даже да се сопна, без майка ми да ми прави сцени дни наред след това.
Ядосана съм, че Еми вече не е в нашия клас. Ядосана съм, че Вики... *въздъх*

Ядосана съм, че идва рождения ми ден и ще бъда на 17. Ядосана съм, че предната година се случи. (Въпреки че никога няма да си поискам да не се беше случвала)
Ядосана съм, че все още ми се налага да изживявам някои неща само насън и в мечти...

Ядосана съм, че няма да науча руски както е тръгнало.

И по дяволите, стига вече с това!

Имам сделка...с Бог. Има време до рождения ми ден да ми докаже, че съществува, иначе...Съжалявам, но даже и да завиждам на вярващите, тегля чертата на всичко това и се обявявам за атеистка. Напълно.

Познавам хора, които имат това, което искам, но не си мисля, че са го заслужили кой-знае-колко повече от мен.

Или просто не ми е било писано..
Помня, че вчера нещо почти ме разплака, но не помня какво. И не помня кога за последно съм плакала...Отдавна май беше...Някъде преди 1ви април...

Но пък...90% от случаите, когато все пак аз се разплача...Плача от гняв. Колкото и странно да звучи, като се ядосам и плача. А като ми е тъжно - не.

Та...