Моята песен...

...все още се търси.
Засега не мога да кажа, че съм намерила песен, която напълно да ме
описва, която да ме изпълва всеки път като я чуя...която да е моята песен.
Имаше два случая, когато реших, че може би съм я намерила. Everything Burns на Anastacia и Humaine на Helene Segara. И двете са близо. Но не, не са достатъчно близо.
Когато се разбра, че първата песен на новите Nightwish ще се казва Eva, реших, че може би...може би...
Но не. Тя всъщност е доста далеч. И ми напомня осми клас, а това беше най-тежката година на живота ми, така че...
Веднъж реших, че някъде там има песен, която не само ще ме описва, но и ще е кръстена на мен. Изслушала съм много песни с име подобно на моето. Нищо.

Възможно е да няма такава песен и никога да не проима. Все пак човешката личност е нещо твърде сложно и уникално. Но си остава надеждата... Не че ми е кой знае колко важно, но все пак, добре ще ми е в труден момент...да чуя моята песен...
А може би ще е по-лесно ако имам песен за конкретния момент?

Да, свързвам песни с определени моменти, както и със определени хора. Но за някои знам песента, за други - не.
Ако осми клас е с Eva, то не мога да кажа нищо за девети клас.
Ако за Лени е I'll stand by you, идея си нямам какво е за Мила.
Примерно.

Може би музиката е станала твърде голяма част от живота на хората?

Както и да е. С Лени се записахме как пеем "Под Дъгата" и, ако щете вярвайте, звучим добре.