вторник, ноември 18, 2008

`Пук!` казало балончето.

Предполагам, че днеска ще ми върнат есето по литература. Очаквайте 4-5.
И както усещате точно навреме се сетих за прекрасното сравнение...мечтите са като сапунени мехурчета. Нещо изключително красиво и просто, но в момента, в който се докоснеш до него.... Пук.
Както и да е. Като си получа есето ще го преработя тотално и може и да го пусна тук. Мисля направо да махна споменаването на Дон Кихот, което ми се налагаше от време на време. но мисля, че като за тема `Моят Дон Кихот` успях да го избегна достатъчно. Вероятно това ще е и една от забележките и. Но аз знам какво ще и отговоря и този път наистина ще го направя. Писна ми вече да внимавам какво казвам на учителите, писна ми да преглъщам мнението си. Направо ще и заявя, че тъй като, когато пишем съчинения е възможно съвсем минимално отклонение от темата, когато се случи такава благословия като писане на есе, гледам да се възползвам максимално от случая.

Хей...това "`Пук!` казало балончето." звучи като супер заглавие...

Както и да е. Вече няколко дена поред сънувам всяка нощ, и, даже и да не помня какво сънувам всеки път, знам, че съм сънувала нещо. А това ми се случва рядко.
И ми се спи. И вчера и днеска едвам съм станала от леглото.
И днеска пак ще ходя за карта, защото вчера се бях забравила бележника. Шматка, какво искате..
Чао.

Няма коментари: