сряда, януари 28, 2009

Silent tears full of pride...

От доста време не се беше случвало.
Както и да е. Ще ви дам само фактите.

По Френски за срока имам 5. Средно аритметично ми се получава 5,33. Ако на устното изпитване ми беше писала шестицата, която заслужавах (не само според мен, но и според хора, които са ме слушали), вместо петица, щях да имам 5,50 средно аритметично, щеше да ми пише шестица за срока и щях да хвана стипендия.
Трима души в класа имат шестици. Емилия, Филип и Румянка. Реших да сметна техните оценки и вижте на какво се натъкнах.
Емилия - средно аритметично 5,14.
Филип - средно аритметично 5,00.
Румянка - средно аритметично 4,66. (четири и шестдесет и шест, да не решите, че съм объркала някое копче)

Да, знам, че класната не пише оценките точно по средно аритметичното, но това на нищо не прилича. Ако има някой в този клас, който да заслужава шестица, това съм аз, ако не за друго, защото си взех сертификат за B1 още в девети клас, при това с оценка 6,00. А драгите ми съученици ще го вземат най-рано февруари, при това не е ясно кой-кога или с колко.

Кажете как да не ме е яд.
И повярвайте, бих и казала всичко това, но това би означавало да не мога даже да си мечтая за шестица за годината, а тя ми трябва. Защо ли? Защото искам диплома 6,00, мамка му!
И с цялото си нахалство ми каза да съм се била стегнела втория срок.
Според наште иска да ми мотивира, за да не се отпусна втория срок. КАК, в името на всичко несвято, ще се отпусна, щом както всички знаем оценката от втория срок е по-важна, и ако имаш петица за втория срок на никой не му дреме, че си имал шестица първия. И защо тя се мисли за такъв велик педагог? Аз не съм от хората, които имат нужда от мотивиране, аз съм от хората, които имат нужда от поощряване. А тя да не би да ме познава достатъчно добре, че да си вярва, че може да прецени всичко това? За Бога, мен даже майка ми не ме познава като хората.

Какво да ви кажа...обидена съм. Определено съм много обидена. Но кажете ми честно - кой не би бил обиден на мое място?
Ако заслужавах петица щях да го приема. Повярвайте, не ми пука че имам петица по БЕЛ или по математика или по История, защото знам, че си ги заслужих. Но когато заслужавам шестица, а ми пишат петица....а шестицата пишат на Румянка, която не е научила езика, няма усет за него, а го е назубрила... Просто не става така.

Та...да. Тази жена определено изгуби една част от уважението, което имах към нея, и цялата привързаност, която бих могла да имам, въпреки многото пъти, в които ме е разплаквала. Колкото и да ме е срам от това, вчера пак се случи. Но по-скоро от яд и накърнена гордост, от колкото от нещо друго.
Но едно нещо ви обещавам. Ако спомене това, че не съм хванала стипендия, ще я погледна в очите и ще и кажа, че ако ми беше писала шестица, щях да я хвана.

Мамка му, щях да я хвана бе!
Ох, казах ви, че като не я хвана ще бъде голям удар над гордостта ми..

Но наистина, не мога да ви опиша колко ме обижда тази ситуация.
Най-вече това 4,66... Не друго, а това... И да я хвали, че има шестици по всичко. Зубрачка... Знаете ли как си изкара шестицата по История? С измама. Подправи си теста с коректор след като и го върнаха. А по Химия? На Голямото контролно, което реално трялва да покаже всичко, което си научил през този срок, тя има тройка.
Тройка!

*въздъх*

Наистина ме обиди... и бих и го казала, но няма. Защото ако направя проблем от това, няма даже да мога да мечтая за шестица за годината. За съжаление, това е ситуацията. Иначе щях да се изправя и да и го кажа, защото вече не съм каквато бях преди. Не съм онова стеснително, плахо момиченце.

Хубавото е, че мека полека започвам да се се усещам като завършена личност и лека полека започвам да опознавам тази нова личност. И съм доволна, честно казано.

Затова пък ще изпратя майка ми, по нейния заобиколен и захаросан начин да поиска някакво обяснение. До колкото я познавам ще бъде нещо от сорта на "Щом има петица, значи има някакъв проблем, смятате ли, че е необходимо да я пратим на курсове за да може да навакса?"
Аз пкъ повече се интересувам как на оценки 3,4,4,5,6,6 се пише шестица.
Я да го сметнем заедно с вас! двете четворки и двете шестици правят две десетки - значи 20. Тройката и петицата правят осем, значи - 28. Делено на 6, колко прави? 4.66! Браво на нас!
Някой да ме накара да млъкна, защото май цял живот ще помня оценките на Румянка по френски за първия срок на десети клас, а тази мисъл не ми харесва.

Ооо, и ако класнта само ми спомене стипендия... "Ако се бях представила по-добре на устното изпитване на книгата, за да успея да си заслужа шестица за срока по френски, щях да я хвана."
Ето, и аз мога да бъда захаросана....това прозвуча двусмислено. Както и да е.
Но докато и го казвам, ще я гледам в очите и ще и се усмихвам... Да я видим.

Добре, наистина млъквам.

Няма коментари: