Утре май съм на олимпиада по БЕЛ...

И се кълна, че ако видя даже едно сърчице останало от вчера по стените, вратите, дъските и т.н. просто ще...Е, няма какво толкова да направя де, ама...Цял ден съм седяла в сграда, облепена с червени и розови сърчица. Но знаете ли? Днес не е Св. Валентин, даже не е и Трифон Зарезан. Днес е денят, в който моите съученици и приятели (някои отговарят е на двете, други само на едното, трети само на другото, но както и да е) имат изпит по френски. Той вече свърши де, но както и да е. Надявам се, че са се справили или поне най-малкото да няма скъсани...То май не се казва така за подобен изпит де, ама аз покрай тоя английски се набутах в една студентска атмосфера, та само това ми идва на ум.
Както и да е, няма смисъл да ви обяснявам колко безсмислено, банално, комерсиално и т.н. е цялото това...нещо. Така де, три години подред да го правя, няма как да не ми омръзне, въпреки, че този ден е едно от любимите ми неща за оплюване. Писна ми вече. :D
Та сега трябва да помисля дали утре да ходя на олимпиада и да рискувам да видя някое от гореспоменатите сърчица, дето само не съм ги сънувала (затова пък сънувах нещо много хубаво) или да си отида на английски и да не се нервирам за глупости...Ще направя анкета сред родителското тяло.

Друго нещо, което не мога да понасям е това, че съм параноична. (на някои теми)Имам уникалната способно
та, такам. ст да тълкувам всичко, всяка една дума, както си искам, а твърде често го изкарвам в най-лошия възможен случай. Но какво да се прави, такава съм си, а рядко се намира някой, който да ми каже, че греша. А още по-рядко се намира някой, който да ме убеди в това.

та такам.


едит: вижте часа на публикацията. /не че говоря изобщо на някой, тъй като никой не ми чете блога, най-много Лени да го проверява от време на време, ама аз знам кой има линк и знам, че тези хора изобщо не го четат, така че....забравих си мисълта. Както и да е. Говоря си сама, само че не говоря, а пиша. Притеснявайте се за мен....не че ви има де.)