Пак нацелих Али Макбийл. При това същия епизод.
"-Добре ли си, Али?
-Щом си тук - значи не съм."
По дяволите.
За първи път от дост време си спомних. Слава Богу, само малко. Не си разреших повече. Тъкмо съм си построила някакво подобие на стена, нямам нужда да ми бъде събаряна от разни измислени спомени. Или по-скоро...някакъв измислен спомен. Млъквам, защото ако продължа да пиша на тази тема, ще се потопя по-надълбоко и ще стане страшно. Даже в този момент разни образи ми присветват пред очите, а това не е на добре.
Наистина млъквам.
вторник, април 28, 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар