Даже забравих да кажа довиждане...

Несебър е една странна машина на времето. Обаче тази година има няколко пукнатини. В другия блок сме. Няма го любимия ни ресторант. Няма го водовъртежа от чувства. Има дъжд. Мелницата е фалшива, знаете ли? Декоративна е, никога не е функционирала. Същите места, същите разходки, същото море...дали? Искам вълни, но до оня ден нямаше. А сега е студено. Толкова студено че си имам ново палтенце. Умирам от скука. Сериозно. Наште се скараха половин час след като пристигнахме.  Има неща които вече не усещам. Има и такива, които пак усещам. Има и такива, които не усещах преди.

Човек никога не забравя да плува. И да кара колело, но за това не знам, защото така и не се научих. И да мечтае.

А единствената истинска любов е въображаемата.