Pyromania.

Ще си внуша, че няма такова нещо като любов, за да срещна някога някой, който да ме убеди в обратното...

Някога беше стигнато до заключението, че съм циничен мечтател. Разбира се, това е твърде сложно за моята не толкова богата душевност, но пък какво...Май го разбрах.

Просто...
Мечтая твърде много и се опитвам твърде малко да сбъдна мечтите си. Мечтите са мечти, точно защото са невъзможни и са красиви точно като такива. А единствената истинска любов е въображаемата. Миналата, всъщност по-миналата година, на морето, сънувах един от най-реалните и разтърсващи сънища в сравнително краткия ми живот. В този сън срещнах едно момче. Помня как на следващата вечер си легнах с желанието да го сънувам отново, в главата ми бяха преплетени спомени от Легендата за Ализея, където принцът и любимата му се срещаха само в сънищата си и онзи епизод от Али МакБийл, където една жена поиска да я оставят в кома, защото в сънищата си имала прекрасен живот с мъжа, когото обичала. Е, не го сънувах. Допреди около седмица.

Последния път беше рус, сега чернокос. Предния път беше обвит в мъгла, сега ясен като бял ден. Всъщност как го познах ли? Не, изобщо не си приличаше. Ама хич. Просто...усещането беше същото.

Дали някой изобщо помни малката Канди? Едно аниме от далечните години, когато съществуваше Ефир 2. Тя се беше влюбила в един образ, после срещна момче, което отговаряше на този образ, но...той умря. Но накрая се оказа, че любовта на живота и е някой абсолютно различен. Сега се чудите това пък откъде дойде...

Дали нещата са различни от представите ни? Баща ми си пада по руси, но и двете му съпруги са чернокоси, майка ми си пада по тъмнокоси, но се е омъжила за рус... Аз пък си падам по светлооки, яркооки и т.н. (giggle)

Вече не помня откъде тръгнах.
Може би единствената истинска любов е въображаемата... А дали любовта сама по себе си не е въображаема?

Единствения човек, в който се истински влюбени е този, чийто характер... (поради късния час и 6 часовия път в автобус ще си позволя една зле звучаща дума) лепвате н всеки, който ви допадне. Това звучи логично. По един такъв...психоаналитичен начин.

А сега си представете как ще звуча, ако наистина завърша психология? xD
Направо не ви завиждам.

Аз отивам да си търся Малката Канди в дебрите на интернет пространството (всъщност я има, горе долу, но аз съм капризна откъм езика на аудиото)

Лека.