Останах без нокти.

Хубавото е, че оцеляха за купона. И че Вече мога пак да пиша като хората на клавиатурата. Или поне така си мислех, обаче се оказа, че съм свикнала и сега трябва да свиквам наново. Но, не се оплаквам.

За първи път си се радвам на дългите кокалести пръсти тип вещица човекоядец, защото иначе щеше да ми е малко трудно да боравя с Таро картите, но така са ми просто перфектни.

Имам си цвете в саксия.
Което от една страна е много хубаво, защото то е много сладичко /каланхое, беличко/, но от друга страна моя милост като нищо ще го умори.
Само виртуалните ми растения оживяват. xD

Ениуей, сега се правя не на Пепеляшка, ми и аз не знам какво. С една прахосмукачка, която лесно би се оказала по-тежка от мен самата. /Никога, никога, никога вече няма да предлагам на наште да прахосмуча, даже и приятелите ми да са били превърнати в стадо бизони у нас./

Ениуей.
Прахосмученето ми е най-малкия проблем днес. После идва разтребването на всичките ми идиотщини. Колко прекрасно само.