FORD.

Понеже OFRD не звучи достатъчно добре.

Странното е, че прекарвам нездраволовно много време във FF.net, а от години не си бях преглеждала профила там. Казала съм нещо много интересно - няма значение коя съм аз, защото през повечето време така или иначе се преструвам на друга. Това твърдение продължава да е вярно във всеки възможен смисъл, въпреки че тогава имах предвид главно постоянното четене на фенфикшъни и нека бъдем честни - правим го за да се чувстваме на мястото на главните героини.
Затова Здрач имаше такъв успех - почти всички клишета от фенфикшъните са там, а Бела Суон съм я срещала стотици пъти, много преди да се роди в главата на Стефани Мейер. Мейър? Майер? Уотевър. Та истинското име на Бела е Мери. Мери Сю. Но този пост не е критика на Здрач. За нея ще има отделен, рано или късно.

Значи фенфикшъни... Много добре помня кога се роди тази моя мания - бях на 13, току що получих компютър и открих Quizilla. Неее, не, недейте да я търсите в Гугъл, няма смисъл. Quizilla отдавна не е това, което беше, а вече не съм сигурна дали даже тогава е била нещо особено. Но както и да е, тогава четях едни `тестове`, които всъщност бяха историйки. Много зле написани, клиширани, глупави историйки с разни възможни избори, за да могат да се постват като тестове.
После се появи гениалната идея да могат да се постват и истории. Тогава нормалното писане в първо или трето лице измести второто лице в моя свят, въпреки че този тип истории все още са там. Ти се казваш *празно място*. Ти учиш еди-къде-си. Имаш руса коса и сини очи. И еди-кой-си се влюбва в теб.
Пфф.
Та, рано или късно, мисля, че е било по-скоро рано, започнах да си подбирам какво да чета. Започнах да избягвам второ лице, сегашно време, липса на граматика/правопис. И до днес не мога напълно да избегна клишетата - твърде много са. Почти няма истории без клишета. Но понякога даже клишетата са хубаво нещо. Ако са добре написани.
Та, Quizilla ми падна под нивото някак си. Ставаше почти невъзможно да си намеря достатъчно добри фенфикшъни. Не знам как се случи, но попаднах на FF.net и се влюбих най-вече в търсачката им. Открих какво означава ОС. Открих как даа си задавам търсенията. Намирах все по-качествени и качествени фенфикшъни и бавно ставах все по-капризна.
Вече е почти невъзможно да намеря нещо наистина добро.
В Quizilla седи заключен един много добър фенфикшън. Поне тогава ми се струваше такъв. Вече не знам, защото от 4 години не съм го чела - има голяма вероятност вече да не ми харесва, по сегашните ми стандарти.
Не можете да осмислите колко неща съм научила от фенфикшъните - жаргонът е най-малкото. Английският ми е на сегашното си ниво само благодарение на стотиците часове прекарани в четене.

Тук е моментът да отбележа и HPFF.com, също много добър сайт с много полезна търсачка. Но той е твърде тясно специализиран. FF.net е истината.
Направих си чистка на любимите истории/автори. Бях забравила колко добре написани неща има.
А последното страхотно нещо, което намерих е 170 хиляди думи, оригинално отвсякъде, и безупречно написано.

Това е една голяма част от живота ми, което само по себе си може и да е жалко, но какво да се прави. Който не е преживявал манията не може да го разбере. А може би така е по-добре, честно казано.