Не харесвам часовници.

И сега първото нещо, за което си помислих е Таймър.
Гаден, сдухващ филм по гадна, сдухваща идея. Всъщност не, идеята е сдухваща, но хубава. И гадна.
Spoken like a true emotional masochist.

Онзи ден часовникът в хола спря. Всъщност се оказа, че не е спрял, а стрелката за секунди се е закачила за тази за минути. Когато кака ви осъзна това се качи на секцията и ги откачи, после настрои часовника по мързеливия начин. Че кой ще го обръща отзад да му търси колелцето за настройване, когато стрелките не са покрити с нищо и можеш просто да ги завъртиш?

Е, стигнах до заключението, че часовникът в хола не е магически и няма силата да променя хода на времето. Всмисъл, не скочих два часа напред. Но това сигурно и вие можехте да ми го кажете.

А лятото почти свърши.
Имам лайк 20тина дена до Несебър, което означава, че за 20 дена трябва да направя две неща: да прочета няколко книги и да отслабна толкова килограми, колкото е броя на книгите умножен по две-три някъде.

Найс.