Вече виждам какво правя грешно, но не и как да го направя правилно. Всичко звучи толкова различно в главата ми. Сякаш мастилото е всъщност отрова, а пластматата на химикалката - криво или пречупено огледало.
И не си мислете, че ме гони творческа криза - убиха ми всякакви наченки на вяра, че мога да бъда творец. Става въпрос, че не мога да напиша едно шибано съчинение по литература като хората.
Лъжци и лицемери. Всеки, който някога ми е казвал, че мога нещо подобна на писане. Не че и аз не съм го правила. Писна ми всеки втори да се прави на писател и да си мисли, че има талант. Вървете по дяволите.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Все пак го можеш. Междудругото отначало го прочетох като Лъжици и лицемери. И осъзнах колко съм гладен. (=:
Всъщност тва е призив, че си си позанемарила малко блога. ;P Искаме да четем! Искаме да четем! Искаме да четем! Ще оглавя стачно движение. Н.А.П.И.Ш.И Н.Е.Щ.О. И.И.В. (Национално Асоциално Пещерняшко Ирационално Шипчесто Инициативно Нещо, Енормиращо Щурците от Остров ИИИВ)
Публикуване на коментар