Очаквам началото на униревситета с определено притеснение, но доста ентусиазъм. Всичко е различно и най-вече аз самата съм различна. Момичето от осми клас с напълно неясна представа за себе си, за света и хората, порасна. Най-сетне.
Влизам в университета, за да уча нещо, което вярвам ще ми бъде приятно. Ще съм заобиколена с приятели. (Яна, Мила, Вики, Косьо, ректората ще стане новата ВИП маса)
Може би главното ми притеснение идва от запознанството с много нови хора. Осми клас точно това не се получи. Но все си мисля, че вече сме достатъчно пораснали да се държим цивилизовано дори с хора, които не са ни приятни. А едно време нещата бяха черно и бяло - или сме приятели или врагове.
Пък и да не се получат нещата, имам си компания.
Но в някои отношения никога няма да се променя. Винаги ще чета прекалено много във всяка дума, винаги ще отдавам прекалено значение на муудове, статуси, блогове, и така нататъка. Но какво да се прави. Това ни е поколението. Свикнахме да си говорим с недумлъвки. С песни.
А аз пак съм себе си. И пак ще пиша.
събота, септември 03, 2011
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар