Вече няма да говоря за важното.
Открих, че когато говоря за него, нещата се развалят. Без повече пратени чатове, без повече преразказани разговори, без повече споделени преживяваня. Което си е мое, си е мое.
Така и така поне този път нещата ми се струват достатъчно истински, Боже, толкова истински и прекрасни, и без да съм ги изговорила.
И няма да си гледам на карти.
сряда, ноември 23, 2011
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар