петък, декември 21, 2012
Колко е тъпо да ми се допише тук точно няколко дена след като реших, че прекия път към сайта вече не ми трябва и е време да го изтрия?
Гледам сериали както пия 3в1 и ям пуканки. На екс.
За отрицателно време изгледах "Как се запознах с майка ви" (от което сигурно са излезли вече няколко нови епизода, ще трябва да наваксам), още по-отрицателно време - "Теорията за големия взрив" (все пак епизодите са по 20 минути, наистина напомнят на пуканки, или пък семки). Сега напредвам достатъчно впечатляващо със "Синовете на Анархията". Епизодите са по-дългички все пак, но вече съм на 4ти сезон.
Гледам сериали, а всъщност ми се чете.
Но пък решението ми да си дочета Патрулите беше много долно спънато от първата част на втората книга. Както си говорихме вчера с Яна, след тази бруталия на човек му трябва малко да си почине.
SOA не е точно почивка от бруталия де, но бива. Поне има готини татуирани руси батковци на мотори.
Днеска ми е оптимистично. Май все пак депресията от последните няколко месеца е била от щитовидната жлеза.
Пф, да бе. Типично женско изказване. Да виня за всичко хормоните. Просто трябва да се стегна малко и да спра да мрънкам и да си търся филми, където ги няма. И да излизам повече с приятели. Това пък ми е официално предписано от невролог.
Собственоръчно си прецаквам/пропилявам най-хубавите години (и здравето). Или пък не. Ще видим.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар