A perfect concert , my best friend...

Това е от първата песен на Найтуиш, която някога чух. Dead Boy's Poem. Тогава даже не си и представях, че някога мога да чуя Таря на живо, но ето че и това се случи.
Концертът наистина беше почти перфектен. Казвам почти само заради две неща. Не пя Фантома. И...
Да, чакахме 3 часа за да влезем. Да, закъсня с половин час. Да, беше страшна блъсканица, но не това е важното.
Бях на около 3 метра от нея. Още не мога да го повярвам. Просто не е истина.
Толкова емоция, толкова енергия, толкова страст...
Тази жена наистина е уникална. Да изпълни една такава зала с излъчването си, да докара няколко хиляди души до истерия...просто не е истина.
Не знам как ще спя...Нито дали утре ще мога да говоря.
Но я видях. Бях там. Пеех с нея. Подскачах, пищях и...
Не е истина просто.
И пя Nemo. И аз седях там, неможейки да повярвам на ушите си и...Почти се разплаках. И пя Over The Hils и The Wishmaster и всички пяхме с нея и...
Уау...