Всичко си е обичайно.

Може вчера да е бил един от най-невероятните дни от живота ми, но днеска всичко си беше по старому. Е, отидох на даскало без Марги, че трябваше да ходя за бележка при лекарката, но пък в автобуса се засякох с Косьо. Той пък се оказа много радващо човече.
Иначе какво....Класната ни се караше, тази по Етика въведе темата за Смисълът на Живота (държах си устата затворена през целия час, ако тя ме чуе възгледите просто ще се притесни за мене). Историчката се сопваше, тоя по физическо пак го направихме на луд, затова пък скочих от място за максимален брой точки. Както каза Косьо "Ау, спортистката ми тя!" Е как, с три шестици съм. ^^ Баси, аз по физическо изкарвах 4-ки, какво ми става...
И със шестичка по Химия. Само ние с Филип имаме шестици и на това и на входното. Но Филип не се брои, защото той не е човек. Филип е робот.
И утре има родителска. (смях)
Дали баща ми съзнава, че вероятно ще е пълно само с майки?
Както и да е.
Everything's back to normal again...Остана само един спомен...затова пък какъв спомен.